Около 2 млн. души в България участват редовно в игри на късмета въпреки финансовата криза, сочи изследване на агенция „Медиана" по темата. Според проучването намалява сумата, която се залага, но си остава стабилен броят на хората, които играят. Отново заради кризата се забелязва възраждане на „бурканната икономика", сочи изследването.
Социологът Кольо Колев от агенция „Медиана" обясни, че около 2 млн. души редовно участват в игри на късмета. Въпреки това проучването сочи, че хората не одобряват хазартните игри за сметка на игрите на късмета. "Двойнствено внушение: това, което аз играя, е добро, а това, което другите играят, а аз-не, е лошо, това е хазарт", коментира Колев.
В обществото няма остър негативизъм по отношение на игрите на късмета. Интересна тенденция е, че почти поравно са мъжете и жените, които играят на такива игри. Въпреки кризата техният брой не намалява за сметка на размера на залозите. Според проучването средно се залага около 5,60лева, а максималната средна сума, до която се достига, е 17 лева. Освен върху размера на залозите, кризата се отразява и върху други аспекти от живота. Колев обясни, че хората пестят най-много от дрехи и обувки, пътувания и храна. По думите му от пътуване пестят 62 на сто от хората, от разходи за транспорт, ток - 74 процента, от храна - 56 процента, от дрехи и обувки - 60 процента. Колев допълни, че хората ходят на почивка, но икономисват значителни суми и в това отношение - 40 на сто. Също толкова хора пестят от алкохол и вестници, а 27 процента - от цигари.
Социологът отбеляза, че единственото от което не се пести, са разходите за децата. Бележи се и скок на „бурканната икономика". "Сега бурканната икономика изведнъж добива нова сила. Вино, ракия, буркани с месо - основно с цел спасение", коментира Колев.
