/ БГНЕС
Депутатите приеха повторно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. "За" законопроекта гласуваха 143 народни представители, "против" - 66 и 1 "въздържал се".

Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители, което означава, че ветото е преодоляно. Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти. Законът бе приет на 13 юни 2019 г. от Народното събрание.

Депутатите разглеждат президентското вето за дивото къмпингуване

С приетите изменения се забранява разполагането на плажни принадлежности като палатки, чадъри, кърпи и шезлонги върху пясъчните дюни. При нарушение депутатите решиха да се налагат глоби в размер от 500 до 1000 лв. Приети бяха санкции и за паркиране или преминаване на автомобили през пясъчните образувания от 1 000 до 3 000 лв., като може да се конфискува и имущество на стойност между 3 000 и 5 000 лв. Законът бе върнат за ново обсъждане от президента Румен Радев на 24 юни 2019 г.

Президентът наложи вето на промените в Закона за Черноморското крайбрежие

В мотивите си президентът заявява, че не се противопоставя на опита да бъдат въведени правила, нормативи и стандарти, както изрично повелява чл. 55 от Конституцията, прокламиращ основното право на здравословна и благоприятна околна среда. Според държавния глава обаче, режимът за „диво къмпингуване“ става по-рестриктивен, като се въвеждат значителни ограничения в сравнение с досегашния ред.
 

По време на дебатите в подкрепа на президентското вето се обявиха единствено от БСП.

„Според Конституцията гражданите имат право да къмпингуват свободно и да се възползват от здравословната и благоприятна околна среда“, заяви депутатът от левицата Крум Зарков, но подчерта, че освен това право, всички хора имат и задължението да опазват природата. „Нито президента, нито протестиращите, нито къмпингуващите, нито ние като опозиция, оспорваме факта, че трябва да има ред в начина, по който тази туристическа дейност се осъществява“, допълни още той. Според Зарков с промените в закона се създава впечатление, че той е по-строг към определена от група от хора, които нямат икономически и политически ресурси, каквито имат други хора.
 

Крум Зарков
БГНЕС



„Кое е по-вредно за околната среда – палатката в гората или джипът на плажа? Боклуците от къмпингуване или тоновете строителни отпадъци, които са зарили Черноморието? Създава се усещане за двоен стандарт“, смята народният представител.

Дивото къмпингуване - вече законно, но с правила (ОБЗОР)

В защита на промените се обявиха от „Обединени патриоти“. „Този закон трябва да бъде подкрепен и ветото да бъде отхвърлено“, заяви от трибуната Христиан Митев. Според него няма никакъв проблем в това, че оспорваните от президента текстове са приети между двете четения на законопроекта, защото такава възможност е предвидена в правилника за работа на парламента.

Според Димитър Бойчев от ГЕРБ пък съществува неразбиране в промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
 

Димитър Бойчев
БГНЕС



„Към момента няма абсолютно никаква регламентация към т. нар. "свободно къмпингуване". Моите уважения към тази група от хора, но всички ние се съобразяваме с някакви правила“, отбеляза той. Според него общините по Черноморието харчат немалък ресурс за сметосъбиране след къмпингуващите през летния сезон. „Каня всеки, който има желание, да отидем на място, за да види за какво става въпрос. Към момента България е единствената страна членка на ЕС, където ползването на чужди права без задължения не се санкционира. Такива свободно къмпингуващи се настаняват в частни, държавни или общински имоти и по никакъв начин местните власти нямат правомощия да се намесят“, отбеляза той.


 
Агенция Фокус