11.01.2003, в.Капитал
Изпълнителният директор на Дарик Радио Радосвет Радев:
През какви етапи премина развитието на частното радио през първите си 10 години?
Две са основните фази - първата е на ентусиазма и времето на щастливите грешки, защото целият отрасъл беше незрял и те не се плащаха скъпо. Този период свършва с първия закон. Имаше временни правила, временни статути, временни съвети, които работеха по много опростени правила, но създадоха много чиста конкуренция - това е периодът на хубавото случване на бизнеса. След това държавата се сети, че има медиен отрасъл - радио и телевизия, който тя не е обхванала, и се стигна до всички несполучливи опити за законова регламентация. Отиде се към свръхрегламентация на пазара - като се започне от времевите лимити за реклама и се стигне до това как като носител на национален лиценз не можеш да имаш директна инвестиция в радиостанция, която е с териториален обхват в Равда например. Контролният орган получи хипервластнически функции. Медийният закон регламентира така, сякаш няма друга правна система. Например, ако имам капиталово участие в национален оператор и в оператор с местно покритие, и с общия им дял нарушавам Закона за защита на конкуренцията, значи попадам в антимонополната правна регламентация. В България най-дивашкият капитализъм е в медиите - има повече държава, отколкото е необходимо.
Дебатът за антимонополните мерки е особено актуален в момента в Европа и САЩ…
В България е другият нагон - да продължават да се раздават лицензи. Бих приел законовите ограничения, но в София да има разрешени шест радиостанции. Не може и двете неща - да отвориш вратата да има над 30 радиостанции и да забраниш възможности за прегрупиране, да изключиш един от възможните субекти. Ако аз мога да инвестирам в една радиостанция, дори и закъсала, ако имам желание и интерес, не мога да го направя, защото „Дарик" притежава национален лиценз. На останалите им е разрешено, има неравнопоставеност. Освен това трябва да имаш право, ако имаш възможност да изкупиш и да затвориш радиостанции. Наистина са страшно много 33 станции. За сравнение в Будапеща са осем при много по-голямо население и по-високи доходи. Никой не мисли да пусне девета станция. Ако имаш пари, отиди и си купи дял от съществуваща станция. В Италия, където купуваме предаватели, се чудят и мислят, че България, трябва да е 250 млн. души според заявките, които има за предаватели.
Твърди се, че няма място за всички на пазара, а няма фалирали радиостанции?
Твърдя, че с изключение на първите пет, които са във всички рейтинги и са ясни, останалите са в сивата икономика. Когато става дума за такава обществена ценност, каквато е медията и е в сивата икономика, познайте къде ще излязат компроматите преди изборите - те са готови да направят всичко за малко пари. Няма достатъчно рекламни приходи и на въпроса откъде се издържат единствен възможен отговор е - от сивата икономика. Смятам, че най-лесно е операторът заради особената обществена значимост на медията да публикува балансите си. Като имаш три отрицателни баланса - затваряш оператора. Вестниците фалират, защото няма кой да ги трае в печатниците, там генерират загубите и задълженията си. При операторите има длъжници към БТК, а някои не са си платили и лицензионните такси в КРС. Иначе 2000-3000 лв. за заплати в някоя чалга станция винаги могат да се намерят.
Но в същото време се обсъжда лицензиране на четвърто национално радио.
Нека да има… Може би работи съзнанието на чиновника, който си представя колкото повече лицензи - повече подкупи? Разходите и инвестициите за национално радио са изключително големи - изграждаме в момента собствените си приемно-предавателни съоръжения и почти напълно сме завършили инвестиционната програма до 2005 г. над 2 млн. лева общо. Остават една-две от 20 точки, които трябваше да покрием до 2005 г., но се оказа, че за да покрием пълноценно страната, трябва да построим нови шест-седем точки. Вече над 70% от населението има техническа възможност да слуша „Дарик радио”. Въпрос на личен вкус е какво ще изберат - „Дарик” или някоя страшна чалга.
Как си обяснявате тогава свръхинтереса към лицензиране на радиа?
Радиобизнесът изглежда достъпен и разбираем. Всеки от дете е израснал с радиото и се смята, че да пускаш музика и да получаваш пари за това е много лесна работа. С изключение на една-две музикални станции, които направиха нещо по-различно в последно време, нищо ново не се е случило - успешните формати на „Ретро” и на „Фреш” са добър пример. Има и липсващи формати, но не за всички има пазар в България.
Очаквате ли окрупняването на пазара?
То започна и това е най-нормалното. Тези четири-пет станции, които са лидери, правят финансови натрупвания, инвестиционни излишъци и е естествено да ги пласират в същия отрасъл, а не, както аз съм принуден, да ги инвестирам в други отрасли вместо в медиите - строя къщи, инвестиционни фондове. Най-чисто би било да имам законова възможност „Дарик радио” да е акционер в „Сигнал плюс” например, но не може да стане.
Планирате ли инвестиции в друг медиен бизнес?
Не разбирам от други медии.
В каква посока ще се развива радиопазарът?
Погрешно ще е да се раздават още лицензи - много ясна инвестиционна грешка, защото всички, които тръгнаха през последните една-две години, са в технически фалит, дотират се от собствениците си. Тенденцията няма да е към увеличаване броя на операторите, а към намаляване и форматна близост. Българският слушател е много инертен. До една година ще имаме пълно териториално покритие с „Хоризонт”, но толкова години се борим с националното радио и все не успяваме да ги бием. Не само заради географското покритие, но и заради навика много хора да го слушат. Консервативен е българският радиослушател. И не само като слушател, и като зрител, и като читател, и като потребител на информация - колко време няма кой да бие „Труд”, това са неща от характеристиката на българина. Конкретно за развитието на „Дарик” трябва да завършим инвестиционната си програма и да усъвършенстваме управлението на компанията. Планираме и нови програмни акценти и елементи, свързани с промяната на вкусовете на аудиторията.
Как се движи кривата на рекламните постъпления в „Дарик радио”?
През 2001 г. спрямо 2000 г. има 17% ръст, а през 2002 г. към 2001 г. - 11,7% ръст. За 2002 г. очаквам, че приходите ще са около 5,5-6 млн. лева. Около 20% влизат през медия агенции, останалите са от директни рекламодатели. От София идват около 60-65% приходи от реклама на радиото. Най-големите рекламодатели в радиото са мобилните оператори, банките, бензиностанции, строителни фирми, застрахователни компании.
Колко са общо рекламните инвестиции в радио?
Моята оценка не претендира за прецизност, тя е според емпирични наблюдения. Изчислявам рекламния пазар между 22 и 30 млн. лева. „Дарик” има най-голям дял, знам вторите и третите колко получават, на четвърто или пето място по приходи е „Хоризонт” и всъщност първите пет станции държат около 60% от постъпленията.
Прогнозата ви за 2003 г.?
Ще има ръст. Радиорекламата като цена-ефект е най-евтината, тук и с 500 лева може да се направи някакъв рекламен бюджет за някой български град. Ще е по-висок ръстът на рекламните приходи от ръста на брутния вътрешен продукт поне два пъти. Ако БВП е 4,5%, за рекламните инвестиции ръстът ще е 9%. Имаме и индекс „Дарик”, който се оказа изключително коректен - по рекламните приходи в регионите можеш веднага да прецениш икономическата стабилност на града, на областта, каква е заетостта. И картинката не е добра. С изключение на Пловдив, Бургас, Варна тръгва добре, като изненада се появява Шумен.
