Директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов даде специално интервю за nova.bg. Той коментира кризата с коронавируса у нас, разкри наблюдава ли се нов симптом при заболелите и защо активно спортуващите могат по-лесно да се заразят.
- До преди месец бяхме сред „отличниците” в Европа, които имаха най-малък брой заразени с COVID-19. Днес вече сме сред трите държави, в които е най-вероятно да се заразиш. Какво се обърка?
- Да, България наистина е сред страните с най-висок риск, като другите две са Португалия и Швеция. Факт е, че с много рязкото разпускане на мерките хората свалиха маските и помислиха, че всичко е свършило.
В световен мащаб само за няколко дни вече има 1 милион новозаразени. Това говори, че пандемията не е приключила и дори може да не сме стигнали най-високата й точка. Друг проблем е, че след като дълго време спазваха мерките и бяха подтиснати, след облекчаването хората се успокоиха и си помислиха, че всичко е позволено. Това доведе до увеличение на случаите у нас.
Аз не съм оптимистично настроен към отварянето на нощните заведения и разрешаването на абитуриентските балове. Това със сигурност допринесе много за големия брой заразени.
Доказателство е фактът, че приемаме все повече и повече млади пациенти с коронавирус. Хората от възрастовата категория до 30 години и тази до 50 е с най-големи бройки през последния месец.
- Какво ще се случи наесен, когато дойде и сезонният грип? Може ли отново да се сблъскаме с неприятната гледка на стотици легла в спортни зали, превърнати в полеви болници?
- Надявам се това да не се случи. Силно се надявам хората да продължат да спазват мерките – дистанция, дезинфекция и дисциплина. Най-важното е носенето на маски. На това трябва да се наблегне най-сериозно, защото не изисква никакви усилия. В разговор между двама, когато единият е с маска, рискът от зараза намалява с 30%. А когато и двамата събеседници са с маски, той е почти нищожен.
- Възможно ли е хората на протестите да спазват тези правила? Как можеш да се предпазиш в такава среда?
- В този случай маската би била достатъчна, само ако всички носят такава. В Германия се опитват да направят маска, която убива вируса. Много държави върнаха задължителното носене на маски – Израел, Германия, Франция. Това е нещо изключително лесно за постигане. Апелирам всеки да носи маска.
- Възможно ли е през зимата страните в Европа отново да се окажат в ситуация, в която да бъдат принудени да върнат строгите мерки?
- Възможно е това да се наложи през ноември и декември, ако случаите ескалират до високи нива. Не трябва да забравяме, че тогава идват и парагрипните вирусни инфекции.
Очаква се да бъдат направени комбинирани тестове, които да показват дали човек е болен от COVID-19 или от грип. Те ще се появят на пазара в края на септември. Това ще бъде в голяма помощ за лечебните заведения.
Категорично обаче клиниката при средно тежките и тежките случаи на коронавирус се различава много от тази при грипа. Хората с опит могат лесно да разграничат тези две състояния.
- Изследване на Оксфорд показва, че вече има изпробвана върху 1077 души ваксина, която няма странични ефекти и кореспондира с имунната система. Можем ли да очакваме масова ваксина през следващата година?
- Към този момент се тестват около 7-8 ваксини в цял свят. Силно се надявам, някоя от тях да има необходимите качества, за да може да се прилага масово. Тя би била голям помощник. Грипната ваксина е сезонна и не работи постоянно. Ако има сезонна, която да ни предпазва и от COVID-19 през зимните месеци, това ще бъде добре.
- Наскоро се появи информация за открит нов симптом, проявяващ се при заболелите от коронавирус - обрив на лигавицата на устната кухина. Имате ли такива наблюдения в „Пирогов”?
- Нямам опит с такъв симптом. При нас изследването за PCR теста се взима от колегите от УНГ, но никой от тях не е споделял с мен такова нещо. Ако трябва да откроя един симптом, който се наблюдава в не малко от случаите, то това е загубата на вкус и обоняние.
- Какъв е капацитетът на „Пирогов” за лечение на пациенти с COVID-19?
- Имаме предвидени 12 интензивни легла и 35 за средно тежки случаи. Това е капацитетът към момента, но ако се наложи той може да бъде увеличен. Винаги съм казвал, че ако е нужно, и цялата болница може да стане на разположение за лечение на коронавирус. Случи ли се това обаче, ще страдат други дейности в болницата.
