Марио Драги, който снощи получи подкрепата на министрите от еврозоната, за да получи мястото на сегашния президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, чийто мандат изтича през есента, върна авторитета на италианската централна банка, който бе сринат от предшественика му, информира Франс прес.
Възпитан от йезуити, Драги, който е на 63 години, има репутацията на дискретен и сериозен човек, който не ламти за римската светска суета, но пък това не означава, че не може да създава и поддържа връзки.
Драги никога не се спира. Това е резултат от способностите и амбициите, заради които шефът на италианската централна банка е известен като Господин "Някъде другаде", съобщава Ройтерс.
Прозвището е свързано с усилията на Драги да бъде на две места едновременно, а на международни срещи го наричат "Къде е Марио", защото "когато и да имате нужда от него, той е изчезнал някъде" - да се срещне с друг участник или да говори по телефона си, според европейски политик.
При криза обаче банкерът и президент на Съвета за финансова стабилност (СФС) знае точно къде трябва да бъде и какво да прави. Драги бе основната сила в италианското министерство на финансите в началото на 90-те години на 20-и век, когато страната бе изхвърлена от Европейския валутен механизъм, наложи се да обезцени валутата си и бе изправена пред реалната опасност да не успее да се включи в първата вълна за присъединяване към еврозоната.
Сега има голяма вероятност банкерът да наследи Жан-Клод Трише като следващ президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), след като кандидатурата му бе подкрепена снощи от финансовите министри от еврозоната и от френския президент Никола Саркози в края на април.
Бивш професор по икономика, работил за Световната банка (СБ) и инвестиционната банка Голдман Сакс (Goldman Sachs), сега той е и ръководител на СФС и носи отговорността да координира дейността на органите, регулиращи финансовите пазари и да предотврати опасността банки и други финансови институции отново да стигнат до необходимостта да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците. За изпълнение на тези задачи от полза е не само свръхактивният му график, но и фактът, че той е един от най-уважаваните италианци в международната икономика и политика.
Като преподавател по икономика в началото на 80-те години Драги консултира не едно италианско правителство преди да замине за Вашингтон за 6 години като изпълнителен директор в Световната банка. След завръщането си в Италия през 1990 г. за кратко е съветник на тогавашния президент на италианската централна банка Карло Адзелио Чампи, преди да поеме ключовия пост на генерален директор в министерството на финансите. На тази позиция финансистът остава 10 години.
През този период той реформира вътрешната структура на министерството, пренаписва правилата за придобиванията и разгръща една от най-големите приватизационни програми в
историята на Европа. Драги е централна фигура в усилията на Италия да бъде сред първите страни членки на еврозоната, допринася за разработването на Договора от Маастрихт, който
поставя основите на валутния съюз и оглавява комисията, подготвяща дневния ред за повечето срещи на министрите на икономиката и финансите. Заради тази трескава дейност италианските медии го наричат "Супер Марио".
Аргумент срещу избирането му за ръководител на ЕЦБ би могла да бъде работата му като вицепрезидент на Голдман Сакс между 2002 г. и 2005 година. Според някои икономисти тази позиция му е дала опит в най-горните нива на финансовия свят, но други анализатори подчертават, че тя би могла да попречи на амбициите на италианеца, тъй като инвестиционните банки се сочат като първоначалните виновници за финансовата криза. През февруари миналата година Драги дори бе принуден да направи изявление, че не е имал нищо общо със сложните финансови продукти, които Голдман Сакс е разработвала за гръцкото правителство и които може би са помогнали за прикриване на финансовите проблеми на Атина.
Драги отново се връща в Италия през 2005 г., за да поеме поста президент на централната банка от Антонио Фацио, който се оттегля след корупционен скандал.
"След Фацио репутацията на банката бе разбита и мислех, че за възстановяването й ще трябват десетилетия. Тогава обаче се появи този усмихнат тип и всичко се промени за месеци", отбелязва високопоставен служител на институцията.(БТА)
