Врачанинът Илия Нисторов оспорва намерението на общината да отбележи 75 години от създаването на врачанския театър заради грешка в годините. По този повод той разпространи писмо, адресирано до кмета на Враца, в което посочва, че театърът ни е създаден преди 135 години. Писмото е изпратено и до председателя на ОбС Враца, председателя на комисията по култура към ОбС, министъра на културата, председателя на Съюза на артистите в България и медиите в града.
В него се казва:
„Уважаеми г-н Кмете,
Повод да направя настоящото обръщение до Вас, чрез електронните медии в гр. Враца, е информацията, че сте поканил Министъра на културата д-р Петър Стоянович, да стане патрон на честванията на 75-годишнината на „Драматично-куклен театър” Враца, и веднага бързам най-учтиво да Ви помоля да отмените това свое начинание, поради факта, че около така дефинираното понятие, освен, че има неточности, но е и свързано с нечисти намерения и действия на лица свързани с театъра.
Първо от гледна точка на историческата наука и историческото знание съм длъжен да Ви уведомя, че театъра във Враца и като социално-културен феномен, и като обективно физическо съоръжение със сцена, декори, административен адрес и организационно управление не е на 75 год., а на 135 години. Фактологията по този спор, не е от днес и тя исторически с документи доказва, че:
„През 1878 г. във Враца, на 14 май, Училищното настоятелство в състав – свещеник Никола илиев, члена на Окръжния съвет Костаки Ив. Анков, члена на Общинския съвет Ангел Д. Йоцов и Председателя на Съдебния съвет Симеон Л. Подбалкански разрешават (разрешението да се разбира акт за начало на управление на процес, действие и т.н.) на ученолюбиво дружество „Успех” град Враца да построи сцена в голямата стая на горния етаж на Възнесенското училище за даване на представления, уреждане на вечеринки, срещи, събрания и други.” Това е първата читалищна театрална сцена в град Враца. „На тази сцена пред врачанското гражданство са представени първите театрални пиеси от български автори като: „Иванко убиецът на Асеня” от В. Друмев, „Райна княгиня” и „Стоян Войвода” от Добри Войников” побългарените пиеси „Велизарии”, „Многострадална Геновева” и други.
Въпреки аматьорския си, а не професионален ход и начало на театъра във Враца, от историческа гледна точка се възприема годината 1878 г. за начало, защото тогава е уреден театъра чрез нормативен акт от тогавашната управа на гр. Враца, ръководен орган в лицето на УД „Успех”, и изпълнителен орган – учителите и учениците на гр. Враца. Така, че исторически Врачанския театър, като вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при които се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище е основан през 1878 г. и оттогава в календарното летоброене са изминали 135 години.
Второ – откъде идва „заблудата”, че Врачанския театър ще чества 75 години през 2013 г.? Уважаеми г-н Кмете, през есента на 2008 г. публикувах мой материал във вестник „Зов нюз”, в който остро разкритикувах директора на Врачанския театър Анастас Попдимитров, който представяйки книга на доц. д-р Мирослава Кортенска, за своя баща (или роднина – не знам точно какъв), като пръв държавно назначен и на държавна заплата директор на Врачанския театър през 1938 г. се „осмелиха” да отбележат тогава 70-годишнина на Врачанския театър. Къде е уловката относно историята с годишнината на Врачанския театър? В прилагателните думички – държавен, драматичен, куклен и т.н.
Подтекстът на тогавашното 70 годишно честване на Врачанския театър, е че „историята” му според книгата на доц. Кортенска, започва от баща й, а оправданието на скандалните организатори тогава (а може би и сега) било, че исторически по внушение била формата на управление на театъра най-важната, т.е. че от 1938 г. той има щатно платен директор, щатно платени актьори и поради това трябвало от тогава да настъпва летоброенето на Врачанския театър.
Попдимитров и Кортенска, сбъркаха летоброенето по „елегантен” начин, наслагвайки в едно тълкувание – видове и жанрове в театъра с историческия нормативно постановен акт на създаването на Врачанския театър. Това и тогава го определих, като силна амбиция, най-вече на Попдимитров, да определят хода на историята, па било то и на историята на Врачанския театър. Защото „Врачански театър” е и родово понятие, а не само исторически и социален феномен.
Трето – Уважаеми г-н кмете, уверявам Ви, че в намерението си да чествате едно изключително важно събитие – годишнината на Врачанския театър по подобаващ, национално отговорен начин, сте подведен в цифрата на тази годишнина, а тя е 135 (сто тридесет и пет) години, и с което считам, че трябва да се съобразите по коригирането на цифрата от уважение към врачани, и най-малкото защото точно Враца създаде Кръстю Пишурка, който още на 12 декември 1856 г. в Лом изигра ролята на Многострадална Геновева, и който заедно и в същата година със Сава Доброплодни представил комедията „Михаил Мишкоед” в Шумен са признати за основатели на първите театрални прояви в България, предшестващи създаването на всички театри в България.
Дано съветниците Ви по честването на това благородно мероприятие – честването на годишнината на Врачанския театър, изключват кръга на амбициозни и спорни с действията си личности, както проф. М. Кортенска, която през 2012 г. бе уличена от националните медии в обсебване на голяма сума пари от Национален фонд „Научни изследвания” и г-н Ан. Попдимитров, уповаващ се на феновете на футболния отбор на Враца в началото на 2013 г. за „натиск” върху ОбС – Враца относно финансовото управление на Врачански драматично-куклен театър.
Уверявам Ви г-н Кмете, че каквото и мероприятие да се състои под патронажа на Министъра на културата на България и то да е обществено полезно, трябва неминуемо да е съобразено с историческата истина, а не с личностния субективизъм на отделни личности, пък било то и спорни. А обществено полезно е само онова нещо, което се прави единствено и само в полза на обществото. Врачанската общественост си мисля, че точно сега и точно чрез честването на 135 г. от създаването на Врачанския театър заслужава уважение и това ще е нейната полза."
На въпрос на Дарик как ще коментира писмото, кметът каза, че току-що го е получил, първо иска да проучи информацията и после да отговори.
