Преглед на печата

В интервю за „Дума” военният министър Ангел Найденов заявява: „Важно е да върнем престижа на военната професия. Възстановихме отнетите от ГЕРБ социални права на хората под пагон. За мен това е удовлетворение от възстановяване на справедливост, отнета в края на м.г., като резултат на срамна сделка между тогавашните министри на финансите и на отбраната. Социалните права, в частност ранното пенсиониране на военните, не може и не трябва да бъдат предмет на сделка. Не бива да забравяме, че имаме професионална армия”.

Намалява броят на лицата, преминали незаконно българо-турската граница, докладва вчера зам.-министърът на вътрешните работи Пламен Ангелов в парламента. В дните от 28 ноември до 3 декември не е задържан нито един човек. Поводът за изказването му бе обсъждане на проекторешението на „Атака” за изграждане на бетонна стена и яка желязна ограда по границата ни с Турция, която да спре нашествието на нелегални имигранти, пише „Сега”. Проектът бе отхвърлен от мнозинството, но даде възможност на националистите за сетен път да повторят версията си, че Турция нарочно ни праща „пришълци” от „Черна Африка” като част от заговор за промяна на етническия състав на населението у нас.

Пред „Труд” Негово Превъзходителство Шаул Камиса Раз, посланик на Израел в България, споделя по повод случилото се за първи път участие на българска държавна институция в запалването на свещите за празника Ханука, направено от премиера Пламен Орешарски и министри, че концепцията  е променена, защото през тази година се навършват 70 години от спасяването на българските евреи. „Това събитие беше пример за солидарност, за едно умерено и саморегулиращо се общество, каквото е българският народ. Споразумението на Иран с петте постоянни членки на Съвета за сигурност е историческа грешка. За първи път световните сили се съгласиха да позволят на Иран да обогатява уран. По тези причини Израел ясно декларира, че ще направи всичко възможно да възпре опитите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие”, обясни посланикът.

БСП обмисля Комисията по досиетата да бъде закрита и да се превърне в Институт за националната памет, който да съхранява обективни действителности от близкото и по-далечното минало, каза депутатът от БСП и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Мерджанов пред „Дума”. Според него целта на комисията е била да се изчистят подозренията към хората на публични позиции. През последните 7 години това не се е случило, макар че са правени над 20 поправки в Закона за досиетата с непрекъснатото разширяване на обхвата.

„Измъкваме се от кризата по-бавно от очакваното”, цитира новите данни, обявени от Националния статистически институт, „Стандарт”. БВП през третото тримесечие на годината е с 0,7% спрямо същия период на миналата. Това е по-малко от предварителните експертни оценки.

Фирмите за бързи кредити, които раздават заеми над регистрирания си капитал, ще трябва да доказват произхода на средствата. Това ще бъде записано в новия регламент за работата им, обяви соцдепутатът Кирил Добрев в интервю за „24 часа”. „Ще се въведе таван на лихвата - най-вероятно ще е не повече от три пъти банковият лихвен процент. В момента тези фирми искат до 300-350% лихва и така държат в зависимост най-бедните хора”, аргументира се депутатът.

Да се въведе данък ток за всички производители, а не само за ВЕИ-та, обмислят в енергийната комисия на парламента, съобщава „24 часа”. Облагането ще става по скала от 0,5% до 15%. Работна група вече готвела варианти и промени, които ще се запишат в Закона за възобновяемите енергийни източници. Депутати от енергийната комисия се събраха на закрито заседание. След него зам.председателят на енергийната комисия Явор Куюмджиев потвърди, че „се работи в тази посока. За АЕЦ „Козлодуй” ставката вероятно ще е 0,5%, ще има ставки и за когенерациите, и за американските централи”. Според него, размерът на облагането ще се преценява според тежестта за обществото на всеки производител.

„Крадат ток по радиото”, установява „Телеграф”. Умните електромери предавали по незащитени честоти и това давало шанс радиолюбители да „заглушават” предаваните от тях данни към електроразпределителните дружества.

„Капитал Daily” съобщава, че Националната електрическа компания (НЕК) дължи над 800 млн. лв. за купена от централите електроенергия. Общите задължения към доставчици на държавната фирма са за 965 млн. лв., а за първите десет месеца на годината компанията отчита загуба от 96 млн. лв. Изводът - компанията е потънала в дългове.

Комбинатът „Кремиковци” може да възкръсне от следващата година, информира „Новинар”. Появил се е кандидат, който да направи вложение в предприятието, съобщи премиерът Пламен Орешарски. "Има заявен инвеститорски интерес към „Кремиковци”. Министър-председателят изтъкна, че правителството ще подкрепи предприемача, но това няма да стане с пари. "Не разполагаме с такива средства, че да участваме пряко финансово", уточни Орешарски. По думите му държавата ще опита да спести бюрокрацията на предприемача.

