Представители на 13 браншови организации поискаха оставката на Румен Порожанов

/ БГНЕС
Представители на 13 браншови организации мотивираха искането си за оставката на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и се обявиха за общи протестни действия на 22 април пред сградата на МЗХГ. Производителите обосноваха искането си с липсата на политики, стратегия и цели на управлението както и тоталното ощетяване и пренебрегване на производителите на плодове и зеленчуци, картофопроизводителите и биопроизводителите.

Министър Порожанов: Въпреки сушата, хляб ще има

Според Милен Стоянов, председател на Българска асоциация биопродукти /БАБ/, водената в момента държавна политика вместо да им помага всява съмнения в истинността на българските биопродукти. С новите рестриктивни разпоредби, които не кореспондират с европейските регламенти, има реална опасност от пълното изчезване на биопроизводителите от българския пазар, смята Слави Трифонов от Националната биологична асоциация. Той посочи, че поради грешно управление на бюджета през последните години за агроекологичните мерки е създаден огромен бюджетен дефицит.

Оттогава политиката на МЗХГ е да стопи този дефицит за сметка на биопроизводителите. Според Трифонов критериите за биологично хранене у нас обаче са много ниски и страната ни е на последно място по биологично хранене в Европейския съюз. По думите му в повечето страни от ЕС и във всички скандинавски държави децата до 14 години ползват на 100 процента биохрани в детските градини и училищата, а в България то е под 1 процент. Директивата за тези страни е до 2020 г. 20 на сто от всички продукти на пазара да са биологични. През последната година броят на биологичните производители е намалял с над 700 души - от 7400 сега те са по-малко от 6300, посочи Благовеста Василева, биопроизводител.

Министър Порожанов: Цифровото земеделие ще привлече младите хора в сектора

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България /НСГБ/, каза, че от 127 860 дка през 1992 г. площите с плодове през 2016 г. са 37 191 дка. Подобно е положението и при зеленчуците - от 157 091 дка през 2016 г. те са 60 267, т.е. намалението е близо 300 процента. Това е причината да внасяме изключително много плодове и зеленчуци. Така населението ни се лишава от здравословната и вкусна българска продукция, за която има чудесни почвени и климатични условия, за сметка на вносните. Политиката през последните години е насочена към унищожаване на сектора, категорична е Милтенова. "Капакът" на този процес по думите й е дошъл през 2007 г. със системата за единно плащане на площ, която у нас се прилага еднакво за всички сектори, което тотално е изкривило тяхната равнопоставеност. Така се е стигнало до пълен дисбаланс и стимулиране на неефективно производство с потребление на голям публичен ресурс, концентриран в 6 процента от бенефициентите.

Производителите на плодове и зеленчуци алармираха, че от 360 хил. дка през 1989 г.- през 2018 г. площите са едва 26 хил. дка, което е 1200 процента по-малко.

Чавдар Маринов, изпълнителен директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци /БАОППЗ/, подчерта, че днешната обединена изява не е политизирана и няма политически цели, а единствено защита на българската земеделска продукция. Той прогнозира, че ако не се вземат спешни мерки до 5-7 години българските плодове и зеленчуци ще влязат в червената книга. Обещаното от това ръководство на МЗХГ, че 70 на сто от продукцията в големите търговски вериги ще е българска, не се е случило, посочи още производителят.
БТА