Банките ще дават все по-ниски лихви по депозитите и по спестовните сметки. Това прогнозираха експерти от финансовия сайт „Моите пари", след като представиха проучване сред потребителите си за спестовните сметки – алтернатива, която придоби особена популярност след въвеждането на данък върху лихвите по срочните депозити от началото на тази година. Според експертите има ясна тенденция на преливане на средства от срочните депозити към спестовните сметки, но потребителите се интересуват освен от възможността да не платят данък „лихва" и от по-голямата гъвкавост, която предлагат спестовните сметки.
В много случаи „спестовната сметка" е скрит вид на депозит, за да се избегне данъкът върху лихвата, обясниха експертите. „При някои спестовни продукти, особено с натрупване на лихва или довнасяне можеш да започнеш на по-ниска лихва и да отидеш към по-висока. Също така някои банки ограничават лихвата или я намаляват, ако изтеглиш веднъж или два пъти. Други банки пък, за да поддържат висока лихва, особено за по-малки суми, искат довнасяне", каза Деян Василев.
Повече от 50 % от анкетираните имат поне една спестовна сметка, по-голямата част от хората, които не притежават такава, обясняват, че не могат да си я позволят. Най-честата причина за спестяване във влог е „неотложни непредвидени разходи" или т.нар. бели пари за черни дни. По отношение на лихвените нива – топ офертите за спестовни сметки могат да предложат доходност, която се равнява на част от депозитите. Какво ще се случи с лихвите в краткосрочен план? Според Иван Стойков лихвените нива по-скоро не само по спестовни сметки, а по депозити и въобще към тези продукти, които привличат ресурс към банките, ще продължат да са на тези нива, дори и по-ниски, каза експертът.
В края на миналата година общо в спестовни сметки е имало 6,5 млрд. лева, а към шестмесечието на тази – 8,8 млрд. лева. В същото време сумите в депозитните сметки намаляват.
