- Хасан Адемов за идеята за забрана за отказ от централно отопление
- Хасан Адемов за лихвената амнистия
Новият Наказателен кодекс трябва да преследва умишленото укриване на осигуровки, а не тяхното неплащане, защото в условията на икономическа криза рискуваме да напълним затворите с некоректни работодатели. Това каза в интервю за Дарик зам.-председателят на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов. Той коментира разписаната в проекта за нов Наказателен кодекс възможност да се налага наказание „лишаване от свобода" работодател, който не плаща в срок вноските за пенсия и здраве в големи размери, при определени условия.
„Криминализирането на умишленото криете на осигуровки, а не неплащането - забележете, защото имаше такава промяна в закона, която беше отменена от КС. Сега в условия на тежка икономическа криза, ако се пристъпи към такава мярка, тя трябва да бъде по-скоро превантивна, за да не се стига до ситуация, в която работодателите да отидат в затвора само заради това, че имат просрочени задължения", обясни Адемов.
Той подчерта, че е много важно как точно ще бъде разписан текстът в бъдещия нов Наказателен кодекс, за да не се стига до крайности и да не се пълнят затворите с уж некоректни работодатели. „В условия на криза голяма част от работодателите изпитват сериозни затруднения - това не означава, че не трябва да има баланс между правата на работниците и работодателите", допълни зам.-председателят на социалната комисия. По думите му трябва да има разписани права за това как да се стигне до онези фирми, които укриват осигуровки и практически са в сивия сектор.
„Лихвената амнистия" ще демотивира коректните платци
Обмисляната от правителството „лихвена амнистия" за просрочени данъци и осигуровки по-скоро ще демотивира коректните платци и ще създаде очакване такъв тип „лихвена ваканция" да се повтори, коментира още Хасан Адемов. Вчера пред Дарик шефката на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова даде знак, че в групата на ГЕРБ подкрепят идеята за опрощаване на лихвите по стари задължения като вид подкрепа към коректния бизнес, но уточни, че подобно решение може да се вземе едва след като НАП представи анализ за размера и вида на декларираните, но неплатени просрочени задължения.
„Трудно може да се коментира безусловно едно такова предложение, защото не е ясен лихвеният прозорец, за който това се отнася - за три месеца, за шест месеца или за година примерно", коментира пред Дарик Хасан Адемов. Не се знаело и колко работодатели имат декларирани, но неплатени данъци и осигуровки, както и възможната сума, която НАП може да събере при подобен ход.
Според Хасан Адемов обаче евентуална „лихвена амнистия" ще бъде некоректна към тези, които са плащали редовно задълженията си. „Какво ще кажем на тях - благодарим ви, че сте били коректни, но даваме възможност на некоректните да се издължат без лихва", допълни депутатът. Според него това решение би създало и очакване, че и в бъдеще може да има опрощаване на лихви. Това демотивира включително и коректните, отбеляза Адемов.
Той напомни, че има разлика в лихвите за неплатени данъци и осигуровки, като лихвата за осигурителните вноски е двойно по-висока. При просрочени данъци се дължи лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта, а при осигуровките е основният лихвен процент плюс 20 процентни пункта. Значителната разлика в размера на лихвата целяла тъкмо да гарантира по-добра защита на осигурителните права на българите, поясни депутатът.
апитан дали за бизнеса в условия на криза не е по-добре вместо да се прави еднократна амнистия да се намали лихвата върху просрочените осигуровки д-р Адемов допусна идеята като разумна, но уточни, че тя би отключила дълга дискусия, по която синдикатите и работодателите не са на едно мнение.
Несериозна била идеята за закрепостяване към парното
По повод друга идея, лансирана вчера от зам.-министърът на енергетиката Валентин Николов, да се забрани на гражданите да се отказват от парно, ако са си закупили жилище или офис в с централно отопление, Хасан Адемов коментира, че това е несериозно предложение.
„Най-меко казано това е изключително непопулярна мярка, защото идеята за закрепостяване към каквото и да е било, особено когато става въпрос за монополист като „Топлофикация" е несериозно", каза депутатът. Той изрази надежда, че това ще си остане само едно предложение, защото това подобна стъпка би лишила хората от избор.
Пенсиите трябвало да растат досега с размера на инфлацията
По думите на Хасан Адемов за вдигането на пенсиите са нужни повече приходи в бюджета. „За да има обаче изпълнение на приходите от осигурителните вноски, а не само от данъци, трябва да говорим за икономически растеж, а такъв поне на този етап не се очертава", коментира депутатът. И допълни, че без растеж на доходите няма как да има по-високи осигурителни вноски, защото те са процент от получаваните заплати.
На фона на практически замразените заплати в страната, може да се увеличат приходите от данъци в хазната при ръст на икономиката, но не и постъпленията от осигурителните вноски, отбеляза още зам.-председателят на социалната комисия.
Той подчерта, че през последните години не е имало подпомагане на пенсионерите, като изключим т.нар. вдовишки надбавки и 20 лева, които се дадени през 2010 г. към пенсиите до 200 лева. „Правителството през 1997 г. в условията на тежка икономическа криза индексираше всички пенсии с размера на инфлацията. Далеч съм от мисълта да правя аналогии между тогава и сегашната икономическа ситуация, но при всички положения, за да не намалява покупателната способност на пенсионерите, задължително трябваше досега през тези три години парите им да се повишават поне само с инфлацията", коментира Хасан Адемов.
Той напомни, че от средата на следващата година се предлага „някакво увеличение на пенсиите, но минимално, защото индексацията ще бъде само с 50 процента от инфлацията". Според него ако този тип индексиране на пенсиите - само с процент от инфлацията, се запази за в бъдеще, бездната между размера на старите и новите пенсии щяла да се увеличава. По думите му това в крайна сметка щяло да наложи отново да се осъвременяват всички пенсии в даден момент, така както е направило миналото правителство в края на 2008 г.