- Коментирахте броя смъртни случаи за последния месец – 100 души. Притеснителна ли е тази статистика и повишава ли се леталитетът на заразата?
- Максималният леталитет, който сме имали до този момент, е 8 души за денонощие. Това, което се забелязва обаче, е, че след увеличаването на приетите пациенти в рамките на месец, успоредно се увеличават и смъртните случаи. Процентът се движи между 4 и 5.
- Каква е разликата между това да умреш „с” коронавирус и „от” коронавирус?
- Проблемът е, че някои хора не искат да разберат нещо важно: когато имаме починал пациент с COVID-19, ние не казваме, че това е единствената причина за смъртта му. Но заразата е катализатор на хронични процеси, които вече се развиват в тялото на човека.
А с тези заболявания той може да живее дълги години. Когато обаче COVID-19 влезе в организма, той фатално засилва тези процеси. Големият проблем на коронавирусната инфекция не е засягането на белите дробове.
Тя засяга ендотелните клетки на микроциркулацията. Тези клетки са в абсолютно всички органи. Така че COVID-19 може да засегне сърцето, мозъка, черния дроб и други органи. Това не е лек грип, а една генерална промяна на микросъдово ниво, свързана с разрушаването на така важните ендотелни клетки.
- Вярно ли е, че младите заразяват старите?
- Това би било възможно, ако старите хора допускат младите до себе си. Ще ви дам пример с моята фамилия. Не съм виждал родителите си вече 4 месеца. Категорично не ги посещава никой, дори и децата ми.
Не си позволявам да ги посетя дори и за минута. Повечето възрастни пациенти с хронични заболявания спазват мерките, докато младите нямат такива принципи. Те се събират на групи и се веселят, което е нормално. Не можем да ги съдим за това, но трябва да пазим старите хора. Тенденцията засега е младите да се разболяват повече.
- Клиничната пътека за COVID-19 се увеличи от 600 на 1200 лв. Трябва ли да очакваме да има повече хоспитализирани пациенти, от които болниците да търсят икономическа изгода?
- Пътеката все още не е увеличена. Ще се увеличи от 1 август. Очаква се тази седмица анексът между БЛС и НЗОК да бъде подписан. Тези спекулации обаче са абсурдни и абсолютно несъстоятелни.
Дори информацията, че в дадена болница се лекуват пациенти с COVID-19 директно намалява притока на пациенти за планови операции. Това създава отлив и никой не печели от това, че лекува коронавирусна инфекция. Фактът, че държавните болници са основните стълбове, които се занимават с това, също не е случаен. Частните болници нямат никакъв икономически интерес да имат такива пациенти.
Единственото място, където виждаме нещо по-различно, е Пловдив, където колегите са седнали на една маса и са се разбрали, че ще има определени отделения в определени болници, които ще се занимават с това.
- В социалните мрежи чест повод за полемика е въпросът как хората биват излекувани от COVID-19, след като няма лекарство за него.
- Основните неща, с които лекуваме хората, са срещу пневмониите. Важно е да отбележим, че дълго време, след като сме овладели нея, пациентите остават на поддържащо лечение, а някои дори остават кислородозависими.
При някои от пациентите се получават много сериозни фиброзни промени в белите дробове. Тоест намалява се капацитетът на алвеолите. Това са клетките, които пренасят кислорода към кръвта и обратно - изнасят въглеродния двуокис. Възможен е хроничен момент, който остава за цял живот.
- Мит ли е, че физически добре подготвените и спортуващи хора не могат да се заразят от вируса?
- Независимо, че те имат много добра имунна система, могат да се заразят лесно. Въпросът е как преодоляват самата зараза. Когато един физически активен човек не се пази, създава много добра предпоставка за навлизането на вируса в организма му, както и за неговото разпространение.
Носоглътката се явява като защитна бариера, но при този вид хора тя бива преодоляна много бързо. Те използват много голямо количество кислород и дишат през носа и устата с максимални темпове. При спортистите рискът е дори по-голям.
- Важно ли е хората да обръщат внимание на състоянието си възможно най-рано или трябва да наблюдават симптоматиката си няколко дни, преди да се обърнат към специалист?
- Първите пациенти с COVID-19, които „Пирогов” посрещна, бяха точно такива - хора, които не си бяха обръщали внимание дълго време и не бяха взимали мерки. Това, което се прави в момента с по-голямото тестуване и откриването на повече заразени, ми говори, че ние успяваме да хванем инфектираните пациенти по-рано.
