Софийската градска прокуратура няма да обединява двата сигнала за газовите договори на България с "Газпром", научи Дарик от прокуратурата. Единият бе подаден от премиера Бойко Борисов, а другият - от Мария Капон миналата година. Двата сигнала са за различни нарушения - по този на Мария Капон се проверяват действия на длъжностни лица, а по този на премиера - цените и изгодността на договорите.
За сигнала на премиера Борисов е възложена проверка на Министерството на икономиката и му е даден срок от 1 месец да направи анализ на икономическата ефективност на двата договора.
В сигнала на Мария Капон се сезира прокуратурата за това, че през 2006 г. са подписани неизгодни за България промени в договорите за доставка и транзит на природен газ през територията на нашата страна, които не са наложителни и са довели до годишни загуби от 500 млн. лв., като за 4 години загубите са надхвърлили 2 млрд. лв. Твърди се още, че бившият министър на икономиката и енергетиката от кабинета "Станишев" Румен Овчаров е абдикирал от отговорността си, като не е подписал съответните документи на държавно ниво и с бездействието си е ощетил националния интерес.
Прокуратурата е образувала проверката за допуснати нарушения или неизпълнение на служебни задължения от длъжностни лица с цел набавяне на имотна облага на другите, бездействия на длъжностни лица, от които са настъпили значителни щети за стопанството или сключване на неизгодна сделка с последвали значителни щети за държавата.
От прокурорската проверка е установено, че през 1998 г. са сключени 2 договора: един между "Топенерджи" АД и "Булгаргаз" АД за доставка на природен газ за България, и един между "Газекспорт" и "Булгаргаз" АД за транзитен пренос на руски газ през нашата територия за трети страни, по който газ е транзитиран до Турция, Гърция, Македония и Сърбия, а България е получавала определени количества газ на фиксирани цени от 83 долара. България е трябвало да получи до края на 2006 г. 51 млрд.куб.м. газ, а реално е получила 9 млрд.куб.м.
От кореспонденцията на енергийното министерство е видно, че инициативата за промяна на клаузите на договора за транзит на газ е стартирала от руска страна в края на 2005 г. и началото на 2006 г. Преговорите са водени от сформирана за целта работна група специалисти от "Булгаргаз" и министерството, за която обаче не е издавана писмена заповед. Съставът й е определян от съответните ръководители преди всяка среща. Целта била подготовка на Меморандум за по-нататъшно развитие на българо-руските отношения в газовата сфера и допълнителни споразумения към двата договора.
Основното изискване на "Газекспорт" и "Газпром" е било да се изравни цената на газа по двата договора. Причините за приемане на руското предложение били две: необходимостта от използване капацитета на транзитната газопреносна система и след изтичане на срока по договора през 2010 г. и опасността от десетки милиарди долари санкции при предявяване на иск от "Газпром" срещу "Булгаргаз" за плащане на 75% от неполучените количества газ. Окончателните текстове от българска страна са одобрени предварително от Съвета на директорите на "Булгаргаз" ЕАД. От министър Румен Овчаров е внесен в Министерския съвет доклад за одобряване на Меморандума за по-нататъшно развитие на руско-българското сътрудничество в газовия сектор и допълнителните споразумения. Кабинетът "Станишев" ги е одобрил на 15 декември 2006 г. Три дни след това те са подписани: от българска страна от заместник-министъра на икономиката и енергетиката от ДПС Валентин Иванов в качеството му на председател на Съвета на директорите на "Булгаргаз", а от руска - от председателя на УС на "Газпром експорт" Алексей Милер. Договорът за транзит на газ е продължен до 2030 г.
В обясненията си заместник-министър Валентин Иванов сочи, че на първата среща на работната група с "Газпром" руската страна поставила въпроса за повишаване на цената на газа по договора за транзит за Турция и Гърция и достигането й до пазарни стойности. На тази първа среща министър Румен Овчаров заявил, че българската страна не желае промяна, на което руснаците отговорили, че в такъв случай, след изтичането на срока на договора през 2011 г., цената и количествата на газа ще са такива, каквито руската страна ги определи. Същият въпрос бил поставен и на втората среща в Москва. В работната група със сигурност са участвали главният изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов, Любомир Денчев и Димитър Гогов, а самият Иванов не е участвал и не е бил информиран за хода на преговорите. Не е знаел и съдържанието на решението на Министерския съвет по случая. Иванов твърди още, че не е запознат и със съдържанието на меморандума и допълнителното споразумение. Подписите под тези документи той сложил, без да ги е чел, тъй като по Търговския закон те се подписват от изпълнителния директор и председателя на Съвета на директорите.
Кирил Гегов твърди в обясненията си по прокурорската проверка, че съдържанието на меморандума е договорено от министър Румен Овчаров, а не от работната група, която е договорила допълнителните споразумения към двата договора. С трите документа според Гегов фактически е увеличена покупната цена на руския газ по транзитния договор, което е генерирало по-големи разходи за периода 2007-2010 г. Той не се ангажира да определи размера на очакваните ползи от продължаването на договора до 2030 г.
Димитър Гогов съобщава в обясненията си, че експертната група по преговорите е включвала Александър Петров, главен юрисконсулт на "Булгаргаз", инж. Величко Стоев, главен инженер на "Булгаргаз", инж. Ангел Стоянов, главен диспечер на "Булгаргаз", Иван Иванов, началник отдел "Продажби, цени и ценообразуване" в "Булгаргаз". Позицията на експертната група е съгласувана и одобрявана от оперативното ръководство на дружеството.
Румен Овчаров сочи в обясненията си следните положителни страни на подписаните документи: отказ от руска страна от клаузата "вземай или плащай", според която България заплаща 75% от неполучените количества газ, промени в условието по договора "ползвай или плащай", според което руската страна заплаща такси на 90% от договорения транзитен капацитет, независимо дали го използва (при 80% до този момент), постигнато споразумение за реализация на проекта "Южен поток", гарантиращо допълнителни приходи и инвестиции за България.
Проверяващият прокурор от Софийска градска прокуратура Антон Стефанов пише в постановлението си, че от събраните доказателства и анализа на действията на длъжностните лица е видно, че при подписване на допълнителните споразумения към договорите от 1998 г. формално са спазени всички изисквания на Търговския закон и подзаконовите нормативни документи. В преписката не се съдържат данни за извършено престъпление по служба от страна на подписалите договорите лица, тъй като те нямат качеството на длъжностно лице по смисъла на НК, сочи прокурор Стефанов и обяснява, че представляващите и управляващи дружеството лица не изпълняват служба в държавно учреждение. Това е така, защото независимо, че дружеството е с държавно имущество, несъмнено не е държавен орган или обществена организация, допълва прокурорът, поради което при управлението на същото не биха могли да се засегнат обществените отношения. Прокурорът заключава, че Румен Овчаров като министър на икономиката и енергетиката има качество на длъжностно лице, но пък не са налице другите условия - да е нарушил умишлено или не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за себе си или другиго облага. Липсват данни и да не е упражнил контрол и така да е създал условия на контролираното от него лице да причини щети на държавата. В хода на проверката прокурорът не е установил и данни за съзнателно причиняване на вреди на националното стопанство от неизгодна сделка. Поради това в постановлението от 30 юни 2010 г. прокурорът Антон Стефанов приключва проверката с отказ да образува досъдебно производство срещу Румен Овчаров поради липса на престъпление.
Мария Капон е обжалвала постановлението пред Софийската апелативна прокуратура.
