Служебното правителство предлага смяна на редица посланици. На държавния глава се предлага да бъдат освободени досегашните посланици и да бъдат назначени нови и в Германия, Хърватия, Швеция, Ирландия, Виетнам, Индия, Йордания, Ливан, Израел, Молдова, Словения и Норвегия.
1. Служебният кабинет предлага Славена Гергова за посланик на България в Държавата Израел. Това става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него се предлага на президента на България да издаде указ, с който освобождава Румяна Бъчварова от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Държава Израел, със седалище в Тел Авив, както и да издаде указ за назначаването на Славена Гергова.
Славена Гергова е дипломат от кариерата. През 2004 г. започва работа в Министерството на външните работи (МВнР) на България, като дотогава работи като преводач, както и като преподавател по арабски и персийски език в езикова гимназия в София. В периода от 2004 до юни 2008 г. работи последователно като аташе и трети секретар в дирекция „Близък изток и Африка” в МВнР като служител, отговарящ последователно за Израел, Палестина и Близкоизточния мирен процес, Ирак, Либия и Евро-средиземноморския диалог. От 2008 до 2011 г. работи в МВнР като заема постовете съветник в кабинета на министъра и изпълняващ длъжността директор на дирекция „Близък изток и Африка”, началник на отдел „Обща политика за сигурност и отбрана” в дирекция „ОВППС на ЕС”, представител в Комитета на старшите служители на Съюза за Средиземноморието в МВнР, като директор на дирекция „Обща външна политика и политика на сигурност на ЕС” и европейски кореспондент в МВнР на България и генерален директор по европейските въпроси в МВнР.
Има опит от работата си в задграничните представителства на страната ни. Заема длъжностите заместник-ръководител на Посолството на България в Тунис, Република Тунис, от 2008 до 2011 г. В периода 2013-2015 г. е заместник-ръководител на Посолството на България в Ханой, Виетнам. От 2016 до 2020 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Тунис, акредитиран също и за Ислямска република Мавритания и Либия.
Славена Гергова е бакалавър по „Арабистика” и „Персийски език” от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а от 2002 г. е магистър по „Арабска история и социални науки” от същия университет. Владее английски, френски, персийски и арабски език.
2. Министерският съвет предлага на президента да назначи Павлин Райков Тодоров за извънреден и пълномощен посланик на България в Социалистическа република Виетнам със седалище в гр. Ханой. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
В предложението на кабинета е посочено, че предлага на президента на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България да издаде указ за освобождаване на Маринела Милчева Петкова от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България във Виетнам със седалище в гр. Ханой, както и да издаде указ за назначаването на Павлин Райков Тодоров за посланик във Виетнам.
В решението на кабинета се отбелязва, че Виетнам е традиционен и важен партньор на България в Югоизточна Азия. Между двете страни не съществуват спорни и нерешени политически въпроси. Основен приоритет е оползотворяването на пълния потенциал на двустранното сътрудничество в духа на подписаната през октомври 2013 г. Съвместна декларация за стратегическо партньорство, която съдържа и т.нар. „Нов модел на икономическо партньорство“. Важен инструмент в това отношения са изградените добри контакти между хората, като се има предвид оказаната през годините от България помощ за образованието и подготовката на хиляди виетнамски граждани. Около 30 хил. виетнамски граждани получават образование в български висши училища, специализират или работят у нас до 1989 г. Много от тях са заемали ръководни длъжности във Виетнам.
През последните години, паралелно с развитието на политическите отношения, има взаимна воля за активизиране на икономическите връзки. Двете страни отчитат необходимостта от създаване на благоприятни условия за оползотворяване на съществуващия добър потенциал в областта на търговията, строителството и строителните технологии, енергетиката, леката, хранителната и текстилната промишленост, фармацията, телекомуникациите, инвестиционните проекти и туризма. Наблюдава се положителна тенденция на разширяване на двустранната търговия със стоки с по-висока добавена стойност, включително информационни машини, медицински инструменти и апарати, печатарски машини и др. През април 2023 г. в София предстои провеждането на 24-ата сесия на Смесената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.
България отпуска официална помощ за развитие на Виетнам в следните области: подобряване на достъпа до качествено образование, овластяване на жените и насърчаване на културното многообразие, включително за преодоляване на последиците от пандемията от
КОВИД 19, и по линия на Инициативата на Екип Европа за подпомагане на зеления преход в Югоизточна Азия/АСЕАН.
Павлин Тодоров е роден на 5 април 1960 г. в София. Завършва специалност „Политическа икономия“ в Университета за национално и световно стопанство (ВИИ „Карл Маркс”), ОКС „Магистър“. Той има дълъг професионален опит в Министерството на външните работи, като от 2003 г. заема различни позиции във ведомството. От август 2018 г. досега Тодоров е старши дипломатически служител ІІ ст. в отдел „МСР“ в дирекция „ООН и СзР“.
Работил е и като координатор на проект „Програма за заетост в районите с минна и стоманодобивна промишленост” в Министерството на труда и социалната политика (2001-2002 г.); като координатор на проекти във Фондация за развитие на гражданското общество (2000 г.); като директор по развитието в Българското дружество за защита на птиците (1995-2000 г.); като научен сътрудник II ст. в Научно-изследователския институт по труда/Института по икономика и управление към Комитета по труда и социалните грижи/Министерството на икономиката и планирането/Министерството на труда и социалните грижи (1985-1991 г.).