- Много хора казват, че големият брой заразени се дължи на големия брой тестове. Така ли е това?
- Към днешна дата 2/3 от тестовете се правят целево, а 1/3 - масово - на хора, които искат да пътуват. Направени са 30 хиляди теста на 1 милион население в България. Смятате ли, че това е много? Когато има повече заразени лица, има и повече контактни такива, които няма как да не бъдат изследвани. Ние, като болница, сме длъжни всеки месец да изследваме целия персонал, който е 2300 души.
- Тестват ли се всички пациенти, които биват приемани в „Пирогов”?
- При нас тестването на абсолютно всички пациенти е задължително. Придружители, които остават с тях, също биват тествани. По този начин ние искаме да предпазим нашите колеги, които работят и с други пациенти. Понякога излиза, че имаме заразен без никакви симптоми, но това не значи, че той не може да зарази други.
Хубавото, което предстои може би от 1 август е, че НЗОК ще добавя по 20 лв. към всяка клинична пътека, за всеки новопостъпващ пациент. Тоест с тези 20 лв. ние ще можем да правим тестуване. Можем да решим да направим бърз тест или PCR тест на пул система.
- На фона на тази лоша статистика (1/3 от починалите са само от последните 30 дни), прав ли беше ген. Мутафчийски, че „яко ще се мре”?
- Това беше едно емоционално обръщение. Но в самата емоция имаше и друго - това, че хората не искат да разберат какво им казва той. Имаше лека обида. Това са хора, които буквално дадоха живота си през последните месеци. Те нямаха нормално ежедневие, семейства и сън.
Те се грижеха изцяло за това да има яснота, концепция и да се спазват някакви мерки. Факт е, че те постигнаха много. Факт е обаче и, че когато случаите започнаха да намаляват, върху тях се изля много.
Появиха се теории, че няма такава инфекция, че всичко е измислица и т.н. А това всъщност не е така и ние ясно го виждаме след разпускането на мерките. Благодарение на Щаба процесите бяха контролируеми.
Това не беше направено по-добре в нито една друга европейска държава. Може би тази обида бе част от това изказване, защото когато виждаш, че ти си постигнал някакви резултати и изведнъж някой слага чертата върху всичко това, подобна реакция е нормална. Данните показват, че броят на починалите през последния месец е 1/3 от общия брой.
- До преди месец бяхме сред „отличниците” в Европа, които имаха най-малък брой заразени с COVID-19. Днес вече сме сред трите държави, в които е най-вероятно да се заразиш. Какво се обърка?
- Да, България наистина е сред страните с най-висок риск, като другите две са Португалия и Швеция. Факт е, че с много рязкото разпускане на мерките хората свалиха маските и помислиха, че всичко е свършило.
В световен мащаб само за няколко дни вече има 1 милион новозаразени. Това говори, че пандемията не е приключила и дори може да не сме стигнали най-високата й точка. Друг проблем е, че след като дълго време спазваха мерките и бяха подтиснати, след облекчаването хората се успокоиха и си помислиха, че всичко е позволено. Това доведе до увеличение на случаите у нас.
Аз не съм оптимистично настроен към отварянето на нощните заведения и разрешаването на абитуриентските балове. Това със сигурност допринесе много за големия брой заразени.
Доказателство е фактът, че приемаме все повече и повече млади пациенти с коронавирус. Хората от възрастовата категория до 30 години и тази до 50 е с най-големи бройки през последния месец.
- Какво ще се случи наесен, когато дойде и сезонният грип? Може ли отново да се сблъскаме с неприятната гледка на стотици легла в спортни зали, превърнати в полеви болници?
- Надявам се това да не се случи. Силно се надявам хората да продължат да спазват мерките – дистанция, дезинфекция и дисциплина. Най-важното е носенето на маски. На това трябва да се наблегне най-сериозно, защото не изисква никакви усилия. В разговор между двама, когато единият е с маска, рискът от зараза намалява с 30%. А когато и двамата събеседници са с маски, той е почти нищожен.
- Възможно ли е хората на протестите да спазват тези правила? Как можеш да се предпазиш в такава среда?
- В този случай маската би била достатъчна, само ако всички носят такава. В Германия се опитват да направят маска, която убива вируса. Много държави върнаха задължителното носене на маски – Израел, Германия, Франция. Това е нещо изключително лесно за постигане. Апелирам всеки да носи маска.
