Повече от 500 години страничният поглед на Венера предизвиква безкрайни дебати. Сега учените вярват, че Сандро Ботичели изобщо не е използвал художествена измислица в своята емблематична картина „Раждането на Венера“, пише Vesti.bg, позовавайки се на The New York Post.
Легендарният художник може вярно да е пресъздал доловимите признаци на съкрушителна болест, убила неговата муза десетилетия преди модерната медицина да успее да я обясни.
Изследователите днес смятат, че това отразява тежко реално медицинско състояние, от което е страдала жената, вдъхновила едно от най-известните платна в историята. Широко прието е, че моделът е Симонета Веспучи – легендарната флорентинска красавица, която пленява Ренесансова Италия и очевидно самия Ботичели.
Учени от Лондонския университет „Куин Мери“ твърдят, че нейният леко изкривен поглед може да е причинен от аденом на хипофизата – обикновено доброкачествен тумор на мозъка, който расте върху хипофизната жлеза, пише The New York Post.
Откритията стъпват на теория, която екипът предлага за първи път преди седем години. След преглед на допълнителни исторически документи изследователите вече вярват, че нарастващият тумор на хипофизата вероятно е предизвикал спешното медицинско състояние, отнело живота на Симонета едва на 23 години – преобръщайки дългогодишното вярване, че тя е починала от туберкулоза.
„Възможно е неправилното разположение на очите в „Раждането на Венера“ – страбизмът или кривогледството, което по-късно се счита за признак на благочестие и красота – да е причинено от тумора на хипофизата“, казва водещият автор Паоло Поцили в новото изследване.
Mystery behind Botticelli's Birth of Venus side-eye solved - and the reason is heartbreaking https://t.co/1Gk8XOpLJ7 pic.twitter.com/Ey8czdm77I
— New York Post (@nypost) June 17, 2026
Според изследователите Симонета може да е преживяла апоплексия на тумора – опасно състояние, при което кървене или подуване вътре в тумора се превръща в спешна медицинска ситуация.
В продължение на векове историците на изкуството до голяма степен преписваха блуждаещото око на Венера на символизма, предполагайки, че Ботичели умишлено го е нарисувал като знак за красота или религиозна преданост.
Но след като анализирали пет портрета, за които се смята, че изобразяват Симонета, използвайки софтуер за разпознаване на лица, изследователите стигнали до заключението, че тази характеристика може да е била пред очите им през цялото време. Анализът, подпомогнат от изкуствен интелект, също така подсилил по-ранната им теория, че тя е страдала от хормонално секретиращ тумор на хипофизата.
Екипът вярва, че същият тумор може да обясни и трагичната смърт на Симонета, която умира на едва 23-годишна възраст след внезапно влошаване на състоянието.
„Писма между Пиеро Веспучи и Лоренцо де Медичи относно последните дни на Симонета описват как тя припаднала по време на бал и след това си почивала в затъмнена стая, където страдала от ужасно главоболие, халюцинации, повръщане и висока температура. Всичко това са симптоми на бързо разрастващ се тумор на хипофизата“, споделя първият автор д-р Домициана Нардели.
Те също така спекулират, че бурните танци на бала – или, по-мрачно, предполагаемо нападение от страна на Алфонсо II д'Арагона, херцог на Калабрия – би могло да отпуши фаталния епизод.
Лицевият анализ посочва и друга възможна следа. „Алегоричният портрет на жена“ на Ботичели показва жена – моделът е Симонета Веспучи – която лактира (отделя кърма), а същевременно знаем, че тя не е имала деца. Това е изненадващ начин да бъде изобразена и вярваме, че това – заедно с промените в чертите на лицето – може да показва реалните физически симптоми на аденом, секретиращ пролактин и растежен хормон“, казва Нардели.
Известна в ренесансовото общество като „La Sans Pareille“ или „Ненадминатата“, Симонета е била прославяна със своята красота, интелект и грация, превръщайки се в една от най-обожаваните жени във Флоренция въпреки краткия си живот.
Обаянието на Ботичели по нея продължава дълго след смъртта ѝ. Художникът е бил толкова предан на своята муза, че пожелал да бъде погребан в краката ѝ, когато умира през 1510 г. – последен поклон пред жената, чието лице ще стане едно от най-разпознаваемите в историята на изкуството.
Оказва се, че Венера не просто е гледала накриво света. Възможно е през цялото време тя тихо да е разкривала една съкрушителна диагноза.
Откритието идва месеци след като друга ренесансова мистерия влезе в заглавията на медиите. Както беше съобщено през ноември, прашна картина, прекарала години наред скрита под работна маса в гараж, беше продадена за около 750 000 долара, след като експерти я идентифицираха като отдавна изгубена творба на Пиетро Перуджино – прочут ренесансов художник, работил заедно с Ботичели по Сикстинската капела между 1480 и 1482 г.
Забравената картина „Мадоната с младенеца“ предизвика международна война на наддавания, след като се появи в малка английска аукционна къща, като колекционерите вдигнаха крайната цена до 685 000 паунда. „Когато чукчето падна, настана тишина, а след това последваха аплодисменти. Това беше един от онези моменти, за които всеки аукционер мечтае“, разказва аукционерът Джо Смит.