3. Служебният кабинет предлага Ясен Томов за посланик на България в Ливанската република. Това става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него се предлага на президента на България да издаде указ, с който освобождава Боян Белев от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Ливанската република, със седалище в Бейрут, както и да издаде указ за назначаването на Ясен Томов.
В мотивите на решението се припомня, че на 9 и 10 април 2019 г. президентът Румен Радев осъществи посещение в Ливан по покана на Президента на Ливан Мишел Аун. Основните цели на посещението бяха активизиране на политическия диалог, създаване на благоприятна среда за активизиране на търговията и инвестициите между двете страни и излагане на позициите на България по важни международни въпроси.
„Съществува воля и за установяване на военнотехническо сътрудничество, както и във военномедицинската и военнообразователната сфера. В процес на съгласуване е споразумение за военно сътрудничество, както и подготовка на промяна на споразумението между двете страни в областта на земеделието. Съгласува се и Меморандум за сътрудничество в областта на спорта, както и изпълнителна програма в областта на образованието и културата. Предстои да се подпише Споразумение за сътрудничество между БТА и националната новинарска агенция на Ливан“, пише още в мотивите.
„В контекста на актуалното развитие на процесите в региона на Близкия изток и започналия процес по проучване и добив на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие в дългосрочна перспектива е удачно подписването на споразумение между двете страни в енергийната област. Евентуална договореност следва да се инициира след доказване на прогнозните количества природен газ в Изключителната икономическа зона на Ливан“, посочва се там.
Ясен Томов е дипломат от кариерата. Постъпва на работа в МВнР през 2000 г. Последователно работи като референт за Балтийските държави в МВнР и референт по въпросите на експортния контрол в дирекция „Политика за сигурност“.
От септември до август 2009 г. работи в Постоянното представителство на България към ООН, ОССЕ и другите международни организации във Виена. В периода 2012 – 2016 г. работи като завеждащ политическата служба в Посолството на България в Баку и в политическата служба на посолството ни в Тбилиси, а от август 2018 до август 2022 г. – като референт за въпросите на разоръжаването и неразпространението, както и за ЦЕРН в Постоянното представителство на България към ООН и другите международни организации в Женева.
Понастоящем е началник на отдел „Европа-1“ в дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“ в МВнР. Завършва специалност „Международни отношения“ в УНСС, София. Магистър е по европейски науки и по политически науки от института за следдипломна квалификация на Университета в Хамбург.
4. Министерският съвет предлага на президента да назначи Ваня Чавдарова Андреева-Малакова за извънреден и пълномощен посланик на България в Ирландия. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
Служебният кабинет, на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България, предлага държавният глава да издаде указ за освобождаване на Гергана Димитрова Караджова от длъжността посланик в Ирландия, както и да издаде друг указ, с който да назначи Ваня Чавдарова Андреева-Малакова за посланик на страната ни в Ирландия със седалище в гр. Дъблин.
Предложението се прави, тъй като мандатът на действащия ръководител на посолството на България Гергана Караджова изтича през 2023 г.
Официалните дипломатически отношения между Република България и Ирландия са установени на 11 юли 1990 г. България откри свое посолство в Дъблин през 2004 г., а посолство на Ирландия в София бе открито през 2005 г.
До края на 2021 г. сумарните инвестиции от Ирландия у нас възлизат на 752 млн. евро и са съсредоточени в сферата на недвижимите имоти, хотелиерството и ресторантьорството, финансовото посредничество, строителството, търговията, преработващата промишленост, рудодобива и др. Съществуват възможности за привличане на ирландски инвестиции в областта на инфраструктурата, телекомуникациите и енергетиката.
За периода януари-юни 2022 г. 15 714 ирландски туристи са посетили България, което представлява удвояване на броя им спрямо първата половина на 2021 г.
Съгласно официалните данни над 4000 български граждани притежават статут на постоянно пребиваващи на територията на Ирландия. Посолството на България в Дъблин счита, че реалният брой на българските граждани е двойно по-голям. Нашите сънародници в Ирландия са добре интегрирани, като значителна част от тях работят като ИТ специалисти, авиоинженери, строители и обслужващ персонал.
С оглед на изложеното осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Дъблин има за цел да гарантира необходимите условия за по-нататъшното развитие на отношенията между България и Ирландия. Тъй като мандатът на действащия ръководител на Посолството на Република България Гергана Караджова изтича през 2023 г., Министерският съвет предлага за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ирландия кандидатурата на Ваня Чавдарова Андреева-Малакова.
Ваня Андреева-Малакова е родена на 20 ноември 1974 г. в София. През 1998 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с образователна степен „магистър”. Специализирала е „История на Византия и балканските народи“. През януари 2000 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи. От 2019-2021 г. е заместник-ръководител на Постоянното представителство на България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена. От юли 2021 г. заема позицията директор на дирекция „Югоизточна Европа“ в Министерството на външните работи.
