Над 190 студенти и 91 докторанти от Албания с български произход се обучават в университети в България. Още 79 са приети в български висши училища за следващата учебна година. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с представители на Дружеството на българите в Албания в град Елбасан. Той изрази благодарност към сдружението за организираните от тях неделни училища и курсове за подготовка на кандидат-студенти от български произход. Към дружеството има три неделни училища, в които над 260 деца ще учат български език през новата учебна година. Отделно ще се подготвят и 67 кандидат-студенти за български висши училища, съобщиха от пресцентъра на МОН.
„От три години имаме неделни училища. Те са най-хубавото постижение на нашето дружество“, заяви Алтин Идризи от Дружеството на българите в Албания. По думите му следващата стъпка е такива училища да се открият и в няколко села, където голяма част от населението е с български произход. Хората в тях са запазили говора си през столетията, но не могат да четат и пишат на нашия език. Проблем за разкриването на неделни училища в тези места обаче е липсата на учителски кадри. Има уговорка студенти от Великотърновския университет да бъдат изпращани в тези села на "Еразъм практики", за да преподават български език на местните ученици за няколко месеца, обясниха от дружеството.
Министър Цоков пое ангажимент да съдейства студенти и от други висши училища да бъдат насърчавани да карат преподавателски стажове в такива населени места в Албания. „Понякога това е предизвикателство за младите хора. Ще търсим начини да ги мотивираме да дойдат точно тук при вас“, заяви проф. Цоков. Това може да става и чрез Еразъм практики, каквито се реализират в други държави.
Друга възможност е учители от Албания да бъдат включени в програми за квалификация на МОН, за да могат да преподават в неделните училища. Заедно с това ще се търси и възможност да се подготвят такива учители в магистърски програми и от България.
По-дългосрочната цел е да бъдат открити класове по български език и в албанските основни училища.
По-късно министър Цоков се срещна и с ръководителите на други две сдружения на българските общности – Дружество на българите в Албания – „Просперитет Голо Бърдо“ и Дружество за българо-албанско приятелство – Корча, към всяко от които също има по едно неделно училище, което се подпомага от МОН. В неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана към дружеството „Просперитет Голо Бърдо“ учат 97 деца от 1. до 7. клас и се подготвят 16 кандидат-студенти за български университети. Неделното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Корча и Поградец обучава български 35 ученици в 5. и 8. клас и подготвя 10 кандидат-студенти.
Представители на организациите споделиха, че има учители, които преподават в албански училища и кандидатстват за магистратури в България, за да могат да получат правоспособност да преподават и български. Известна трудност създава това, че бакалавърските програми в Албания са по 3 години със 180 кредита, а не като в България - 4-годишни с 240 кредита. Това поставя под въпрос признаването на албанските дипломи от български университети. Според министър Цоков този проблем може да бъде разрешен с допълнителни кредити в магистърските програми и МОН ще даде становище в тази насока.
Представителите на сдруженията на българите в Албания споделиха, че част от завършилите в България техни представители остават да живеят в нашата страна. Други се връщат в Албания, като някои от тях заемат високи постове в страната, включително и техни университетски преподаватели са възпитаници на български висши училища.
„От три години имаме неделни училища. Те са най-хубавото постижение на нашето дружество“, заяви Алтин Идризи от Дружеството на българите в Албания. По думите му следващата стъпка е такива училища да се открият и в няколко села, където голяма част от населението е с български произход. Хората в тях са запазили говора си през столетията, но не могат да четат и пишат на нашия език. Проблем за разкриването на неделни училища в тези места обаче е липсата на учителски кадри. Има уговорка студенти от Великотърновския университет да бъдат изпращани в тези села на "Еразъм практики", за да преподават български език на местните ученици за няколко месеца, обясниха от дружеството.
Министър Цоков пое ангажимент да съдейства студенти и от други висши училища да бъдат насърчавани да карат преподавателски стажове в такива населени места в Албания. „Понякога това е предизвикателство за младите хора. Ще търсим начини да ги мотивираме да дойдат точно тук при вас“, заяви проф. Цоков. Това може да става и чрез Еразъм практики, каквито се реализират в други държави.
Друга възможност е учители от Албания да бъдат включени в програми за квалификация на МОН, за да могат да преподават в неделните училища. Заедно с това ще се търси и възможност да се подготвят такива учители в магистърски програми и от България.
По-дългосрочната цел е да бъдат открити класове по български език и в албанските основни училища.
По-късно министър Цоков се срещна и с ръководителите на други две сдружения на българските общности – Дружество на българите в Албания – „Просперитет Голо Бърдо“ и Дружество за българо-албанско приятелство – Корча, към всяко от които също има по едно неделно училище, което се подпомага от МОН. В неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана към дружеството „Просперитет Голо Бърдо“ учат 97 деца от 1. до 7. клас и се подготвят 16 кандидат-студенти за български университети. Неделното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Корча и Поградец обучава български 35 ученици в 5. и 8. клас и подготвя 10 кандидат-студенти.
Представители на организациите споделиха, че има учители, които преподават в албански училища и кандидатстват за магистратури в България, за да могат да получат правоспособност да преподават и български. Известна трудност създава това, че бакалавърските програми в Албания са по 3 години със 180 кредита, а не като в България - 4-годишни с 240 кредита. Това поставя под въпрос признаването на албанските дипломи от български университети. Според министър Цоков този проблем може да бъде разрешен с допълнителни кредити в магистърските програми и МОН ще даде становище в тази насока.
Представителите на сдруженията на българите в Албания споделиха, че част от завършилите в България техни представители остават да живеят в нашата страна. Други се връщат в Албания, като някои от тях заемат високи постове в страната, включително и техни университетски преподаватели са възпитаници на български висши училища.
