Членството на България в еврозоната, освен формална институционална стъпка, е и кулминацията на дълъг процес на икономическа интеграция, съгласуване на политики и споделена отговорност, развил се при условия, които невинаги бяха лесни. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на среща с посланиците на ЕС в България, организирана вчера от Представителството на Европейската комисия в София, съобщи БНБ.
Централният банкер на България припомни, че през последните години страната ни е преминала през периоди на вътрешна политическа турбулентност, отбелязвайки, че въпреки това макроикономическата и финансовата стабилност бяха съхранени.
„В същото време би било некоректно да не се признае, че фискалната дисциплина - традиционно силна опора на нашата рамка за икономическа политика - беше поставена под натиск. В този смисъл членството в еврозоната не следва да се разглежда като награда за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и засилва стимулите за провеждане на предпазлива и ориентирана към бъдещето макроикономическа и фискална позиция“, посочва Радев.
По думите му, България на практика функционира като „де факто икономика на еврозоната“ от много години, а валутният борд, обвързан с еврото, е изградил стабилни очаквания и оформил избора на политики по начин, съпоставим с участието в Икономическия и паричен съюз, макар и без представителство в неговите органи за вземане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в съответствие с представителството.
Преходът на България към еврото се осъществява на фона на засилена глобална несигурност, белязана от геополитическо напрежение, икономическа фрагментация, шокове от страна на предлагането и финансова волатилност, които продължават да подлагат на изпитание както икономиките, така и институциите, отбелязва Димитър Радев.
Ролята на Европа в този контекст е централна. Еврозоната не е просто парична система, а котва на стабилност в една все по-сложна глобална система, като нейната сила произтича от основаното на правила сътрудничество, институционалната дълбочина и координираните действия. Разширяването на еврозоната, когато е основано на реална подготвеност, укрепва тези качества и засилва целостта на общата рамка, според управителя на БНБ.
„България подхожда към членството в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност. Ние не възприемаме участието си в Европейската централна банка и Евросистемата като защита от необходимостта от адаптация, а като ангажимент към дисциплина, последователност и конструктивно участие — особено при по-сложни и изискващи обстоятелства“, подчертава той.
В събитието участва и българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Присъствието на духовния глава следва да се разбира не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална приемственост и обществено доверие, посочи Димитър Радев, допълвайки, че България, както и много европейски общества, цени символите на стабилност и устойчивост - същата логика, която стои в основата на нейната парична рамка и намира отражение в дизайна на българските евро монети, съчетаващи националното наследство с общата европейска валута.
На 1 януари България влезе в еврозоната, ставайки нейната 21-ва членка, припомня БТА.
Еврото вече е законно платежно средство в страната. Управителят на Българската народна банка става член на Управителния съвет на Европейската централна банка с право на глас, а българският министър на финансите влиза в състава на Еврогрупата – неформалният орган, в който участват финансовите министри на държавите, чиято валута е еврото.
Паричната политика на България излезе от режима на валутен борд, поддържан от 1997 година насам, и стана част от паричната система на еврозоната, където членуват още 20 други страни с общо население от над 357 млн. души.