Ваня Малакова притежава допълнителни квалификации: специализации в Института за международни отношения „Клингендал“, Нидерландия; в Европейския център за изследвания в областта на сигурността в Гармиш - Партенкирхен, Германия; следдипломна квалификация по дипломация - DiploFaundtaion към Университета в Малта; квалификационни курсове към Дипломатическия институт на МВнР по икономическа дипломация, специализиран курс за дипломати средна кариера, дипломация и регионална сигурност, енергийна дипломация, консулска дипломация, разширяване на ЕС и водене на преговори и др.
5. Служебният кабинет предлага Метин Казак за посланик в Хашемитско кралство Йордания, става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него кабинетът предлага на президента на страната да издаде указ, с който освобождава Димитър Михайлов от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Хашемитско кралство Йордания, със седалище в Аман, както и указ за назначаването на Метин Казак.
Метин Казак е бил заместник-омбудсман, както и в продължение на два мандата член на Европейския парламент от групата на либералите. Изпълнявал е функциите на заместник-председател на подкомисията за правата на човека, заместник-член и член на Комисията за външни работи, координатор на Комисията по международна търговия и член на делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия.
В периода 2015 – 2019 г. е бил извънреден и пълномощен посланик на България в Доха, Катар.
6. Министерският съвет предлага на президента Светлана Стойчева-Етрополски за извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Швеция. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
Служебният кабинет, на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България, предлага държавният глава да издаде указ за освобождаване на Иван Веселинов Павлов от длъжността посланик на България в Кралство Швеция. Причината е изтичащият му мандат през лятото на 2023 г. Служебният кабинет предлага президентът да издаде и друг указ, с който да назначи Светлана Стойчева-Етрополски за посланик в Швеция със седалище в гр. Стокхолм.
Кралство Швеция е конституционна монархия с парламентарна форма на управление и население от близо 10,5 млн. души. Швеция притежава утвърден международен имидж като държава, силно застъпваща се за правата на човека, демокрацията и демократичните процеси в страните, върховенството на закона и равенството между половете.
Шведската икономика е модерна, отворена и високоиндустриализирана. Енергийният сектор е добре развит, базиран най-вече на водноелектрически централи. Промишленият сектор е концентриран най-вече върху производството на високи технологии – оборудване за електроцентрали, фабрики, прецизни машини, автомобили, космическо оборудване, летателни апарати, лекарства и телекомуникационно оборудване.
Дипломатическите отношения между България и Швеция са установени на 6 юни 1914 г. През 1964 г. двете страни издигат дипломатическите си мисии в ранг посолства. На 30 септември 2010 г. Швеция закри посолството си в София.
Швеция е една от страните с висок инвестиционен потенциал, като съществуват възможности за разширяването на инвестициите ѝ в България. За изминалите 5 години търговското салдо е положително за България. Дейностите, в които е инвестиран шведски капитал, са свързани със секторите: телекомуникации, електроника и електротехника, производство на машини и съоръжения, превозни средства, търговия и др. Шведските компании проявяват интерес към разширяване на присъствието си в енергетиката, транспорта, изграждането на съоръжения за отпадъчни води и опазване на околната среда, здравеопазването, IT сектора и производството на електроника, машини и оборудване, както и във военния сектор. В износа на България преобладават семена от слънчоглед, продукти на обработвателната, мебелната, електротехническата и шивашката промишленост, а във вноса основни стоки са: транспортна техника, автомобили, медикаменти, риби и др. Продължава положителната тенденция в продажбите и реализацията в Швеция на различни сортове български вина.
Подписано е споразумение на шведския военнопромишлен гигант Saab за доставка на подвижното съоръжение за поддръжка (Deployable Maintenance Facility) за българските ВВС.
По официални статистически данни на шведската страна броят на българските граждани в Швеция нараства устойчиво през последните пет години. По данни на Посолството на Република България в Стокхолм българската общност в Швеция наброява около
17 000 души.
Предвид изтичащия през лятото на 2023 г. мандат на действащия ръководител на Посолството на Република България в Стокхолм Иван Павлов, Министерският съвет предлага кандидатурата на Светлана Сашова Стойчева-Етрополски за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Швеция със седалище в гр. Стокхолм.
Светлана Сашова Стойчева-Етрополски е родена на 4 март 1974 г. в София. Магистър е по икономика от Университета за национално и световно стопанство в София. Има допълнителни специализации по различни програми: курсове по въпроси на ЕС, европейската интеграция и европейските структурни фондове към Холандския институт за международни отношения "Клингендал" в Маастрихт и в Европейския институт за публична администрация в Барселона; обучения в Дипломатическия институт към МВнР на Република България и в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Хърватия (в сътрудничество с МВнР на Дания).
Светлана Стойчева-Етрополски е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България. Има личен дипломатически ранг „пълномощен министър”.
От юни 2018 г. до юни 2022 г. тя е извънреден и пълномощен посланик на България в Канада. В периода 2014 г. – 2018 г. е била последователно заместник-ръководител на дипломатическото българско посолство в Отава и временно управляващ посолството. От 2007 до 2011 г. е била завеждащ на консулската служба в Генералното консулство на България в Ню Йорк, като в периода от 2009 г. до 2010 г. е изпълнявала длъжността временно управляващ генералното консулство.
