На 23 април 2024 г. в Интерпред-СТЦ се състоя конференцията „Futures Thinking 2024: Възможни реалности“, организирана от списание Enterprise и Българската стопанска камара (БСК).
Експерти от сферата на икономиката и финансите, технологиите, маркетинга, градоустройството очертаха водещите тенденции за дигиталното бъдеще, технологичното развитие, потреблението, банкирането и др.
По време на откриването на събитието Надя Гогова, управляващ партньор и издател на сп. Enterprise, подчерта, че всички ежедневни решения имат отражение върху бъдещето, а за да гледа човек напред, са необходими смелост, въображение и визия.
Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на БСК, подчерта, че светът преминава през глобално геополитическо пренареждане, нов икономически мегацикъл и стремглаво навлизане на множество нови технологии. Той посочи, че сега е моментът предизвикаме въображението си и да се подготвим за промяната, която предстои.
В откриващата презентация Христина Каспарян, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ и ръководител екип Enterprise Europe Network към БСК, направи ретроспекция на най-важните събития и развитието на политиката, социално-икономическата среда, технологиите в последните 30 години, за да подготви участниците за прогнозите и визиите на лекторите.
Как се прогнозира бъдещето и какво е мястото на сигурността в дигиталния свят
Катрин Йенсен, анализатор, Joint Research Centre, Европейска комисия, представи процеса по осъществяването на прогнозите и сценариите за бъдещето.
Има няколко метода, съгласно които мениджърите могат да се подготвят за бъдещето, вкл. планиране на сценарии и анализ на мегатенденции, допълни тя.
Катрин Йенсен представи различни сценарии, които бизнесът може да разработи, свързани с климатичните промени, зелените инвестиции, кризите, които могат да произтекат, и предизвикателствата по пътя към зеления преход, вкл. веригите на доставки
Тя заключи, че трябва да се разбира обхватът на възможните промени, за да се правят прогнози. По нейни думи никой не знае какво ще е бъдещето, никой не може да го предвиди, но всеки може да се подготви с колкото се може повече опции, възможности и сценарии.
Петър Кирков, национален координатор по киберсигурността за България, говори за развитието на технологиите и изкуствения интелект в частност, както и промените, които ще предизвика това развитие. Той направи смела прогноза, че до от няколко години до едно-две десетилетия вече няма да има програмисти или пък специалисти по киберсигурност.
Изкуственият интелект е поредната революция, която се случва в рамките на тези информационни технологии. Това, което ще се случи, е, че ще се снижи нивото, необходимо за работа с компютри, посочи още той.
Той посочи, че всеки ден в интернет и социалните платформи се качват огромен обем данни, на базата на които е обучават и развиват тези технологии. Данните са новия нефт, те са новия, ресурс, който ще захрани бъдещото развитие, подчерта Петър Кирков.
Всички тези данни трябва да бъдат защитени, а не достигат специалистите по киберсигурност. Увеличават се уязвимостите, защото софтуерите стават все по-комплексни, а това може да се използва злонамерено, допълни той.
Петър Кирков посочи още, че информационните технологии вече се използват и за война. Все още обаче няма достатъчно добра дефиниция какво е кибервойна. Някои държави могат агресивно да експлоатират киберпространството.
В заключение той каза, че киберсигурността ще стане като ВиК в домовете ни – трябва да е там, трябва да работи, но никой няма да иска да знае за нея.
Емилиян Енев, съосновател и управляващ съдружник, ReCheck, представи блокчейн като един от ключовите инструменти за много промени в бъдеще. Над 600 млн. души притежават криптоактиви и осъществяват някакви плащания с криптоактиви, посочи той.
Според данни, които той представи, ще се отключи огромен пазар на дигитални активи – той в момента е в начален етап на развитие и се очаква да достигне 10 трлн. долара до края на десетилетието.
Фактори, които ще отключат разширено прилагане на блокчейн, са новите регулации, развитието и възприемането на дигиталните портфейли, зрелостта и стандартизацията на технологията, подобряване на потребителското преживяване. В следващите 2-3 години ще се постигне ниво на зрялост на трансакциите, което няма да компрометира сигурността, а трансакциите ще се изпълняват почти мигновено.
Емилиян Енев прогнозира, че в бъдеще ще видим нови активи, които ще живеят самостоятелен живот и ще постигат баланс между разходи и качество на живот. Целия начин на управление и опериране на тези активи ще позволява самостоятелен живот на блокчейн.
Според него с дигиталните портфейли и идентичности бъдещата работа ще е свързана с удостоверяване чрез различни платформи и мрежи, чрез които ще получаваме токенизирани награди. Ще има суверенност, свобода да доказваме нашия принос и ще получаваме съответна награда.
