Карлос Насар се върна към най-тежката си лична драма - трагедията с неговия откривател и първи треньор Илиян Илиев, който в загива катастрофа, докато пътува към все още малкия тогава бъдещ шампион. По думите на Насар именно Илиев има основна заслуга за възпитанието му и изградения характер.
"Приех, че този човек не е мъртъв. Споменаването на неговото име ми дава смесени чувства, но тези мои успехи са плод на неговия труд. Надявам се да ни гледа отгоре и да се гордее с нас", цитира думите му Gong.bg.
Извън подиума: Карлос Насар ще разкаже историята си в спектакъл
"Аз бях на 9 години, като влязох в залата за вдигане на тежести, не бях толкова категоричен, че ще остана в нея, тъй като тренирах и други спортове. Благодарение на треньора ми, самият спорт ми стана приятен, а и той се привърза към мен. Бях бурно дете, но моят треньор бе един от хората, които ме държаха в правия път", казва още Карлос в предаването в "На кафе" по NOVA.
"Имах уважение към него. Доста се вслушвах в съветите му и никога не съм бъркал, когато съм го правил. Неговата съпруга бе учителка по английски и винаги са ми помагали да бъда добър ученик, тъй като без учение не можем да се справяме занапред. Защото освен, че създаваш атлет, създаваш един човек, създаваш характер, който да се справя с трудностите. Това е нещо велико и аз цял живот ще бъда благодарен на семейството му", споделя шапионът.
Когато чул за катастрофата, бил на лагер: "Той тръгна към мен, беше близо до мен, но не успя да дойде. Тъжна история. Тогава се подготвях за Световното в Колумбия и там изпуснах и трите си опита в изхвърлянето. Много ми беше трудно. Сърцето ми биеше в голям пулс, не се чувствах добре, не бях и в добри отношения с федерацията. Той ме съветваше, а после трябваше да се справям сам. Но изживях болката си, за да може да продължим работата му в клуба. Някой трябваше да се заеме с тази работа и го направихме със сина му Павел Христов. Проблемите и цялата болка сплотяват и ние трябваше до продължим неговата работа, за да покажем, че той ни научи на нещо".
Щангистът разкри, че като малък е изкарал първи клас в Ливан, откъдето е неговият баща. Той познава и арабския език, което пък потенциално може да му е от полза, ако премине да се състезава за арабска държава. Той обаче бе категоричен, че не иска да се стига до нещо подобно. "Не си пожелавам да се състезавам за друга държава. Не се оплаквам от живота си тук. Обичам нашите традиции. В последно време във федерациите има не толкова добри хора, но в ежедневието ми е пълно със светли хора. Радвам се, че живея в България и се гордея с българите", добави Насар.
Шампионът разкри още, че с приятелката му не пият алкохол. "Позволявам си само на Нова година. Не ми остава и много време да ходя по заведения. През последните две години имах по 20 състезания", заяви той.
Карлос разказа още за детството си и силната връзка с баба си и дядо си, които били до него в най-трудните моменти. "Баба ми прави най-добрите мекици на света. Когато се прибера, винаги ми ги приготвя, но аз си позволявам само по една-две - заради режима", коментира той с усмивка.
"Без семейството ми нямаше да съм тук. Те са моите шампиони", добавя на финала Карлос Насар с типичната си сктромност.
