КНСБ: Над 55% от здравните работници се трудят под стрес

/ iStock/Getty Images
Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Социално-психическата обстановка на работното им място често не е добра и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор "Здравеопазване", направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването - КНСБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

Проучването е направено от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 души - лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което гарантира познаване на професията.

КНСБ настоява минималната пенсия да стане 250 лв.


Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?" дават 55,7 на сто или 693 от анкетираните. Над 60 на сто посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръхнатовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността.

58,3 на сто или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Хазната губи 400 млн. лева годишно от заетите без договор


Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8 на сто от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.

Близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.

За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7 процента, физическо и психическо изтощение след работа имат 63 на сто, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38 процента, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64%.

КНСБ отново настоява за въвеждането на необлагаем минимум


Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91 на сто или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове, се посочва в съобщението.

"Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве", е казал д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ при представянето на проучването.

За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, КНСБ предлага промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от КТД, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и други.

КНСБ иска България да ратифицира конвенцията срещу насилието на работното място


КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на "Харта за психично здраве" в сектор "Здравеопазване".

Изпълнителният директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов е посочил, че институтът е един от активните участници в проучването и резултатите действително са тревожни. В "Пирогов" са назначени двама психолози, правят се профилактични прегледи, задължителна ваксинация на работещите в спешните звена, обновява се сградният фонд. Въпреки това процентът на използваните болнични е висок. През 2018 г. 34,5 от колектива е използвал болнични, а тази година към момента - 25 на сто, е посочил Балтов.
БТА