От 8 август 2022 г. тя е началник на кабинета на министъра на външните работи.
7. Николай Янков е предложен от служебния кабинет за посланик на България в Република Индия, със седалище в град Делхи. Това става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него кабинетът предлага на президента на страната да издаде указ, с който освобождава Елеонора Димитрова от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Индия, както и указ за назначаването на поста на Николай Янков.
Николай Янков е роден на 28 август 1957 г. в Нова Загора. След завършване на Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“, в периода 1980 – 1998 г. служи като офицер в българските ВВС, като заема редица щабни длъжности в авиационни щабове. От 1998 до 2011 г. служи в Министерството на отбраната, първоначално в Управление „Евроатлантическа интеграция и политика за сигурност“, след това от 1999 до 2003 г. е военновъздушен аташе във Вашингтон.
От 2004 до 2005 г. полк. Янков е и.д. директор на дирекция „Отбранително планиране и програмиране“ в МО, след което, в периода 2005 – 2007 г., е директор на дирекция „Политика по въоръженията и техниката“ в МО и като такъв представлява България като национален директор по въоръженията към Конференцията на националните директори по въоръженията в ГК на НАТО в Брюксел, член е на Борда на НАТО за изследвания и технологии към Организацията за изследвания на НАТО и старши национален представител на България към Агенцията по отбрана на Европейския съюз. Отговаря и за изпълнението и координацията на всички модернизационни проекти на Българската армия и за сътрудничеството и офсетните програми с предприятията от българската отбранителна индустрия. От 2007 до 2010 г. е аташе по отбраната в Посолството в Рим.
В края на 2011 г. напуска редовете на Българската армия и от пролетта на 2012 г. започва своята дипломатическа кариера в Министерството на външните работи. В периода от юли 2012 до юли 2016 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Ислямска република Афганистан. От юни 2018 г. до ноември 2022 г. е акредитиран като извънреден и пълномощен посланик на България в Република Азербайджан и Туркменистан със седалище в Баку.
8. Министерският съвет предлага на президента Ива Николаева Крулева за извънреден и пълномощен посланик на България в Хърватия. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
Служебният кабинет, на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България, предлага държавният глава да издаде указ за освобождаване на Генка Василева Георгиева от длъжността посланик на България в Хърватия, тъй като нейният мандат изтича през тази година. Кабинетът предлага на президента с друг указ да назначи Ива Николаева Крулева за посланик на страната ни в Хърватия.
Хърватия е важен партньор на България както в двустранен план, така и в рамките на Европейския съюз и НАТО. България е сред първите страни, признали независимостта на Хърватия на 15 януари 1992 г. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 13 август 1992 г. През 2022 г. отбелязваме 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Хърватия.
Общият обем на стокообмена между двете държави през първите 6 месеца на 2021 г. възлиза на 287,9 милиона евро.
Двете страни осъществяват традиционен обмен в областта на културата, науката и образованието, който се развива положително в последните години. Особен акцент се поставя върху развитието на българистиката в Хърватия и съответно хърватистиката у нас.
България има обективен интерес да продължи задълбочаването и разширяването на взаимодействието с Хърватия в двустранен план и координиране на позиции по важни за двете страни въпроси от дневния ред на ЕС, НАТО и международните организации, особено в условията на новите глобални предизвикателства, руската агресия в Украйна и необходимостта от неутрализиране на негативните икономически последици от пандемията от COVID-19, е записано в решението на Министерския съвет.
Ива Крулева е родена на 29 март 1966 г. в гр. София. През 1991 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи. В периода 1993 - 1997 г. работи като преводач и съвместява и дипломатически задължения в Посолството на България в Загреб. Наградена е с грамота на ООН за участие в хуманитарни акции по време та конфликтите в бивша Югославия (войната в Хърватия).
От разпадането на бивша Югославия заема длъжност референт за Хърватия и Словения в дирекция „Югоизточна Европа“, секцията за бивша Югославия.
В периода 2001 – 2004 г. е временно управляващ Посолството на България в Словения.
От 2004 до 2007 г. е началник на сектор „Косово“ в отдел „Регионално сътрудничество“ в дирекция „Югоизточна Европа“.
В периода 2007 – 2008 г. е втори секретар по политическите въпроси в Посолството на България в Белград. В периода до 2011 г. работи в отдел „Западни Балкани“ на дирекция „Югоизточна Европа“.
От 2011 до 2014 г. е съветник и заместник-ръководител на Посолството на България в Хърватия.
В периода от 2014 до 2016 г. е началник на отдел „Двустранни отношения“ в дирекция „Югоизточна Европа“.
От 2016 до 2020 г. е заместник-ръководител на Посолството на България в Белград. Отправена й е публична благодарност от ръководителя на Делегацията на ЕС в Белград за координиране на дейностите по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
От 2020 г. заема длъжността началник на отдел „Западни Балкани, Хърватия и Словения“ в дирекция „Югоизточна Европа“. През 2021 г. изпълнява длъжността и.д. директор на дирекция „Югоизточна Европа“.
1. Служебният кабинет предлага Славена Гергова за посланик на България в Държавата Израел. Това става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него се предлага на президента на България да издаде указ, с който освобождава Румяна Бъчварова от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Държава Израел, със седалище в Тел Авив, както и да издаде указ за назначаването на Славена Гергова.