Роботи (и технологии) за всички
Панелът „Бъдеще на технологиите“ на конференцията „Futures Thinking 2024: Възможни реалности“ откри Петър Петров, Chief AI Officer, Eleven Ventures, който говори за иновативните технологии, които могат да паснат на всеки бизнес.
Според него роботите са технологията, която пасва на всеки бизнес. Вече са факт роботите, които правят пица например. Има роботи за домашно готвене, роботи в складовете, които автоматизират потока на стоките, и други роботи. Нещата стават още по-интересни, когато се включи и софтуер на базата на изкуствен интелект.
Петър Петров представи и проект на Eureka за обучение на робот във виртуална среда, което се осъществява 1000 пъти по-бързо. Обучението е почти идентично с това, което виждаме във филма „Матрицата“, допълни той.
В бъдеще се очаква технологията да се развие и големите езикови модели да имат дългосрочна памет, да ползват безкраен контекст, да има идеална гласова комуникация, да притежават по-голяма интелигентност.
Ирена Павлова, мениджър европейски проекти, Институт GATE, говори за това как AI технологиите променят света и какво ще последва от това.
По нейни думи съкратеният цикъл на излизане на нови технологии на пазара не предполага гарантиране на надеждност и сигурност. Европа прие регулации за изкуствения интелект, за да се опита да наложи стандарти за съществуващите и развиващите се системи и технологии, но тези регулации ще трябва да се адаптират динамично, защото ще са остарели за технологиите, които излизат на пазара, поясни тя.
Изкуственият интелект получава мощ от данните, каза още тя. Споделянето на данни е много важно, ако искаме да направим по-надеждни и верни резултатите, които инструментите, базирани на изкуствен интелект ни дава. Хората трябва да имат механизми как да се споделят данните, коментира Ирена Павлова.
На въпрос на модератора Любомир Атанасов, съдружник в сп. Enterprise и управител, SEOMAX, дали човешката работа е заплашена от изкуствения интелект, Ирена Павлова посочи, че ще изчезнат професиите с множество рутинни, повтарящи се задачи. При подобни технологични революции обаче историята учи, че се създават нови бизнес модели, нови професии, което изисква преквалификация на хората.
Eтиен Янев, Senior Social Media Manager, Payhawk, говори за AI маркетинга на бъдещето. Той подчерта, че изкуственият интелект стана много достъпен и вече всеки може да създава съдържание, генерирано от AI.
Той представи седем технологии, които в момента се развиват. Първата е метавселената - да влизаме във виртуална реалност и да комуникираме помежду си там. Технологията не е достъпна, скъпа е, създаването на компания изисква ресурс, подчерта той.
Етиен Янев представи и технологии и приложения за създаване на видео, за създаване на дигитални AI двойници, текстове, музика и т.н.
Има пропуски с качеството на продукта, който реализират тези приложения, но те ще се изчистват в бъдеще и все повече такива технологии ще се появяват, коментира той. Предизвикателство за брандовете са и евентуални нарушения на авторски права, поради което при създаването на съдържание трябва да има по-голямо човешко участие, допълни той.
Вниманието на потребителите – най-голямото предизвикателство
В панела, посветен на бъдещето на потреблението, на конференцията Futures Thinking Николай Гевечанов, Business Development Lead CEE, Viber, Марчела Aбрашева, Regional CEO, Kantar Insights Division, Светлана Тачева, директор Data Intelligence, Publicis Groupe България, коментираха начините за задържане на новото поколение клиенти. Модератор на дискусията е Денислав Борисов, маркетинг директор, denkstatt България.
Светлана Тачева посочи, че потребителите стават все по-осъзнати. От една страна, има ценова чувствителност заради инфлацията, потребителите ценят все повече директната комуникация с марката, а не на касата, където заплащат продукта/услугата. Все повече хората четат етикетите със съдържанието на продукта и това също определя потребителския избор, каза още тая.
Марчела Абрашева коментира, че още преди години средният брой социални мрежи глобално беше 15 на всеки човек. Тогава социалните мрежи бяха за забавление. Сега дигитално ползваме всякакви услуги и колкото повече потребителите потъват в това, толкова повече те намаляват времето на всяко нещо, което правят в дигиталния свят. Затова и големият проблем е не толкова какво ще произведем, а как ще направим така, че то да се забележи и запомни, посочи тя. Най-важното е в центъра на всичко, което правим, да са хората отсреща и какво и как те биха възприели и разбрали, заключи тя.
