Дни наред издателят на „Капитал“ Иво Прокопиев води кална битка в подопечните си медии. Залп след залп през сайтове и малотиражки. Творческото безсилие стигна дотам, че един и същи материал се тиражираше на 10 места едновременно – напълно в противовес на претенциите за „независима медийна политика“.
А калната битка сега е срещу дарителите за Ковид – 19. Словесна вендета срещу тези, които в рамките на два месеца успяха да съберат над 30 милиона лева. Даренията вече станаха мръсна дума. Може би защото семейството на Прокопиев, самият той станал милионер по твърде съмнителен начин, ненавършил и 30 години, не е дарило и лев.
Или защото Nova Broadcasting Group реши да спомене всички дарители, сред които са собствениците Георги и Кирил Домусчиеви, политикът Делян Пеевски, последният български монарх Симеон II , още десетки хора и организации, Минната индустрия и Строителната камара, "Америка за България", мобилните оператори – „Виваком“, А1, „Теленор“, хранителните вериги „Фантастико“, „Лидл“, „Кауфланд“, производителите от Фикосота и още стотици фирми. Списъкът е много, много дълъг и повече от 60 дни всяко едно дарение намира място в медиите. Дарителството стана феномен, признават го и социолозите. И всички разбраха, че в България има и отговорен бизнес - такъв, който плаща данъци, който осигурява работни места, който може да реагира в криза, който има сърце да дарява.
Калната атака на запорирания Прокопиев и насред епидемията потвърждава само едно. Че той, като никой друг, използва медиите си за едно единствено нещо – окалване, рекет, притискане на конкурентите. Матрицата работи. Повече от 20 години.
И се бори не за свобода на медиите или плурализъм на мненията. Преследва едни и същи цели – я да пробута някой министър, за да спасява фалиращия бизнес, я някой шеф на агенция да уреди европроектче. А най-добре, ако успее да лансира и съдебен шеф, за да е сигурно, че делата за бандитизъм ще бъдат смачкани в зародиш.
Но във времената на безпрецедентна здравна и икономическа криза публиката не се интересува от калните битки на Прокопиев.
Затова са толкова тъжни дните, в които подсъдимият приватизатор не само не е в обществения фокус, но и отчетливо отсъства от дневния ред на обществото.
Защото Covid-19 ще промени много неща. Ще промени и отношението към калните хора и калните им медии.
А калната битка сега е срещу дарителите за Ковид – 19. Словесна вендета срещу тези, които в рамките на два месеца успяха да съберат над 30 милиона лева. Даренията вече станаха мръсна дума. Може би защото семейството на Прокопиев, самият той станал милионер по твърде съмнителен начин, ненавършил и 30 години, не е дарило и лев.
Или защото Nova Broadcasting Group реши да спомене всички дарители, сред които са собствениците Георги и Кирил Домусчиеви, политикът Делян Пеевски, последният български монарх Симеон II , още десетки хора и организации, Минната индустрия и Строителната камара, "Америка за България", мобилните оператори – „Виваком“, А1, „Теленор“, хранителните вериги „Фантастико“, „Лидл“, „Кауфланд“, производителите от Фикосота и още стотици фирми. Списъкът е много, много дълъг и повече от 60 дни всяко едно дарение намира място в медиите. Дарителството стана феномен, признават го и социолозите. И всички разбраха, че в България има и отговорен бизнес - такъв, който плаща данъци, който осигурява работни места, който може да реагира в криза, който има сърце да дарява.
Калната атака на запорирания Прокопиев и насред епидемията потвърждава само едно. Че той, като никой друг, използва медиите си за едно единствено нещо – окалване, рекет, притискане на конкурентите. Матрицата работи. Повече от 20 години.
И се бори не за свобода на медиите или плурализъм на мненията. Преследва едни и същи цели – я да пробута някой министър, за да спасява фалиращия бизнес, я някой шеф на агенция да уреди европроектче. А най-добре, ако успее да лансира и съдебен шеф, за да е сигурно, че делата за бандитизъм ще бъдат смачкани в зародиш.
Но във времената на безпрецедентна здравна и икономическа криза публиката не се интересува от калните битки на Прокопиев.
Затова са толкова тъжни дните, в които подсъдимият приватизатор не само не е в обществения фокус, но и отчетливо отсъства от дневния ред на обществото.
Защото Covid-19 ще промени много неща. Ще промени и отношението към калните хора и калните им медии.