Славена Гергова е дипломат от кариерата. През 2004 г. започва работа в Министерството на външните работи (МВнР) на България, като дотогава работи като преводач, както и като преподавател по арабски и персийски език в езикова гимназия в София. В периода от 2004 до юни 2008 г. работи последователно като аташе и трети секретар в дирекция „Близък изток и Африка” в МВнР като служител, отговарящ последователно за Израел, Палестина и Близкоизточния мирен процес, Ирак, Либия и Евро-средиземноморския диалог. От 2008 до 2011 г. работи в МВнР като заема постовете съветник в кабинета на министъра и изпълняващ длъжността директор на дирекция „Близък изток и Африка”, началник на отдел „Обща политика за сигурност и отбрана” в дирекция „ОВППС на ЕС”, представител в Комитета на старшите служители на Съюза за Средиземноморието в МВнР, като директор на дирекция „Обща външна политика и политика на сигурност на ЕС” и европейски кореспондент в МВнР на България и генерален директор по европейските въпроси в МВнР.
Има опит от работата си в задграничните представителства на страната ни. Заема длъжностите заместник-ръководител на Посолството на България в Тунис, Република Тунис, от 2008 до 2011 г. В периода 2013-2015 г. е заместник-ръководител на Посолството на България в Ханой, Виетнам. От 2016 до 2020 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Тунис, акредитиран също и за Ислямска република Мавритания и Либия.
Славена Гергова е бакалавър по „Арабистика” и „Персийски език” от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а от 2002 г. е магистър по „Арабска история и социални науки” от същия университет. Владее английски, френски, персийски и арабски език.
2. Министерският съвет предлага на президента да назначи Павлин Райков Тодоров за извънреден и пълномощен посланик на България в Социалистическа република Виетнам със седалище в гр. Ханой. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
В предложението на кабинета е посочено, че предлага на президента на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България да издаде указ за освобождаване на Маринела Милчева Петкова от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България във Виетнам със седалище в гр. Ханой, както и да издаде указ за назначаването на Павлин Райков Тодоров за посланик във Виетнам.
В решението на кабинета се отбелязва, че Виетнам е традиционен и важен партньор на България в Югоизточна Азия. Между двете страни не съществуват спорни и нерешени политически въпроси. Основен приоритет е оползотворяването на пълния потенциал на двустранното сътрудничество в духа на подписаната през октомври 2013 г. Съвместна декларация за стратегическо партньорство, която съдържа и т.нар. „Нов модел на икономическо партньорство“. Важен инструмент в това отношения са изградените добри контакти между хората, като се има предвид оказаната през годините от България помощ за образованието и подготовката на хиляди виетнамски граждани. Около 30 хил. виетнамски граждани получават образование в български висши училища, специализират или работят у нас до 1989 г. Много от тях са заемали ръководни длъжности във Виетнам.
През последните години, паралелно с развитието на политическите отношения, има взаимна воля за активизиране на икономическите връзки. Двете страни отчитат необходимостта от създаване на благоприятни условия за оползотворяване на съществуващия добър потенциал в областта на търговията, строителството и строителните технологии, енергетиката, леката, хранителната и текстилната промишленост, фармацията, телекомуникациите, инвестиционните проекти и туризма. Наблюдава се положителна тенденция на разширяване на двустранната търговия със стоки с по-висока добавена стойност, включително информационни машини, медицински инструменти и апарати, печатарски машини и др. През април 2023 г. в София предстои провеждането на 24-ата сесия на Смесената комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.
България отпуска официална помощ за развитие на Виетнам в следните области: подобряване на достъпа до качествено образование, овластяване на жените и насърчаване на културното многообразие, включително за преодоляване на последиците от пандемията от
КОВИД 19, и по линия на Инициативата на Екип Европа за подпомагане на зеления преход в Югоизточна Азия/АСЕАН.
Павлин Тодоров е роден на 5 април 1960 г. в София. Завършва специалност „Политическа икономия“ в Университета за национално и световно стопанство (ВИИ „Карл Маркс”), ОКС „Магистър“. Той има дълъг професионален опит в Министерството на външните работи, като от 2003 г. заема различни позиции във ведомството. От август 2018 г. досега Тодоров е старши дипломатически служител ІІ ст. в отдел „МСР“ в дирекция „ООН и СзР“.
Работил е и като координатор на проект „Програма за заетост в районите с минна и стоманодобивна промишленост” в Министерството на труда и социалната политика (2001-2002 г.); като координатор на проекти във Фондация за развитие на гражданското общество (2000 г.); като директор по развитието в Българското дружество за защита на птиците (1995-2000 г.); като научен сътрудник II ст. в Научно-изследователския институт по труда/Института по икономика и управление към Комитета по труда и социалните грижи/Министерството на икономиката и планирането/Министерството на труда и социалните грижи (1985-1991 г.).
3. Служебният кабинет предлага Ясен Томов за посланик на България в Ливанската република. Това става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него се предлага на президента на България да издаде указ, с който освобождава Боян Белев от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Ливанската република, със седалище в Бейрут, както и да издаде указ за назначаването на Ясен Томов.