Николай Гевечанов добави, че се забелязва тенденция хората все повече да търсят информация, услуги с добавена стойност, комуникация с близки на едно и също място, т.е. търсят консолидация на услуги и продукти. Това полага глобалния тренд за т.нар. суперприложения. Той потвърди, че е трудно да се спечели и задържи вниманието на потребителите, затова е необходима по-голяма прецизност при създаването на съответните продукти.
Също в потребителския панел Анелия Иванова, Public Affairs Manager, Филип Морис България, говори за ролята на бизнеса за постигането на целите за устойчиво развитие. Тя коментира, че подходът на компанията е не просто да намали въздействието от продуктите и услугите ѝ, но и да инвестира в растеж, в иновации, в добавена стойност в дългосрочен аспект по цялата верига на доставки.
Дружеството е инвестирало досега 12,5 млрд. долара в разработки и научни изследвания, свързани с бездимни продукти. Над 1500 учени, токсиколози и инженери са заети с тези проучвания в два R&D центъра.
Потребителите в България на продуктите на компанията са 320 хил. души, каза още Анелия Иванова.
Тя посочи, че компанията работи по прилагането на принципите на кръговата икономика за рециклиране на отпадъците от нейните продукти. Програмата за рециклиране на употребени устройства се разширява непрекъснато, като вече обхваща всички устройства, пуснати от компанията на пазара, поясни тя.
Компанията изпълнява и различни инициативи за намаляване на замърсяването с фасове чрез кампании, доброволчески акции по почистване, различни стимули за промяна на потребителското поведение, изложби и т.н.
Марио Пешев, Managing partner, DevriX, представи десет прогнози за продажбите през следващите две десетилетия. Той направи преглед на историята на технологиите в последните десетилетия и столетия. В миналото не са се случвали такъв брой иновации, каквито се случват сега, посочи той. Много повече неща са се случили в последните 15 години, отколкото в последните 100-200 години преди това.
От гледна точка на това как ще се осъществяват продажбите през следващите 10-20 години, според Марио Пешев е важно да се погледнат устройствата, които се използват от хората за комуникация – мобилни устройства, VR/AR очила, смарт часовници и т.н. До голяма степен след 20 години устройствата, които ще използваме, ще са същите, но с някои модификации, каза той.
От гледна точка на комуникационните канали текстът, изображенията, аудиото и видеото са константите, на които се базира комуникацията. Разликите ще са в адаптацията им към комуникацията, поясни той.
Марио Пешев демонстрира и пазаруване с AR/VR очила и интегрирането на технологията. Той допълни, че изкуственият интелект също може да купува за потребителите. Все повече ботове и AI асистенти ще започнат да проучват и пазаруват от името на потребителите при подадени инструкции, посочи той.
Той говори и за еволюцията на холограмите, за пазаруването на продукти в близост, както и за 3D принтинга.
Как да построим градът на бъдещето
Следващият панел на конференцията беше посветен на градовете на бъдещето. Проведе се дискусия с участници Иван Гойчев, зам.-кмет в Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“, Столична община, Кирил Кирилов, управител, Kalos Estates, арх. Ангел Захариев, съосновател на „А и А Архитекти“, Мартин Янев, управляващ партньор, ACME, проф. д-р Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научна група „Градове на бъдещето“, Институт GATE. Модератор на дискусията е Иван Велков, Президент на FIABCI България, Председател на УС на БГФМА и член на УС на БСК.
Проф. д-р Десислава Петрова-Антонова посочи, че GATE разработва първия цифров двойник на София, като приоритетно се работи по район Лозенец. Създаден е първият 3D модел на София, базиран на отворен стандарт, който се обогатява непрекъснато с различни динамични данни от сензори, разположени из града. Тези анализи и симулации дават много знания и тези знания ръководят действията в града и предприемането на мерки за подобряването му, коментира тя.
Иван Гойчев, зам.-кмет в Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“, Столична община, каза, че общинската администрация работи с Института GATE, за да може градът да се подреди и планира и да достигне етап на развитие, в който да се самоорганизира.
Арх. Захариев посочи, че градоустройствените процеси са бавни и инерционни. Ако днес започне да се прави нещо, реалният ефект ще се види след 10 години например. София има да наваксва дълги години на пропуснато развитие и неща, които се говореха преди 7-8 години, се възприеха и прилагат като политики, коментира той. По негови думи днес процесите текат толкова бързо, че каквото и да решим да правим днес, след пет години то ще е остаряло. Затова и градоустройствените процеси трябва да станат гъвкави. Преходът от твърдата нормативна рамка към гъвкава такава е следващата революция, която трябва да се направи, подчерта той.
