Водното бедствие, което сполетя няколко карловски села и преобърна живота на много семейства, които изгубиха дома си, сплоти хиляди от цяла България с една мисия – да помогнат кой с каквото може. И така различни хора, на различна възраст, с всякакви професии и статус се обединиха, трогнати от страданието на хората и безизходицата. Обуха ботуши и хванаха лопатите, за да ринат кал, да носят дървета и да се опитат да върнат домовете и надеждата на пострадалите. А хората от карловско ги нарекоха ангели.
Един от тези ангели е Кирил. Той е от Карлово и е учител по английски език на деца. Разбира за трагедията, докато отива на работа. И за миг не се поколебава и заедно с приятели още на следващия ден са в едно от най-засегнатите села – Каравелово.
„Знаех, че ще е тежка гледката, но не очаквах чак толкова. Беше страшно! Навсякъде имаше вода, наноси, смазани коли, разрушени къщи, паднали огради, пътя го нямаше изобщо. С всяка крачка ставаше все по-страшна гледката“, разказва за DarikNews.bg Кирил.
личен архив
В първия ден той и приятелите му помагат на едно семейство с две деца, оцеляло по чудо, тъй като приливната вълна минава буквално през къщата им. Те, за щастие, успяват да се качат на горния етаж и така да се спасят. Домът им, обаче, е един от най-засегнатите.
„Хората бяха мълчаливи и просто работеха. Не бяха отчаяни, но бяха шокирани. Благодариха ни, че сме там. А ние просто се захванахме да работим и да им помогнем“, описва той срещата си с пострадалото семейство.
„В дома им или в това, което беше останало от него, нямаше врати, бяха изкъртени, водата е стигала два метра, навсякъде имаше кал, всичко се разпадаше. Вътре и пред къщата имаше трева, дървета... Поработихме сериозно. Всичко ми се запечата в съзнанието много болезнено. Мъката на тези хора и на цялата ситуация... Все едно си в много страшен филм“, спомня си Кирил.
„Материално не мога да бъда полезен, но с един чифт ръце мога“, допълва той.
личен архив
Кирил помага и в друго много засегнато от потопа карловско село – Богдан, където се среща с жена, която е загубила дома си и от него е останала само една стена. Дали заради привързаност, дали от уплаха, или неудобство и срам от това да ѝ се помогне, жената спи в оранжерията върху две дъски, заедно с животните си. С каквото може Кирил помага и на нея.
Заедно със свои приятели организират и няколко акции за събиране на хранителни продукти от първа необходимост и други консумативи, които носят на място. Впечатлен е колко много хора са откликнали на призива и искат да помагат.
„В нашата страна под всичката гняс, трупана и стискана с години, тупа все още сърцето на народа, видях го и на 6 септември, когато дойдоха хиляди хора. Всички искаха да помагат много“, споделя той.
Кирил казва, че няма да се откаже да помага и с каквото може ще бъде полезен на бедстващите хора в Карловско.
„Добро и зло винаги ще има – те си вървят ръка за ръка. Проблемът на нас българите ни е, че вечно гледаме да борим злото и се фокусираме върху него, а по-различно би било да се фокусираме върху това да отидем и да трупаме добро върху доброто. Ако всеки, който може, отиде в тези села и помогне с каквото може, нещата ще се получат полека-лека. Вместо да търсим оправданието да не правим нещо, по-добре да го направим. Истината е, че хората в България можем много и при малко повече желание бихме могли да сме много силни и да направим нещата да се случват в по-добрата посока! Има смисъл хората да отидат там и да помогнат на бедстващите. Трябва да си помагаме“, апелира Кирил.