- Възможно ли е през зимата страните в Европа отново да се окажат в ситуация, в която да бъдат принудени да върнат строгите мерки?
- Възможно е това да се наложи през ноември и декември, ако случаите ескалират до високи нива. Не трябва да забравяме, че тогава идват и парагрипните вирусни инфекции.
Очаква се да бъдат направени комбинирани тестове, които да показват дали човек е болен от COVID-19 или от грип. Те ще се появят на пазара в края на септември. Това ще бъде в голяма помощ за лечебните заведения.
Категорично обаче клиниката при средно тежките и тежките случаи на коронавирус се различава много от тази при грипа. Хората с опит могат лесно да разграничат тези две състояния.
- Изследване на Оксфорд показва, че вече има изпробвана върху 1077 души ваксина, която няма странични ефекти и кореспондира с имунната система. Можем ли да очакваме масова ваксина през следващата година?
- Към този момент се тестват около 7-8 ваксини в цял свят. Силно се надявам, някоя от тях да има необходимите качества, за да може да се прилага масово. Тя би била голям помощник. Грипната ваксина е сезонна и не работи постоянно. Ако има сезонна, която да ни предпазва и от COVID-19 през зимните месеци, това ще бъде добре.
- Наскоро се появи информация за открит нов симптом, проявяващ се при заболелите от коронавирус - обрив на лигавицата на устната кухина. Имате ли такива наблюдения в „Пирогов”?
- Нямам опит с такъв симптом. При нас изследването за PCR теста се взима от колегите от УНГ, но никой от тях не е споделял с мен такова нещо. Ако трябва да откроя един симптом, който се наблюдава в не малко от случаите, то това е загубата на вкус и обоняние.
- Какъв е капацитетът на „Пирогов” за лечение на пациенти с COVID-19?
- Имаме предвидени 12 интензивни легла и 35 за средно тежки случаи. Това е капацитетът към момента, но ако се наложи той може да бъде увеличен. Винаги съм казвал, че ако е нужно, и цялата болница може да стане на разположение за лечение на коронавирус. Случи ли се това обаче, ще страдат други дейности в болницата.
- Коментирахте броя смъртни случаи за последния месец – 100 души. Притеснителна ли е тази статистика и повишава ли се леталитетът на заразата?
- Максималният леталитет, който сме имали до този момент, е 8 души за денонощие. Това, което се забелязва обаче, е, че след увеличаването на приетите пациенти в рамките на месец, успоредно се увеличават и смъртните случаи. Процентът се движи между 4 и 5.
- Каква е разликата между това да умреш „с” коронавирус и „от” коронавирус?
- Проблемът е, че някои хора не искат да разберат нещо важно: когато имаме починал пациент с COVID-19, ние не казваме, че това е единствената причина за смъртта му. Но заразата е катализатор на хронични процеси, които вече се развиват в тялото на човека.
А с тези заболявания той може да живее дълги години. Когато обаче COVID-19 влезе в организма, той фатално засилва тези процеси. Големият проблем на коронавирусната инфекция не е засягането на белите дробове.
Тя засяга ендотелните клетки на микроциркулацията. Тези клетки са в абсолютно всички органи. Така че COVID-19 може да засегне сърцето, мозъка, черния дроб и други органи. Това не е лек грип, а една генерална промяна на микросъдово ниво, свързана с разрушаването на така важните ендотелни клетки.
- Вярно ли е, че младите заразяват старите?
- Това би било възможно, ако старите хора допускат младите до себе си. Ще ви дам пример с моята фамилия. Не съм виждал родителите си вече 4 месеца. Категорично не ги посещава никой, дори и децата ми.
Не си позволявам да ги посетя дори и за минута. Повечето възрастни пациенти с хронични заболявания спазват мерките, докато младите нямат такива принципи. Те се събират на групи и се веселят, което е нормално. Не можем да ги съдим за това, но трябва да пазим старите хора. Тенденцията засега е младите да се разболяват повече.
- Клиничната пътека за COVID-19 се увеличи от 600 на 1200 лв. Трябва ли да очакваме да има повече хоспитализирани пациенти, от които болниците да търсят икономическа изгода?
- Пътеката все още не е увеличена. Ще се увеличи от 1 август. Очаква се тази седмица анексът между БЛС и НЗОК да бъде подписан. Тези спекулации обаче са абсурдни и абсолютно несъстоятелни.