Мартин Янев посочи, че Европа върви към децентрализирано отопление и охлаждане. В Западна Европа навлиза много отопление с нискотемпературна геотермия. Добрите практики при енергийната ефективност, шумоизолацията, влажността, управлението на строителния процес променят индустрията и навлизат и в България, макар и по-бавно.
Кирил Кирилов допълни, че в реалността все по-често строителите с дългосрочна и по-модерна визия изграждат жилища, които обособяват като един вид малки градове. Там, където е застроено, не можем да променим качествено града, но около София се появяват проекти, които съчетават интегрирани смарт технологии, енергийна ефективност и т.н. Клиентите са готови да плащат за такова нещо и биха искали да живеят на такова място, защото дългосрочната инвестиция има голямо значение, подчерта той. Купува се качество на живот, стандарт и среда.
„Смъртта на традиционните медии е силно преувеличена“, или как технологии и медии съществуват в симбиоза
В панела, посветен на медиите на бъдещето, участваха Александър Варов, изпълнителен директор на „Нет Инфо“, Сирма Пенкова, журналист “Медия и реклама”, Капитал, Господин Йовчев, главен оперативен директор, bTV Media Group, Мартин Петров, VP Business Development / Member of Board, Sportal Media Group. Модератор на дискусията е Иван Янакиев, Председател на УС на БДВО.
Сирма Пенкова коментира, че за много хора е трудно да преценят коя публикация е реална и коя е изготвена от изкуствен интелект. Най-важното за медиите е да защитават доверието, което хората им дават, и да не го губят.
Мартин Петров посочи, че навлизащите нови технологии заплашват медиите и първоначалният подход е притеснение, а едва след това идва опитът да се адаптира медийния модел към новостите. Според него журналистиката ще се трансформира, така че добрите създатели на съдържание да бъдат стимулирани.
Според Господин Йовчев преди няколко години говорехме за медийна грамотност в контекста на фабриките за тролове и дезинформацията, а технологиите имат по-нови проявления. Слуховете за смъртта на традиционните медии обаче са силно преувеличени, технологиите предоставят възможности и не се противопоставят на традиционните медии, а се формира една нова екосистема, допълни той. Формира се система от различни платформи, които не се противопоставят, каза още той.
Александър Варов допълни, че взаимодействието човек-машина винаги е било интересно и непрекъснато се променя и в момента се натрупва опит, който ражда нов тип медийно съдържание. Процесът, в който хората изграждат взаимодействие с множество нови инструменти, води до уникални резултати, посочи той.
Мястото на (крипто)валутите във финансите на бъдещето
В панела за финансите на бъдещето Пламен Андонов, основател на „Крипто Революция“, и доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник, Българска стопанска камара, говориха за промените във финансовия сектор в периода 2024-2034 г.
Пламен Андонов коментира, че парите са инструмент и еволюират във времето. В продължение на хиляди години златото се е задържало като пари.
Пламен Андонов обясни какво представлява криптовалутата биткойн. Той прогнозира, че идва нова форма на пари в бъдеще и не говори за биткойн, а за дигиталните пари на централните банки. Така централните банки ще имат контрол над трансакциите.
Щерьо Ножаров посочи, че големият проблем на криптовалутите е тяхното обезпечение. Зад биткойните не стои нито БВП, нито благороден метал, нито ликвидност, единствено оскъдност, коментира той. Това създава друг проблем – висока волатилност, със силни промени на курса.
Настоящите пари са доста по-стабилни като курс и осигуряват по-голяма сигурност на клиентите по отношение запазването на стойността, допълни Щерьо Ножаров. Той припомни, че миналата година бяха хакнати само при една атака 43 млн. биткойна, и припомни мнението на легендарния инвеститор Уорън Бъфет да не се инвестира в криптовалути.
Биткойните не са пари, а финансов актив навсякъде по света, с изключение на Ел Салвадор, и като такъв се облагат с данъци. Единственият начин да получат обезпечение е т.нар. токенизация – да бъдат обвързани с реален актив, но тогава изчезва тяхната анонимност, обясни Щерьо Ножаров, като допълни, че според него цифровите валути ще унищожат биткойна.
Официален партньор на събитието: Philip Morris Bulgaria EOOD
Имиджов партньор: Kalos Estates
С подкрепата на: Enterprise Europe Network
Партньори: Devin, Spetema, Изпълнителна агенция за малките и средни предприятия (ИАНМСП), Българска асоциация на рекламодателите/ БАР/, Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА), БАИТ, Българското дружество за връзки с обществеността/ БДВО/, Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ), Български форум на Бизнес Лидерите
Медийни партньори: Net Info, bTV Media Group, Internet Media Group, DiTech Media
Дигитални партньори: SEOMAX Digital Agency, Design Expert, Etarget, Netpeak
Комуникационен партньор: RED Communication Agency
Експерти от сферата на икономиката и финансите, технологиите, маркетинга, градоустройството очертаха водещите тенденции за дигиталното бъдеще, технологичното развитие, потреблението, банкирането и др.
