"У нас бедните плащат тока на богатите", това каза в интервюто за "Труд" Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика.
"Това се случва по две причини - пазарът не е свободен и цената е еднакво ниска, независимо от потреблението. Тъй като пазарът не е свободен, относително бедните домакинства плащат тока на богатите, понеже цената е еднакво ниска независимо от потреблението. 20% от домакинствата ползват 80% от тока на същите ниски цени. Трябва нова схема, за да се подпомагат само нуждаещите се", аргументира се Станчев.
Станчев е идеолог на идеята за създаване на енергийния борд. На въпрос дали той може да бъде създаден сега, Красен Станчев отговаря: „Към момента може да се направи консултативен орган към изпълнителната власт. Тъй като има независим енергиен регулатор, бордът трябва да е над него, т.е. към премиер или Министерския съвет".
По думите му първата важна задача на борда е да се възстанови законността: „Да бъдат изпълнени не само изискванията на Закона за енергетиката, но и на всички, свързани с него - за ядрената енергетика, за възобновяемите енергийни източници, за задълженията и договорите, директивите на ЕС и дори Търговския закон. Бордът трябва да създаде схема на ценообразуването, която да покрива разходите в енергетиката. И третата му основна задача е подготовката на цялата система за либерализиране. В този смисъл трябва да прекрати кръстосаното субсидиране в сектора. Такова има по отношение на топлофикациите и заводските централи. Освен това големите енергийни потребители субсидират цената на тока за малките. Освобождаването на пазара трябва да стане прозрачно и по план".
Според Станчев това може да се изпълни чрез промяна на субективните и противоречащи на закона решения на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР): „Регулаторът трябва да има равно отношение към всички. Сега пазарът не е свободен, защото на някого е изгодно да върти едни 180 млн. лв. между различните играчи, облагодетелствайки ту едни, ту други".
Красен Станчев обяснява пред "Труд", че идеята е енергийният борд да привлече български и чуждестранни експерти, за да формулира правилата за управление на енергетиката. Бордът ще се заеме и с търсене на външно финансиране за проекти в сектора. Той трябва да приведе ДКЕВР към европейските стандарти на независимите регулатори. Има европейска асоциация на енергийните регулатори и експертите са готови да дойдат и да помогнат.
По думите му според правилника за работа на Министерския съвет и сега може да бъде създаден консултативен орган, без промени в закона.
На въпрос няма ли опасност енергийният борд да се превърне в лоби на едни или други играчи в сектора, Станчев заявява: „Той трябва да е експертен. Никой от частните инвеститори, особено международните компании, не би участвал в лобистки орган, защото това противоречи на етиката и в техните страни те ще бъдат наказани. В борда трябва да участват експерти от ЕК, ЕБВР, Световната банка и от страната, но не много на брой. Те могат да искат консултации от всички представители на енергийни компании в страната, като диалогът трябва да се води прозрачно. Трябва да се наблюдават и страничните ефекти. Енергетиката е свързана и с банковата система, и с индустрията. Това си пролича от проблемите в КТБ. В консултациите задължително трябва да участват и големите енергийни потребители, защото те са потърпевши от решенията. Например последното решение на ДКЕВР натоварва с до 7-8 пъти по-големи разходи големите енергийни потребители. В бъдеще е добре със законови изменения да се въведе индивидуална отговорност на членовете на регулатора. Това ще е спирачка за безотговорно поведение. У нас регулаторът, дори енергийната комисия към парламента, не слушат никого. Енергийната комисия точно преди една година промени така Закона за енергетиката, че днес хората не могат да видят какво точно плащат със сметката за ток".
Председателят на УС на Института за пазарна икономика подчертава, че положителни резултати от формирането на борда могат да се чакат веднага.
