Малкият принц е казал: "Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите." На 24 години Александър Везенков все още успява да гледа истински със сърцето, отвъд злобата и завистта. В изминалите месеци светът бе скован от пандемията COVID-19, но звездата ни в баскетбола вижда в това шанс хората да станат по-добри, разказва NOVA.
"Това ни помогна много първо да си гледаме себе си, какво можем ние да направим и всеки да направи критика на себе си, да сме малко по- сплотени, да сме всички като едно и да продължим, защото то е ясно, че животът няма да го започнем откъдето е спрял, всичко ще е много по-различно, но можем да извадим позитивните неща.", казва Везенков.
Личният пример е най-важен. През април Везенков отново показа голямото си сърце и дари 10 000 лева на болницата в Ботевград.
"Аз живея тук, исках да помогна с каквото мога и е хубаво, който може, да помага, не само с пари, с каквото и да е. Видяхме колко медицински сестри и хора в болниците помагаха и се грижеха за нас. Ние само трябваше да си останем вкъщи. Не се чувствах длъжен, но исках много да помогна на болницата и с каквото мога на хората тук", сподели той.
Извънредното положение даде на Везенков и един от малкото шансове да прекара време в България със семейството си.
"Не съм седял толкова дълго в Ботевград, но първият месец беше много добре, защото прекарах време с баща ми, което не се беше случвало отдавна. Започнах да гледам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си - какво мога да подoбря аз, да стана по-добър човек. В ежедневието всеки се оплаква, че няма време, но ето сега успях да се видя малко с приятели, да си поговорим. Аз съм позитивен човек и извадих най-позитивното. Като сега преминем в нормалния начин на живот, всичко ще е малко по-различно, но се надявам да сме малко по-добри", каза Везенков.
В началото на седмицата бе взето решение сезонът в баскетболната Евролига да бъде прекратен. Това означаваше и край на мачовете за Везенков и неговия Олимпиакос в турнира и амбициите им за място в плейофите.
"Мисля, че това беше най-логичното, което трябваше да стане. Ние като играчи излязохме с позиция, че за нашето здраве това всичко е по-добре да се прекрати и да се започне новият сезон с по-голяма амбиция и хъс. Да, вярно е че 6,7 месеца няма да сме играли, но сега всеки ще има възможност да се подготви добре. Вече сме малко по-спокойни, няма да имаме мачове", смята баскетболистът.
С екипа на гръцкия гранд през тази кампания Везенков изигра едни от най-силните си мачове в Евролигата.
"Чувствах се добре със смяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае аз какво мога да дам, аз знам той какво иска. Това допринесе да се чувствам по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните три месеца. Жалко, че това всичко за мен и за моя отбор приключи, защото бяхме в добър подем, но здравето над всичко. Ти винаги трябва да си готов, винаги трябва да работиш. Аз не съм спирал да работя, правя го всеки ден, чакам го този шанс. Мисля, че вече си го взех и вече гледам много по-спокойно към нещата. Показах, че мога да играя на това ниво и се радвам, че това стана в Олимпиакос, защото се познавам там с всички, чувствам се добре с треньора и това беше много важно", сподели той.
Договорът на 24-годишното крило с Олимпиакос изтича през лятото. Към този момент той няма подписан контракт с нов отбор, но е спокоен за бъдещето си.
"Отивам в Гърция, за да видя какво е положението, да тренирам с тях, да говоря с агента си. Още е рано, за да се мислят тези неща, но там се чувствам добре. Познавам отбора, познавам ръководството, те ми помагаха много, но да видим. Всичко е отворено, нека видим всички оферти, ще преценя къде е най-доброто място за мен", сподели баскетболистът.
Отборът, който избра Везенков в драфта на НБА през 2017-а, Бруклин Нетс, продължава да следи неговото представяне.
"Идват да ме гледат, говорим си, разменяме идеи. Сега се чувствам добре в Европа, но ако ми се даде шанс с добри условия. Аз не искам да отида там и да седя само на пейката. Вече се чувствам по-сигурен в себе си след всеки изминал сезон, вече 6 години съм в Евролигата и това е много голям опит, играеш срещу най-добрите в Европа. Виждаме колко европейци играят в НБА, колко пробиват и отиват там. Това винаги ще си седи една мечта в главата ми и се надявам все някога да се осъществи", разказа той.
Продължава да следва всеки ден съветите на своя баща Сашо Везенков.
"Да не се променям, да съм искрен към хората, да мога да ги погледна в очите, свързано с баскетбола - да се радвам на играта и винаги да си слагам високи цели и мечти, да забравям бързо за доброто и за лошото и да продължавам да си гоня моята цел", сподели Александър.
Макар и да е роден в Кипър и прекарал по-голямата част от живота си в Гърция, България заема най-специалното място в сърцето му.
"На моите родители България им е дала всичко. От тях съм научил, че никога не трябва да забравяш откъде идваш, колкото и високо да стигнеш, макар и да съм живял малко тук. България е дала много на моите баби и дядовци. За това е и чест да играя за националния отбор, защото това е нещо различно. Играеш за цяла България", каза Везенков.
Да играе за националната фланелка винаги е било въпрос на чест.
"Да, ти 10 месеца играеш за един отбор, който ти плаща и се свързваш с него, но просто за мен да играеш в тази зала пред толкова роднини, ти играеш за държавата, тогава всички се обединяват. Това е чест за всеки един професионален спортист", сподели Александър.
Но не се притеснява да говори открито и за проблемите, които вижда в родния баскетбол.
"Нещата в българския баскетбол са объркани. Не е това, което трябва да бъде. Не знам точно къде е грешката, но трябва да се премисли много добре, защото виждате - отборите ни не играят в много силни европейски турнири, играчите трудно пробиват в Европа. Вместо да има интриги, вместо да има проблеми и скандали, кой ще стане шампион и защо играем в тази зала, просто всеки да се замисли защо не произвеждаме играчи и защо сме толкова назад вече. Дали грешка на треньорите, дали грешка на играчите, дали грешка на федерацията, просто трябва да се види и да се работи с школите и с децата. Кой е по-голям и кой може да постигне повече - това е време да спре, защото вече изоставаме драстично", заяви спортистът.
Влагаш всичко от себе си и резултатите неизбежно ще бъдат на лице, но Александър знае, че трябва да остане здраво стъпил на земята.
"Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си гледа своя път и си има проблеми. Аз просто съм свикнал да поемам отговорност от малка възраст на терена и извън него. Това са ме научили моите родители. По-добре ти да си лидер, отколкото да следваш. Моята мечта не е да приключа до 23 г. Гледам в бъдещето и как да стана по-добър баскетболист, защото тази игра я харесвам, тази игра я направих моя професия и тя ми дава всичко. Да, виждаме много и баскетболисти и футболисти - като дойдат големите контракти, хубавият начин на живот е там, то е неизбежно, но ако имаш мярка и всичко правиш разумно, то няма да избяга. За да си голям спортист, трябва да има лишения, ако се лишиш от нещо, това ще ти даде нещо друго", заключи той.