По време на откриването на събитието Надя Гогова, управляващ партньор и издател на сп. Enterprise, подчерта, че всички ежедневни решения имат отражение върху бъдещето, а за да гледа човек напред, са необходими смелост, въображение и визия.
Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на БСК, подчерта, че светът преминава през глобално геополитическо пренареждане, нов икономически мегацикъл и стремглаво навлизане на множество нови технологии. Той посочи, че сега е моментът предизвикаме въображението си и да се подготвим за промяната, която предстои.
В откриващата презентация Христина Каспарян, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ и ръководител екип Enterprise Europe Network към БСК, направи ретроспекция на най-важните събития и развитието на политиката, социално-икономическата среда, технологиите в последните 30 години, за да подготви участниците за прогнозите и визиите на лекторите.
Как се прогнозира бъдещето и какво е мястото на сигурността в дигиталния свят
Катрин Йенсен, анализатор, Joint Research Centre, Европейска комисия, представи процеса по осъществяването на прогнозите и сценариите за бъдещето.
Има няколко метода, съгласно които мениджърите могат да се подготвят за бъдещето, вкл. планиране на сценарии и анализ на мегатенденции, допълни тя.
Катрин Йенсен представи различни сценарии, които бизнесът може да разработи, свързани с климатичните промени, зелените инвестиции, кризите, които могат да произтекат, и предизвикателствата по пътя към зеления преход, вкл. веригите на доставки
Тя заключи, че трябва да се разбира обхватът на възможните промени, за да се правят прогнози. По нейни думи никой не знае какво ще е бъдещето, никой не може да го предвиди, но всеки може да се подготви с колкото се може повече опции, възможности и сценарии.
Петър Кирков, национален координатор по киберсигурността за България, говори за развитието на технологиите и изкуствения интелект в частност, както и промените, които ще предизвика това развитие. Той направи смела прогноза, че до от няколко години до едно-две десетилетия вече няма да има програмисти или пък специалисти по киберсигурност.
Изкуственият интелект е поредната революция, която се случва в рамките на тези информационни технологии. Това, което ще се случи, е, че ще се снижи нивото, необходимо за работа с компютри, посочи още той.
Той посочи, че всеки ден в интернет и социалните платформи се качват огромен обем данни, на базата на които е обучават и развиват тези технологии. Данните са новия нефт, те са новия, ресурс, който ще захрани бъдещото развитие, подчерта Петър Кирков.
Всички тези данни трябва да бъдат защитени, а не достигат специалистите по киберсигурност. Увеличават се уязвимостите, защото софтуерите стават все по-комплексни, а това може да се използва злонамерено, допълни той.
Петър Кирков посочи още, че информационните технологии вече се използват и за война. Все още обаче няма достатъчно добра дефиниция какво е кибервойна. Някои държави могат агресивно да експлоатират киберпространството.
В заключение той каза, че киберсигурността ще стане като ВиК в домовете ни – трябва да е там, трябва да работи, но никой няма да иска да знае за нея.
Емилиян Енев, съосновател и управляващ съдружник, ReCheck, представи блокчейн като един от ключовите инструменти за много промени в бъдеще. Над 600 млн. души притежават криптоактиви и осъществяват някакви плащания с криптоактиви, посочи той.
Според данни, които той представи, ще се отключи огромен пазар на дигитални активи – той в момента е в начален етап на развитие и се очаква да достигне 10 трлн. долара до края на десетилетието.
Фактори, които ще отключат разширено прилагане на блокчейн, са новите регулации, развитието и възприемането на дигиталните портфейли, зрелостта и стандартизацията на технологията, подобряване на потребителското преживяване. В следващите 2-3 години ще се постигне ниво на зрялост на трансакциите, което няма да компрометира сигурността, а трансакциите ще се изпълняват почти мигновено.
Емилиян Енев прогнозира, че в бъдеще ще видим нови активи, които ще живеят самостоятелен живот и ще постигат баланс между разходи и качество на живот. Целия начин на управление и опериране на тези активи ще позволява самостоятелен живот на блокчейн.
Според него с дигиталните портфейли и идентичности бъдещата работа ще е свързана с удостоверяване чрез различни платформи и мрежи, чрез които ще получаваме токенизирани награди. Ще има суверенност, свобода да доказваме нашия принос и ще получаваме съответна награда.
