Конференция на тема: „Възстановяване на природата – отговорности и възможности чрез общ национален план“ беше открита в Националния етнографски музей в София.
Конференцията събра на едно място представители на институции, научната общност и природозащитни организации, които да обсъдят бъдещите мерки за възстановяване на гори, земеделски земи, градски екосистеми и влажни зони в рамките на бъдещия Национален план за възстановяване на природата.
Форумът е организиран от Българското дружество за защита на птиците, WWF България, с подкрепата на коалиция "За да остане природа в България", МОСВ и Националния етнографски музей - БАН.
На форума присъства министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова, която заяви, че "компромисите с нашата природа са недопустими".
Министърът информира, че до 1 септември тази година страната ни трябва да представи пред Европейската комисия (ЕК) Националния план за възстановяване на природата. Тя изрази надежда, че ще има конструктивен диалог и ще бъде постигнат консенсус по отношение на плана между различните заинтересовани страни, с което да бъде загърбено противопоставянето в името на природата.
Ще срещнем позиции на земеделци, индустриалци, собственици на земя, природозащитни и научни организации, институциите, но е време да възстановим взаимоотношенията и да се научим от грешките си. Министърът увери, че Министерството на околната среда и водите ще е мястото, на което да се води професионалният дебат за възстановяването на природата.
Благова каза, че вече е заявила пред ЕК позицията си, че програмата „LIFE” трябва да бъде запазена, защото е един от ключовите финансови инструменти.
Експерти от институциите и неправителствения сектор се обединиха около необходимостта документът да се базира на научни данни и широко експертно мнение, като се вземат предвид националните особености.
Ефектът от деградацията на природните екосистеми е абсолютно видим и трябва да вземем решения за възстановяването им, заяви Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в БДЗП. Възстановяването на природата не трябва да се вижда като разход, а напротив – като инвестиция в сигурността, в изграждането на взаимоотношенията, които сме изгубили, посочи още тя.
През 2024 г. беше приет Регламентът за възстановяване на природата, с който се въвеждат правно обвързващи цели, които следва да допринесат за възстановяването на биологичното разнообразие и гарантирането на устойчивостта на екосистемите на територията на Европейския съюз, заяви експертът от МОСВ Айлин Хасан. Тя обясни, че държавите членки трябва да приемат национални планове, които да отговарят на заложените в регламента цели, като например смекчаване на изменението на климата и повишаване на продоволствената сигурност.
Общата за ЕС цел е до 2030 г. най-малко 20% от сухоземните и най-малко 20% от морските пространства да бъдат обхванати от мерки за възстановяване. До 2050 г. всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване, трябва да бъдат обхванати от такива мерки, заяви Хасан. По думите ѝ един от приоритетите е защитата на зоните от екологичната мрежа „Натура 2000“. Експертът добави, че държавите имат ангажимент да не допускат влошаване на местообитанията, които вече са в добро състояние.
По отношение на възстановяването на горите Добромир Добринов от WWF България отбеляза, че горските местообитания в „Натура 2000“ представляват едни от най-ценните екосистеми у нас и имат ключово значение за опазването на биоразнообразието, поддържането на екоравновесието и устойчивото функциониране на природната среда. В България има 32 горски типа природни местообитания.
Борис Бъров от Европейското дружество за екологично възстановяване обясни, че възстановяването на природата започва още с ограничаването на дейностите, които водят до деградация на екосистемите. Той подчерта, че в много случаи природата има капацитет сама да се възстановява, но това изисква прекратяване на негативните въздействия и дългосрочна подкрепа чрез подходящи мерки.
По време на конференцията бяха разгледани и други направления от плана – възстановяването на природата в земеделските земи, влажните зони и градските екосистеми.
Експертите считат, че предстоящите месеци са решаващи за определянето на мерките и приоритетите, които ще залегнат в Националния план за възстановяване на природата. Те изразиха готовност да работят конструктивно с институциите, за да бъдат изпълнени сроковете.
