Законопроект предвижда въвеждането на регистрация на автомобилните сервизи, които от 2011 година са извън всякакви нормативни актове и на практика не подлежат на регулация от държавата.
Браншовите организации подкрепят въвеждането на този режим с мотива, че ще доведе до по-високо качество на извършваните ремонти и ограничаване на сивия сектор. От Автомобилна администрация обаче изразиха резерви по отношение на законопроекта. Според изпълнителния директор Димитър Ганев агенцията няма необходимия административен капацитет, за да регулира дейността на сервизите, а освен това въвеждането на определени норми за извършване на дейността значително ще повиши цените на услугите, които извършват автомобилните сервизи.
Автомобилните сервизи в България към настроящия момент не подлежат на регулация от държавата. Не се осъществява контрол върху качеството на извършваните ремонтни дейности по автомобилите, а според Динко Хулка от Националната асоциация на автомобилните сервизи, това е една от основните предпоставки за по-голяма безопасност на пътя.
Според него браншът подкрепя предложените промени - малки и големи да спазват едни и същи правила, което ще доведе до качествени ремонти, отговорност от страна на сервизите, понижаване на броя на катастрофите вследствие на техническа неизправност. "От това всички ще спечелят - от потребителя до доставчика на резервни части", каза той.
Изпълнителният директор на Автомобилна администрация Димитър Ганев изрази резерви по отношение на новия законопроект и според него е нужен задълбочен анализ на административните и финансови ресурси на държавата, преди да бъдат приети промените.
"Практиката е тази дейност да не се конролира от държавата. Държавата не контролира дейността, а същинският контрол се осъществява от браншови организации. Нашето мнение е, че не е достатъчно добре обосновано това предложение и вкарването на още държава в бизнеса няма да се отрази добре. Този ред трябва да бъде такъв, че да не затормозява бизнеса", каза той.
Ганев допълни, че към момента Автомобилна администрация няма необходимия административен капацитет да поеме регулацията на автомобилните сервизи. Според него въвеждането на контрол върху качеството на ремонтите поставя много въпроси като например използването на части втора употреба, което със сигурност ще се отрази на цената на ремонтните дейности.