Роботи (и технологии) за всички
Панелът „Бъдеще на технологиите“ на конференцията „Futures Thinking 2024: Възможни реалности“ откри Петър Петров, Chief AI Officer, Eleven Ventures, който говори за иновативните технологии, които могат да паснат на всеки бизнес.
Според него роботите са технологията, която пасва на всеки бизнес. Вече са факт роботите, които правят пица например. Има роботи за домашно готвене, роботи в складовете, които автоматизират потока на стоките, и други роботи. Нещата стават още по-интересни, когато се включи и софтуер на базата на изкуствен интелект.
Петър Петров представи и проект на Eureka за обучение на робот във виртуална среда, което се осъществява 1000 пъти по-бързо. Обучението е почти идентично с това, което виждаме във филма „Матрицата“, допълни той.
В бъдеще се очаква технологията да се развие и големите езикови модели да имат дългосрочна памет, да ползват безкраен контекст, да има идеална гласова комуникация, да притежават по-голяма интелигентност.
Ирена Павлова, мениджър европейски проекти, Институт GATE, говори за това как AI технологиите променят света и какво ще последва от това.
По нейни думи съкратеният цикъл на излизане на нови технологии на пазара не предполага гарантиране на надеждност и сигурност. Европа прие регулации за изкуствения интелект, за да се опита да наложи стандарти за съществуващите и развиващите се системи и технологии, но тези регулации ще трябва да се адаптират динамично, защото ще са остарели за технологиите, които излизат на пазара, поясни тя.
Изкуственият интелект получава мощ от данните, каза още тя. Споделянето на данни е много важно, ако искаме да направим по-надеждни и верни резултатите, които инструментите, базирани на изкуствен интелект ни дава. Хората трябва да имат механизми как да се споделят данните, коментира Ирена Павлова.
На въпрос на модератора Любомир Атанасов, съдружник в сп. Enterprise и управител, SEOMAX, дали човешката работа е заплашена от изкуствения интелект, Ирена Павлова посочи, че ще изчезнат професиите с множество рутинни, повтарящи се задачи. При подобни технологични революции обаче историята учи, че се създават нови бизнес модели, нови професии, което изисква преквалификация на хората.
Eтиен Янев, Senior Social Media Manager, Payhawk, говори за AI маркетинга на бъдещето. Той подчерта, че изкуственият интелект стана много достъпен и вече всеки може да създава съдържание, генерирано от AI.
Той представи седем технологии, които в момента се развиват. Първата е метавселената - да влизаме във виртуална реалност и да комуникираме помежду си там. Технологията не е достъпна, скъпа е, създаването на компания изисква ресурс, подчерта той.
Етиен Янев представи и технологии и приложения за създаване на видео, за създаване на дигитални AI двойници, текстове, музика и т.н.
Има пропуски с качеството на продукта, който реализират тези приложения, но те ще се изчистват в бъдеще и все повече такива технологии ще се появяват, коментира той. Предизвикателство за брандовете са и евентуални нарушения на авторски права, поради което при създаването на съдържание трябва да има по-голямо човешко участие, допълни той.
Вниманието на потребителите – най-голямото предизвикателство
В панела, посветен на бъдещето на потреблението, на конференцията Futures Thinking Николай Гевечанов, Business Development Lead CEE, Viber, Марчела Aбрашева, Regional CEO, Kantar Insights Division, Светлана Тачева, директор Data Intelligence, Publicis Groupe България, коментираха начините за задържане на новото поколение клиенти. Модератор на дискусията е Денислав Борисов, маркетинг директор, denkstatt България.
Светлана Тачева посочи, че потребителите стават все по-осъзнати. От една страна, има ценова чувствителност заради инфлацията, потребителите ценят все повече директната комуникация с марката, а не на касата, където заплащат продукта/услугата. Все повече хората четат етикетите със съдържанието на продукта и това също определя потребителския избор, каза още тая.
Марчела Абрашева коментира, че още преди години средният брой социални мрежи глобално беше 15 на всеки човек. Тогава социалните мрежи бяха за забавление. Сега дигитално ползваме всякакви услуги и колкото повече потребителите потъват в това, толкова повече те намаляват времето на всяко нещо, което правят в дигиталния свят. Затова и големият проблем е не толкова какво ще произведем, а как ще направим така, че то да се забележи и запомни, посочи тя. Най-важното е в центъра на всичко, което правим, да са хората отсреща и какво и как те биха възприели и разбрали, заключи тя.
Николай Гевечанов добави, че се забелязва тенденция хората все повече да търсят информация, услуги с добавена стойност, комуникация с близки на едно и също място, т.е. търсят консолидация на услуги и продукти. Това полага глобалния тренд за т.нар. суперприложения. Той потвърди, че е трудно да се спечели и задържи вниманието на потребителите, затова е необходима по-голяма прецизност при създаването на съответните продукти.
