Българската народна банка /БНБ/ настоява законопроектът за промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (така наречения Сребърен фонд) да бъде оттеглен от вносителя и подложен на задълбочена дискусия между МФ, БНБ и Комисията за финансов надзор /КФН/. Това се посочва в съобщение на БНБ до медиите, цитирано от БТА.
От БНБ посочват, че такава дискусия между компетентните институции досега не е била провеждана.
На основание получено искане от министъра на финансите на България за писмена консултация, Европейската централна банка /ЕЦБ/ публикува становище по проекта и аргументите в него съвпадат с редица от направените вече от БНБ възражения по същия законопроект, посочват от БНБ. Аналогични съображения против законопроекта бяха изразени по-рано и от КФН, добавят от Централна банка. От БНБ отбелязват, че самият факт, че ЕЦБ публикува своето становище е израз на загрижеността й, тъй като ЕЦБ се произнася в особени случаи по изпращаните от националните власти законопроекти.
Акцентите в становището на ЕЦБ са, че законопроектът поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти, тъй като не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен за ценни книжа, емитирани от правителството, както и че, може да предизвика непряка дискриминация, заради това, че Сребърният фонд може да придобива дългови ценни книжа, емитирани от други държави-членки и трети страни, само ако те имат кредитен рейтинг от инвестиционна степен.
Предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа, включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа, е посочено още в становището на ЕЦБ. Ако Фондът закупи предвидените обеми, цените и доходностите на българските държавни ценни книжа няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната, смятат от банката.
Някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента и това би ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар, аргументират становището си от ЕЦБ. В допълнение към това ще бъде подкопано доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочни лихвени проценти, който България трябва да изпълни, преди да приеме еврото, отчита анализът на ЕЦБ.