В мотивите на решението се припомня, че на 9 и 10 април 2019 г. президентът Румен Радев осъществи посещение в Ливан по покана на Президента на Ливан Мишел Аун. Основните цели на посещението бяха активизиране на политическия диалог, създаване на благоприятна среда за активизиране на търговията и инвестициите между двете страни и излагане на позициите на България по важни международни въпроси.
„Съществува воля и за установяване на военнотехническо сътрудничество, както и във военномедицинската и военнообразователната сфера. В процес на съгласуване е споразумение за военно сътрудничество, както и подготовка на промяна на споразумението между двете страни в областта на земеделието. Съгласува се и Меморандум за сътрудничество в областта на спорта, както и изпълнителна програма в областта на образованието и културата. Предстои да се подпише Споразумение за сътрудничество между БТА и националната новинарска агенция на Ливан“, пише още в мотивите.
„В контекста на актуалното развитие на процесите в региона на Близкия изток и започналия процес по проучване и добив на енергийни ресурси в Източното Средиземноморие в дългосрочна перспектива е удачно подписването на споразумение между двете страни в енергийната област. Евентуална договореност следва да се инициира след доказване на прогнозните количества природен газ в Изключителната икономическа зона на Ливан“, посочва се там.
Ясен Томов е дипломат от кариерата. Постъпва на работа в МВнР през 2000 г. Последователно работи като референт за Балтийските държави в МВнР и референт по въпросите на експортния контрол в дирекция „Политика за сигурност“.
От септември до август 2009 г. работи в Постоянното представителство на България към ООН, ОССЕ и другите международни организации във Виена. В периода 2012 – 2016 г. работи като завеждащ политическата служба в Посолството на България в Баку и в политическата служба на посолството ни в Тбилиси, а от август 2018 до август 2022 г. – като референт за въпросите на разоръжаването и неразпространението, както и за ЦЕРН в Постоянното представителство на България към ООН и другите международни организации в Женева.
Понастоящем е началник на отдел „Европа-1“ в дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“ в МВнР. Завършва специалност „Международни отношения“ в УНСС, София. Магистър е по европейски науки и по политически науки от института за следдипломна квалификация на Университета в Хамбург.
4. Министерският съвет предлага на президента да назначи Ваня Чавдарова Андреева-Малакова за извънреден и пълномощен посланик на България в Ирландия. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
Служебният кабинет, на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България, предлага държавният глава да издаде указ за освобождаване на Гергана Димитрова Караджова от длъжността посланик в Ирландия, както и да издаде друг указ, с който да назначи Ваня Чавдарова Андреева-Малакова за посланик на страната ни в Ирландия със седалище в гр. Дъблин.
Предложението се прави, тъй като мандатът на действащия ръководител на посолството на България Гергана Караджова изтича през 2023 г.
Официалните дипломатически отношения между Република България и Ирландия са установени на 11 юли 1990 г. България откри свое посолство в Дъблин през 2004 г., а посолство на Ирландия в София бе открито през 2005 г.
До края на 2021 г. сумарните инвестиции от Ирландия у нас възлизат на 752 млн. евро и са съсредоточени в сферата на недвижимите имоти, хотелиерството и ресторантьорството, финансовото посредничество, строителството, търговията, преработващата промишленост, рудодобива и др. Съществуват възможности за привличане на ирландски инвестиции в областта на инфраструктурата, телекомуникациите и енергетиката.
За периода януари-юни 2022 г. 15 714 ирландски туристи са посетили България, което представлява удвояване на броя им спрямо първата половина на 2021 г.
Съгласно официалните данни над 4000 български граждани притежават статут на постоянно пребиваващи на територията на Ирландия. Посолството на България в Дъблин счита, че реалният брой на българските граждани е двойно по-голям. Нашите сънародници в Ирландия са добре интегрирани, като значителна част от тях работят като ИТ специалисти, авиоинженери, строители и обслужващ персонал.
С оглед на изложеното осигуряването на професионално ръководство на Посолството на Република България в Дъблин има за цел да гарантира необходимите условия за по-нататъшното развитие на отношенията между България и Ирландия. Тъй като мандатът на действащия ръководител на Посолството на Република България Гергана Караджова изтича през 2023 г., Министерският съвет предлага за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ирландия кандидатурата на Ваня Чавдарова Андреева-Малакова.
Ваня Андреева-Малакова е родена на 20 ноември 1974 г. в София. През 1998 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с образователна степен „магистър”. Специализирала е „История на Византия и балканските народи“. През януари 2000 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи. От 2019-2021 г. е заместник-ръководител на Постоянното представителство на България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена. От юли 2021 г. заема позицията директор на дирекция „Югоизточна Европа“ в Министерството на външните работи.
Ваня Малакова притежава допълнителни квалификации: специализации в Института за международни отношения „Клингендал“, Нидерландия; в Европейския център за изследвания в областта на сигурността в Гармиш - Партенкирхен, Германия; следдипломна квалификация по дипломация - DiploFaundtaion към Университета в Малта; квалификационни курсове към Дипломатическия институт на МВнР по икономическа дипломация, специализиран курс за дипломати средна кариера, дипломация и регионална сигурност, енергийна дипломация, консулска дипломация, разширяване на ЕС и водене на преговори и др.