Също в потребителския панел Анелия Иванова, Public Affairs Manager, Филип Морис България, говори за ролята на бизнеса за постигането на целите за устойчиво развитие. Тя коментира, че подходът на компанията е не просто да намали въздействието от продуктите и услугите ѝ, но и да инвестира в растеж, в иновации, в добавена стойност в дългосрочен аспект по цялата верига на доставки.
Дружеството е инвестирало досега 12,5 млрд. долара в разработки и научни изследвания, свързани с бездимни продукти. Над 1500 учени, токсиколози и инженери са заети с тези проучвания в два R&D центъра.
Потребителите в България на продуктите на компанията са 320 хил. души, каза още Анелия Иванова.
Тя посочи, че компанията работи по прилагането на принципите на кръговата икономика за рециклиране на отпадъците от нейните продукти. Програмата за рециклиране на употребени устройства се разширява непрекъснато, като вече обхваща всички устройства, пуснати от компанията на пазара, поясни тя.
Компанията изпълнява и различни инициативи за намаляване на замърсяването с фасове чрез кампании, доброволчески акции по почистване, различни стимули за промяна на потребителското поведение, изложби и т.н.
Марио Пешев, Managing partner, DevriX, представи десет прогнози за продажбите през следващите две десетилетия. Той направи преглед на историята на технологиите в последните десетилетия и столетия. В миналото не са се случвали такъв брой иновации, каквито се случват сега, посочи той. Много повече неща са се случили в последните 15 години, отколкото в последните 100-200 години преди това.
От гледна точка на това как ще се осъществяват продажбите през следващите 10-20 години, според Марио Пешев е важно да се погледнат устройствата, които се използват от хората за комуникация – мобилни устройства, VR/AR очила, смарт часовници и т.н. До голяма степен след 20 години устройствата, които ще използваме, ще са същите, но с някои модификации, каза той.
От гледна точка на комуникационните канали текстът, изображенията, аудиото и видеото са константите, на които се базира комуникацията. Разликите ще са в адаптацията им към комуникацията, поясни той.
Марио Пешев демонстрира и пазаруване с AR/VR очила и интегрирането на технологията. Той допълни, че изкуственият интелект също може да купува за потребителите. Все повече ботове и AI асистенти ще започнат да проучват и пазаруват от името на потребителите при подадени инструкции, посочи той.
Той говори и за еволюцията на холограмите, за пазаруването на продукти в близост, както и за 3D принтинга.
Как да построим градът на бъдещето
Следващият панел на конференцията беше посветен на градовете на бъдещето. Проведе се дискусия с участници Иван Гойчев, зам.-кмет в Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“, Столична община, Кирил Кирилов, управител, Kalos Estates, арх. Ангел Захариев, съосновател на „А и А Архитекти“, Мартин Янев, управляващ партньор, ACME, проф. д-р Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научна група „Градове на бъдещето“, Институт GATE. Модератор на дискусията е Иван Велков, Президент на FIABCI България, Председател на УС на БГФМА и член на УС на БСК.
Проф. д-р Десислава Петрова-Антонова посочи, че GATE разработва първия цифров двойник на София, като приоритетно се работи по район Лозенец. Създаден е първият 3D модел на София, базиран на отворен стандарт, който се обогатява непрекъснато с различни динамични данни от сензори, разположени из града. Тези анализи и симулации дават много знания и тези знания ръководят действията в града и предприемането на мерки за подобряването му, коментира тя.
Иван Гойчев, зам.-кмет в Направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“, Столична община, каза, че общинската администрация работи с Института GATE, за да може градът да се подреди и планира и да достигне етап на развитие, в който да се самоорганизира.
Арх. Захариев посочи, че градоустройствените процеси са бавни и инерционни. Ако днес започне да се прави нещо, реалният ефект ще се види след 10 години например. София има да наваксва дълги години на пропуснато развитие и неща, които се говореха преди 7-8 години, се възприеха и прилагат като политики, коментира той. По негови думи днес процесите текат толкова бързо, че каквото и да решим да правим днес, след пет години то ще е остаряло. Затова и градоустройствените процеси трябва да станат гъвкави. Преходът от твърдата нормативна рамка към гъвкава такава е следващата революция, която трябва да се направи, подчерта той.
Мартин Янев посочи, че Европа върви към децентрализирано отопление и охлаждане. В Западна Европа навлиза много отопление с нискотемпературна геотермия. Добрите практики при енергийната ефективност, шумоизолацията, влажността, управлението на строителния процес променят индустрията и навлизат и в България, макар и по-бавно.