От Годишния доклад на министъра на здравеопазването за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия, приета вчера от кабинета, става ясно, че разходите на държавата за здравеопазване намаляват като относителен дял в консолидирания бюджет, пише „Дума”. Показателят за преждевременна смъртност запазва нивата си от предходните години и продължава да е висок. Всяко четвърто умиране е на хора, ненавършили 65 години. При мъжете преждевременната смъртност е двойно по-висока. От друга страна, България остава европейската страна с един от най-високите коефициенти за смъртност по всички причини. Продължава да е висока и детската смъртност. Основните проблеми на детското здраве остават наднорменото тегло и затлъстяването, очните аномалии и болестите на нервната система. На 1000 живородени в страната стават 447,68 аборта, което е два пъти повече от средния показател за ЕС. От доклада става ясно, че всеки десети аборт е направен на момиче под 19 години. През 2012 г. хората с официално регистрирани психични и поведенчески разстройства са 135 390, докато през 2011 г. са регистрирани 141 618. През 2012 г. всеки трети българин е ползвал спешна помощ. През годинитеe нараства търсенето на спешната помощ поради затруднен достъп до болнична и извънболнична.

Конфискацията на имоти от осъдени блокира, след като съдилищата в страната спряха 41 процеса с искове на обща стойност 41 млн. лв. Още стотици дела са заплашени от същото развитие, съобщиха от комисията за отнемане на незаконно имущество вчера. Мотивът за масовото замразяване на дела е, че се чака Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе с тълкувателно решение по питане на омбудсмана Константин Пенчев за това трябва ли да има причинно-следствена връзка между престъплението и имуществото, тъй като практиката била противоречива, уточнява „Сега”.

Тълкувателното решение има силата на закон и трябва да уеднакви решенията на съдиите. Шефът на комисията за конфискация Пламен Георгиев обаче твърди, че питането на Пенчев е странно и че търсенето на причинно-следствена връзка между престъплението и придобитото имущество не е целта на закона. Той посочи, че има и съдии, които не прибягват до спиране, а си гледат делата.

Водещата новина на „Труд” информира за загубата на  милиони левове, която е генерирало Министерството на вътрешните работи, заради лошо управление на имотите си. Това стана ясно от одита на Сметната палата в МВР за периода януари 2010 г. - 31 май 2013 г., който бе възложен от парламента през юли тази година. Периодът засяга кабинета „Борисов” и служебното правителство. Ведомството стопанисва 2208 имота с балансова стойност 1,5 млрд. лв., върху тях има 4996 сгради. До юни 2011 г. в МВР не е имало ред за получаване на дарения. Според Сметната палата МВР не е предприело и достатъчно ефективни мерки за събиране на просрочените си вземания, които към 2012 г. са 18,6 млн. лв. Констатирани са и редица нарушения при провеждане на обществени поръчки, включително непровеждане на търгове за телефонни и мобилни услуги, за доставка на авточасти и др. Без правно основание са ползвани плувният комплекс „Спартак” в периода 4 април 2002 г. - 18 март 2010 г., за който не е плащан наем, както и комплексът „Георги Аспарухов” (от 4 април 2002 г. до 2013 г.). Платените от МВР за спортните имоти местни данъци и такси за периода на одита са над 2 млн. лв.

„Как училището обрича поколенията на бедност” обяснява Боян Захариев, директор на програма „Образователни политики” към Института „Отворено общество” пред „24 часа”. Повод са оповестените нови резултати от международното изследване PISA, което оценява постиженията на учениците от няколко десетки страни по математика, четене и писане. „PISA проучи родените през 1996 г., през периода на тяхното обучение в България бяха закрити безпрецедентно количество училища, броят на по-малките ученици намаля сериозно - раждат се по-малко деца към това се прибавя и големият процент на заминаващите с родителите си в чужбина деца - главно Европа, а обсъжданият вече толкова години нов закон за училищното образование - и до момента не е приет. Въпросът е още колко издания на PISA ще бъдат публикувани, преди българското общество да постигне елементарен консенсус по приоритетите в образователната система”, заключава Захариев.

„Стандарт” определя „Образованието като кулата в Пиза”, констатирайки, че все по-често знанието от училище не служи за нищо.

Европейската комсиия уличи правителството на ГЕРБ за замразяването на финансирането по ОП „Околна среда”. В писмо от 27 ноември т.г. до вицепремиера по европейските фондове Зинаида Златанова се казва, че отговорни за това са трима министри от правителството на Бойко Борисов. Независимо, че в него не се споменават конкретни имена, по това време министър по европейските фондове е бил Томислав Дончев, на околната среда и водите - Нона Караджова, и на финансите - Симеон Дянков, които боравят с европарите. Вина имат още и Ивелина Василева, зам.-министър на околната среда и водите, Малина Крумова, ръководител на Управляващия орган на ОП „Околна среда”, и Добринка Михайлова, шеф на звено „Одит на средствата от ЕС” в Министерството на финансите. В писмото на ЕК се потвърждава, че временното спиране на плащанията е заради продължилото почти три години нежелание на бившите управляващи от ГЕРБ да се съобразят с доклад на Европейската сметна палата от 2011 г., в който се настоява за налагането на по-високи финансови корекции по проекти, финансирани със средства на ЕС, подчертава „Дума”.

„Сега” добавя, че българските власти ще трябва да се справят с проверката на стотици проекти по ОП „Околна среда” за периода 2010-2013 г., за да може програмата да заработи отново. Вчера от екоминистерството съобщиха, че са получили официалното писмо от Европейската комисия за спиране на междинните плащания. То е подписано от Валтер Дефа, шеф на Генерална дирекция „Регионална политика и урбанистично развитие” на ЕК и става дума за 940 млн. евро. (БТА)