През лятото на 1931 г. в България пристигат вагони, натоварени с тонове стара хартия от Цариград за претопяване във фабриката в Костенец.
Балите с бумаги са разчистени и продадени за рециклиране след започналите в Турция реформи, с които Ататюрк цели да даде съвременен облик на републиката, скъсвайки с османското минало. Но хартията в чувалите се оказва истинско съкровище от ценни документи. Една уж обикновена търговска сделка се превръща в спасителна операция, която деветдесет години по-късно още е обвита в мистерия. Вместо да бъдат унищожени, старите документи поставят началото на легендарния Цариградски архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Вижте в канала "fiveminutessofia" във vbox7
„Два са основните източника, от които се формира, тукашният османски архив. Едно е с документи, които са останали, по българските земи, след като се изтегля османската армия и османската администрация след Руско-турската война. А вторият масив е документите, които идват с прословутите вагони“, разказва доц. д-р Християн Атанасов от отдел „Ориенталски сбирки“.
През годините са разказвани различни версии за това кой и как е спасил документите. Дали е щастлива случайност или нарочно организарана операция на българската държава в сърцето на турската република? Оскъдната официална информация и противоречивите сведения са превърнали всичко в градска легенда. Отвъд митовете остават няколко неоспорими факта.
Османистът Панчо Дорев – по онова време служител на българското посолство в Цариград - веднага докладва на властите в София за възможността, която се отваря.
Правителството изпраща екип от учени, които още на гарата да прегледат какво има в чувалите, пристигнали от Цариград. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната наша писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева. Според нейния разказ швейцарският собственик на концесията на фабриката за хартия в Костенец Шнеебергер купува от Турция няколко вагона стари бумаги.
Балите бракувана хартия са част от архива на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Султански фермани, берати, тефтери с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички части на вековната империя…
По предложение на учените тогава властите в София откупуват пристигналите от Цариград бали от швейцарската фирма и вместо да отидат за претопяване, те са спасени.
Междувременно в Турция проумяват каква огромна грешка са допуснали водени от вълната на революцията и настояват по официален път архивите да им бъдат върнати. Властите в София са уклончиви.
Документите трябва да бъдат прегледани набързо и от тях да бъдат заделени няколко десетки чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че само това е било спасено, а всичко останало за съжаление е унищожено. В действителност България запазва близо 700 чувала, които днес са собственост на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„Третият по големина османски архив в света е тука в София. На практика ние имаме документи за целия арабски свят, общо взето цялата територия на бившата османска империя“, допълва д-р Християн Атанасов .
Според него османският фонд е едно от богатствата, които България притежава и трябва да направим всичко възможно да го съхраним и да го направим достъпен за изследователи.
Това обяснява и големия интерес на различни арабски страни към османските фондове на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Българската държава започва да полага целенасочени усилия за издирване, проучване и съхранение на стари османотурски документи почти веднага след Освобождението. С времето това се превръща в сериозна цел и стратегия на няколко български правителства. А историята за спасяването на Цариградския архив е още едно доказателство за това.
Балите с бумаги са разчистени и продадени за рециклиране след започналите в Турция реформи, с които Ататюрк цели да даде съвременен облик на републиката, скъсвайки с османското минало. Но хартията в чувалите се оказва истинско съкровище от ценни документи. Една уж обикновена търговска сделка се превръща в спасителна операция, която деветдесет години по-късно още е обвита в мистерия. Вместо да бъдат унищожени, старите документи поставят началото на легендарния Цариградски архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Вижте в канала "fiveminutessofia" във vbox7
„Два са основните източника, от които се формира, тукашният османски архив. Едно е с документи, които са останали, по българските земи, след като се изтегля османската армия и османската администрация след Руско-турската война. А вторият масив е документите, които идват с прословутите вагони“, разказва доц. д-р Християн Атанасов от отдел „Ориенталски сбирки“.
През годините са разказвани различни версии за това кой и как е спасил документите. Дали е щастлива случайност или нарочно организарана операция на българската държава в сърцето на турската република? Оскъдната официална информация и противоречивите сведения са превърнали всичко в градска легенда. Отвъд митовете остават няколко неоспорими факта.
Османистът Панчо Дорев – по онова време служител на българското посолство в Цариград - веднага докладва на властите в София за възможността, която се отваря.
Правителството изпраща екип от учени, които още на гарата да прегледат какво има в чувалите, пристигнали от Цариград. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната наша писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева. Според нейния разказ швейцарският собственик на концесията на фабриката за хартия в Костенец Шнеебергер купува от Турция няколко вагона стари бумаги.
Балите бракувана хартия са част от архива на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Султански фермани, берати, тефтери с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички части на вековната империя…
По предложение на учените тогава властите в София откупуват пристигналите от Цариград бали от швейцарската фирма и вместо да отидат за претопяване, те са спасени.
Междувременно в Турция проумяват каква огромна грешка са допуснали водени от вълната на революцията и настояват по официален път архивите да им бъдат върнати. Властите в София са уклончиви.
Документите трябва да бъдат прегледани набързо и от тях да бъдат заделени няколко десетки чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че само това е било спасено, а всичко останало за съжаление е унищожено. В действителност България запазва близо 700 чувала, които днес са собственост на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„Третият по големина османски архив в света е тука в София. На практика ние имаме документи за целия арабски свят, общо взето цялата територия на бившата османска империя“, допълва д-р Християн Атанасов .
Според него османският фонд е едно от богатствата, които България притежава и трябва да направим всичко възможно да го съхраним и да го направим достъпен за изследователи.
Това обяснява и големия интерес на различни арабски страни към османските фондове на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Българската държава започва да полага целенасочени усилия за издирване, проучване и съхранение на стари османотурски документи почти веднага след Освобождението. С времето това се превръща в сериозна цел и стратегия на няколко български правителства. А историята за спасяването на Цариградския архив е още едно доказателство за това.