5. Служебният кабинет предлага Метин Казак за посланик в Хашемитско кралство Йордания, става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него кабинетът предлага на президента на страната да издаде указ, с който освобождава Димитър Михайлов от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Хашемитско кралство Йордания, със седалище в Аман, както и указ за назначаването на Метин Казак.
Метин Казак е бил заместник-омбудсман, както и в продължение на два мандата член на Европейския парламент от групата на либералите. Изпълнявал е функциите на заместник-председател на подкомисията за правата на човека, заместник-член и член на Комисията за външни работи, координатор на Комисията по международна търговия и член на делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия.
В периода 2015 – 2019 г. е бил извънреден и пълномощен посланик на България в Доха, Катар.
6. Министерският съвет предлага на президента Светлана Стойчева-Етрополски за извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Швеция. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
Служебният кабинет, на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България, предлага държавният глава да издаде указ за освобождаване на Иван Веселинов Павлов от длъжността посланик на България в Кралство Швеция. Причината е изтичащият му мандат през лятото на 2023 г. Служебният кабинет предлага президентът да издаде и друг указ, с който да назначи Светлана Стойчева-Етрополски за посланик в Швеция със седалище в гр. Стокхолм.
Кралство Швеция е конституционна монархия с парламентарна форма на управление и население от близо 10,5 млн. души. Швеция притежава утвърден международен имидж като държава, силно застъпваща се за правата на човека, демокрацията и демократичните процеси в страните, върховенството на закона и равенството между половете.
Шведската икономика е модерна, отворена и високоиндустриализирана. Енергийният сектор е добре развит, базиран най-вече на водноелектрически централи. Промишленият сектор е концентриран най-вече върху производството на високи технологии – оборудване за електроцентрали, фабрики, прецизни машини, автомобили, космическо оборудване, летателни апарати, лекарства и телекомуникационно оборудване.
Дипломатическите отношения между България и Швеция са установени на 6 юни 1914 г. През 1964 г. двете страни издигат дипломатическите си мисии в ранг посолства. На 30 септември 2010 г. Швеция закри посолството си в София.
Швеция е една от страните с висок инвестиционен потенциал, като съществуват възможности за разширяването на инвестициите ѝ в България. За изминалите 5 години търговското салдо е положително за България. Дейностите, в които е инвестиран шведски капитал, са свързани със секторите: телекомуникации, електроника и електротехника, производство на машини и съоръжения, превозни средства, търговия и др. Шведските компании проявяват интерес към разширяване на присъствието си в енергетиката, транспорта, изграждането на съоръжения за отпадъчни води и опазване на околната среда, здравеопазването, IT сектора и производството на електроника, машини и оборудване, както и във военния сектор. В износа на България преобладават семена от слънчоглед, продукти на обработвателната, мебелната, електротехническата и шивашката промишленост, а във вноса основни стоки са: транспортна техника, автомобили, медикаменти, риби и др. Продължава положителната тенденция в продажбите и реализацията в Швеция на различни сортове български вина.
Подписано е споразумение на шведския военнопромишлен гигант Saab за доставка на подвижното съоръжение за поддръжка (Deployable Maintenance Facility) за българските ВВС.
По официални статистически данни на шведската страна броят на българските граждани в Швеция нараства устойчиво през последните пет години. По данни на Посолството на Република България в Стокхолм българската общност в Швеция наброява около
17 000 души.
Предвид изтичащия през лятото на 2023 г. мандат на действащия ръководител на Посолството на Република България в Стокхолм Иван Павлов, Министерският съвет предлага кандидатурата на Светлана Сашова Стойчева-Етрополски за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Швеция със седалище в гр. Стокхолм.
Светлана Сашова Стойчева-Етрополски е родена на 4 март 1974 г. в София. Магистър е по икономика от Университета за национално и световно стопанство в София. Има допълнителни специализации по различни програми: курсове по въпроси на ЕС, европейската интеграция и европейските структурни фондове към Холандския институт за международни отношения "Клингендал" в Маастрихт и в Европейския институт за публична администрация в Барселона; обучения в Дипломатическия институт към МВнР на Република България и в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Хърватия (в сътрудничество с МВнР на Дания).
Светлана Стойчева-Етрополски е дипломат от кариерата с дългогодишен професионален опит от работа както в Министерството на външните работи в София, така и в задгранични представителства на Република България. Има личен дипломатически ранг „пълномощен министър”.
От юни 2018 г. до юни 2022 г. тя е извънреден и пълномощен посланик на България в Канада. В периода 2014 г. – 2018 г. е била последователно заместник-ръководител на дипломатическото българско посолство в Отава и временно управляващ посолството. От 2007 до 2011 г. е била завеждащ на консулската служба в Генералното консулство на България в Ню Йорк, като в периода от 2009 г. до 2010 г. е изпълнявала длъжността временно управляващ генералното консулство.
От 8 август 2022 г. тя е началник на кабинета на министъра на външните работи.