Дори информацията, че в дадена болница се лекуват пациенти с COVID-19 директно намалява притока на пациенти за планови операции. Това създава отлив и никой не печели от това, че лекува коронавирусна инфекция. Фактът, че държавните болници са основните стълбове, които се занимават с това, също не е случаен. Частните болници нямат никакъв икономически интерес да имат такива пациенти.
Единственото място, където виждаме нещо по-различно, е Пловдив, където колегите са седнали на една маса и са се разбрали, че ще има определени отделения в определени болници, които ще се занимават с това.
- В социалните мрежи чест повод за полемика е въпросът как хората биват излекувани от COVID-19, след като няма лекарство за него.
- Основните неща, с които лекуваме хората, са срещу пневмониите. Важно е да отбележим, че дълго време, след като сме овладели нея, пациентите остават на поддържащо лечение, а някои дори остават кислородозависими.
При някои от пациентите се получават много сериозни фиброзни промени в белите дробове. Тоест намалява се капацитетът на алвеолите. Това са клетките, които пренасят кислорода към кръвта и обратно - изнасят въглеродния двуокис. Възможен е хроничен момент, който остава за цял живот.
- Мит ли е, че физически добре подготвените и спортуващи хора не могат да се заразят от вируса?
- Независимо, че те имат много добра имунна система, могат да се заразят лесно. Въпросът е как преодоляват самата зараза. Когато един физически активен човек не се пази, създава много добра предпоставка за навлизането на вируса в организма му, както и за неговото разпространение.
Носоглътката се явява като защитна бариера, но при този вид хора тя бива преодоляна много бързо. Те използват много голямо количество кислород и дишат през носа и устата с максимални темпове. При спортистите рискът е дори по-голям.
- Важно ли е хората да обръщат внимание на състоянието си възможно най-рано или трябва да наблюдават симптоматиката си няколко дни, преди да се обърнат към специалист?
- Първите пациенти с COVID-19, които „Пирогов” посрещна, бяха точно такива - хора, които не си бяха обръщали внимание дълго време и не бяха взимали мерки. Това, което се прави в момента с по-голямото тестуване и откриването на повече заразени, ми говори, че ние успяваме да хванем инфектираните пациенти по-рано.
- Много хора казват, че големият брой заразени се дължи на големия брой тестове. Така ли е това?
- Към днешна дата 2/3 от тестовете се правят целево, а 1/3 - масово - на хора, които искат да пътуват. Направени са 30 хиляди теста на 1 милион население в България. Смятате ли, че това е много? Когато има повече заразени лица, има и повече контактни такива, които няма как да не бъдат изследвани. Ние, като болница, сме длъжни всеки месец да изследваме целия персонал, който е 2300 души.
- Тестват ли се всички пациенти, които биват приемани в „Пирогов”?
- При нас тестването на абсолютно всички пациенти е задължително. Придружители, които остават с тях, също биват тествани. По този начин ние искаме да предпазим нашите колеги, които работят и с други пациенти. Понякога излиза, че имаме заразен без никакви симптоми, но това не значи, че той не може да зарази други.
Хубавото, което предстои може би от 1 август е, че НЗОК ще добавя по 20 лв. към всяка клинична пътека, за всеки новопостъпващ пациент. Тоест с тези 20 лв. ние ще можем да правим тестуване. Можем да решим да направим бърз тест или PCR тест на пул система.
- На фона на тази лоша статистика (1/3 от починалите са само от последните 30 дни), прав ли беше ген. Мутафчийски, че „яко ще се мре”?
- Това беше едно емоционално обръщение. Но в самата емоция имаше и друго - това, че хората не искат да разберат какво им казва той. Имаше лека обида. Това са хора, които буквално дадоха живота си през последните месеци. Те нямаха нормално ежедневие, семейства и сън.
Те се грижеха изцяло за това да има яснота, концепция и да се спазват някакви мерки. Факт е, че те постигнаха много. Факт е обаче и, че когато случаите започнаха да намаляват, върху тях се изля много.
Появиха се теории, че няма такава инфекция, че всичко е измислица и т.н. А това всъщност не е така и ние ясно го виждаме след разпускането на мерките. Благодарение на Щаба процесите бяха контролируеми.
Това не беше направено по-добре в нито една друга европейска държава. Може би тази обида бе част от това изказване, защото когато виждаш, че ти си постигнал някакви резултати и изведнъж някой слага чертата върху всичко това, подобна реакция е нормална. Данните показват, че броят на починалите през последния месец е 1/3 от общия брой.