Кирил Кирилов допълни, че в реалността все по-често строителите с дългосрочна и по-модерна визия изграждат жилища, които обособяват като един вид малки градове. Там, където е застроено, не можем да променим качествено града, но около София се появяват проекти, които съчетават интегрирани смарт технологии, енергийна ефективност и т.н. Клиентите са готови да плащат за такова нещо и биха искали да живеят на такова място, защото дългосрочната инвестиция има голямо значение, подчерта той. Купува се качество на живот, стандарт и среда.
„Смъртта на традиционните медии е силно преувеличена“, или как технологии и медии съществуват в симбиоза
В панела, посветен на медиите на бъдещето, участваха Александър Варов, изпълнителен директор на „Нет Инфо“, Сирма Пенкова, журналист “Медия и реклама”, Капитал, Господин Йовчев, главен оперативен директор, bTV Media Group, Мартин Петров, VP Business Development / Member of Board, Sportal Media Group. Модератор на дискусията е Иван Янакиев, Председател на УС на БДВО.
Сирма Пенкова коментира, че за много хора е трудно да преценят коя публикация е реална и коя е изготвена от изкуствен интелект. Най-важното за медиите е да защитават доверието, което хората им дават, и да не го губят.
Мартин Петров посочи, че навлизащите нови технологии заплашват медиите и първоначалният подход е притеснение, а едва след това идва опитът да се адаптира медийния модел към новостите. Според него журналистиката ще се трансформира, така че добрите създатели на съдържание да бъдат стимулирани.
Според Господин Йовчев преди няколко години говорехме за медийна грамотност в контекста на фабриките за тролове и дезинформацията, а технологиите имат по-нови проявления. Слуховете за смъртта на традиционните медии обаче са силно преувеличени, технологиите предоставят възможности и не се противопоставят на традиционните медии, а се формира една нова екосистема, допълни той. Формира се система от различни платформи, които не се противопоставят, каза още той.
Александър Варов допълни, че взаимодействието човек-машина винаги е било интересно и непрекъснато се променя и в момента се натрупва опит, който ражда нов тип медийно съдържание. Процесът, в който хората изграждат взаимодействие с множество нови инструменти, води до уникални резултати, посочи той.
Мястото на (крипто)валутите във финансите на бъдещето
В панела за финансите на бъдещето Пламен Андонов, основател на „Крипто Революция“, и доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник, Българска стопанска камара, говориха за промените във финансовия сектор в периода 2024-2034 г.
Пламен Андонов коментира, че парите са инструмент и еволюират във времето. В продължение на хиляди години златото се е задържало като пари.
Пламен Андонов обясни какво представлява криптовалутата биткойн. Той прогнозира, че идва нова форма на пари в бъдеще и не говори за биткойн, а за дигиталните пари на централните банки. Така централните банки ще имат контрол над трансакциите.
Щерьо Ножаров посочи, че големият проблем на криптовалутите е тяхното обезпечение. Зад биткойните не стои нито БВП, нито благороден метал, нито ликвидност, единствено оскъдност, коментира той. Това създава друг проблем – висока волатилност, със силни промени на курса.
Настоящите пари са доста по-стабилни като курс и осигуряват по-голяма сигурност на клиентите по отношение запазването на стойността, допълни Щерьо Ножаров. Той припомни, че миналата година бяха хакнати само при една атака 43 млн. биткойна, и припомни мнението на легендарния инвеститор Уорън Бъфет да не се инвестира в криптовалути.
Биткойните не са пари, а финансов актив навсякъде по света, с изключение на Ел Салвадор, и като такъв се облагат с данъци. Единственият начин да получат обезпечение е т.нар. токенизация – да бъдат обвързани с реален актив, но тогава изчезва тяхната анонимност, обясни Щерьо Ножаров, като допълни, че според него цифровите валути ще унищожат биткойна.
Официален партньор на събитието: Philip Morris Bulgaria EOOD
Имиджов партньор: Kalos Estates
С подкрепата на: Enterprise Europe Network
Партньори: Devin, Spetema, Изпълнителна агенция за малките и средни предприятия (ИАНМСП), Българска асоциация на рекламодателите/ БАР/, Българска асоциация на комуникационните агенции (БАКА), БАИТ, Българското дружество за връзки с обществеността/ БДВО/, Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Национално сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ), Български форум на Бизнес Лидерите
Медийни партньори: Net Info, bTV Media Group, Internet Media Group, DiTech Media
Дигитални партньори: SEOMAX Digital Agency, Design Expert, Etarget, Netpeak
Комуникационен партньор: RED Communication Agency