7. Николай Янков е предложен от служебния кабинет за посланик на България в Република Индия, със седалище в град Делхи. Това става известно от правителствено решение с дата 3 април т.г., публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е подписано от служебния премиер Гълъб Донев и главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов. С него кабинетът предлага на президента на страната да издаде указ, с който освобождава Елеонора Димитрова от длъжността извънреден и пълномощен посланик на България в Индия, както и указ за назначаването на поста на Николай Янков.
Николай Янков е роден на 28 август 1957 г. в Нова Загора. След завършване на Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“, в периода 1980 – 1998 г. служи като офицер в българските ВВС, като заема редица щабни длъжности в авиационни щабове. От 1998 до 2011 г. служи в Министерството на отбраната, първоначално в Управление „Евроатлантическа интеграция и политика за сигурност“, след това от 1999 до 2003 г. е военновъздушен аташе във Вашингтон.
От 2004 до 2005 г. полк. Янков е и.д. директор на дирекция „Отбранително планиране и програмиране“ в МО, след което, в периода 2005 – 2007 г., е директор на дирекция „Политика по въоръженията и техниката“ в МО и като такъв представлява България като национален директор по въоръженията към Конференцията на националните директори по въоръженията в ГК на НАТО в Брюксел, член е на Борда на НАТО за изследвания и технологии към Организацията за изследвания на НАТО и старши национален представител на България към Агенцията по отбрана на Европейския съюз. Отговаря и за изпълнението и координацията на всички модернизационни проекти на Българската армия и за сътрудничеството и офсетните програми с предприятията от българската отбранителна индустрия. От 2007 до 2010 г. е аташе по отбраната в Посолството в Рим.
В края на 2011 г. напуска редовете на Българската армия и от пролетта на 2012 г. започва своята дипломатическа кариера в Министерството на външните работи. В периода от юли 2012 до юли 2016 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Ислямска република Афганистан. От юни 2018 г. до ноември 2022 г. е акредитиран като извънреден и пълномощен посланик на България в Република Азербайджан и Туркменистан със седалище в Баку.
8. Министерският съвет предлага на президента Ива Николаева Крулева за извънреден и пълномощен посланик на България в Хърватия. Това става известно от правителствено решение, публикувано в системата за правна информация на Министерския съвет.
Решението е взето на 3 април т.г. и е подписано от премиера Гълъб Донев и от главния секретар на Министерския съвет Красимир Божанов.
Служебният кабинет, на основание чл. 98, т. 6 от Конституцията на България, предлага държавният глава да издаде указ за освобождаване на Генка Василева Георгиева от длъжността посланик на България в Хърватия, тъй като нейният мандат изтича през тази година. Кабинетът предлага на президента с друг указ да назначи Ива Николаева Крулева за посланик на страната ни в Хърватия.
Хърватия е важен партньор на България както в двустранен план, така и в рамките на Европейския съюз и НАТО. България е сред първите страни, признали независимостта на Хърватия на 15 януари 1992 г. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 13 август 1992 г. През 2022 г. отбелязваме 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Хърватия.
Общият обем на стокообмена между двете държави през първите 6 месеца на 2021 г. възлиза на 287,9 милиона евро.
Двете страни осъществяват традиционен обмен в областта на културата, науката и образованието, който се развива положително в последните години. Особен акцент се поставя върху развитието на българистиката в Хърватия и съответно хърватистиката у нас.
България има обективен интерес да продължи задълбочаването и разширяването на взаимодействието с Хърватия в двустранен план и координиране на позиции по важни за двете страни въпроси от дневния ред на ЕС, НАТО и международните организации, особено в условията на новите глобални предизвикателства, руската агресия в Украйна и необходимостта от неутрализиране на негативните икономически последици от пандемията от COVID-19, е записано в решението на Министерския съвет.
Ива Крулева е родена на 29 март 1966 г. в гр. София. През 1991 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи. В периода 1993 - 1997 г. работи като преводач и съвместява и дипломатически задължения в Посолството на България в Загреб. Наградена е с грамота на ООН за участие в хуманитарни акции по време та конфликтите в бивша Югославия (войната в Хърватия).
От разпадането на бивша Югославия заема длъжност референт за Хърватия и Словения в дирекция „Югоизточна Европа“, секцията за бивша Югославия.
В периода 2001 – 2004 г. е временно управляващ Посолството на България в Словения.
От 2004 до 2007 г. е началник на сектор „Косово“ в отдел „Регионално сътрудничество“ в дирекция „Югоизточна Европа“.
В периода 2007 – 2008 г. е втори секретар по политическите въпроси в Посолството на България в Белград. В периода до 2011 г. работи в отдел „Западни Балкани“ на дирекция „Югоизточна Европа“.
От 2011 до 2014 г. е съветник и заместник-ръководител на Посолството на България в Хърватия.
В периода от 2014 до 2016 г. е началник на отдел „Двустранни отношения“ в дирекция „Югоизточна Европа“.
От 2016 до 2020 г. е заместник-ръководител на Посолството на България в Белград. Отправена й е публична благодарност от ръководителя на Делегацията на ЕС в Белград за координиране на дейностите по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
От 2020 г. заема длъжността началник на отдел „Западни Балкани, Хърватия и Словения“ в дирекция „Югоизточна Европа“. През 2021 г. изпълнява длъжността и.д. директор на дирекция „Югоизточна Европа“.
