Това, което виждате, трябваше да бъде венеца на Тракийската принцеса, открит при разкопки на Могиланската могила във Враца през 1965 година. Ако се учудвате защо липсва, ще ви кажа как не умеем да си ценим наследството, оставено ни от дедите.
Че Враца и околностите са древен център на тракийската култура, няма съмнение. Казвам го не аз, показват го археологическите разкопки, доказват го археолози, научни работници и изследователи. Та, водена от нескрита гордост към родния град и още повече популяризирането му като туристическа дестинация, пристъпих днес в Регионалния исторически музей – Враца с въодушевлението да направя актуални снимки на венеца на Тракийската принцеса. Още повече, че предстои изложба “Човекът в миналото”, където ще бъде показан и възпроизведения от Института по експерименталана морфология и антропология образ на въпросната ни древна прародителка.
Да си призная, не съм виждала този венец на живо, само на снимки, които са обществено достояние. И за да не ползвам снимки на други автори, реших да направя мои такива.
Настоящият директор на Музея Иван Райкински, ме уведоми, че снимки не може да правя. Дори не попита защо са ми нужни! Когато излязох от моментното вцепенине от отказа, попитах: “Защо?” Така било във всички музеи, не съм ли знаела! Знаех, ходела бях и в други музеи. Също така знам, че снимката, която исках да направя, мога да си набавя и по друг начин – COPY – PASTE. Това е често срещано явление, особено след появата на компютрите в ежедневието ни. Едни мислят, други преписват, а накрая – всички са си свършили работата. Ето затова реших да не ползвам чужди фотоси.
Снимка на този венец може свободно да се намери в интернет. По-интересно за мен беше, че само 6 такива или подобни, са открити на територията на България. Един доколкото знам, се намира в Ермитажа, други два са в частна колекция, два- не се знае къде са, а един се намира във Врачанския музей. Това беше любопитно за мен. Обичам града си и се хваля с тракийските ни съкровища. Как обаче да ги показвам на света, когато не мога да ги видя дори? За авторски права и за пари ми заговори директорът, и за разрешение от полицията. Чий авторски права? На древния тракийски майстор може би?! А в музея пари за снимки не се искат - попитах. Всеки посетител може да си направи, поне няма изрична заповед за това. Ако не бях попитала, можеше да вляза като посетител и да снимам, каквото поискам. Дали редовите посетители имат разрешение от МВР да снимат?!
Все така възмутена, реших да попитам как процедират научните работници в своите дирения за истината през вековете. Пишели молба до директора! Омагьосан кръг! Г-н Райкински да очаква официално писмо! Но, така си губим времето! Я камилата, я камиларя! А от неговите думи останах с впечатление, че експонатите във Врачанския музей не са за показ.Тогава за какъв туризъм тръбим непрекъснато, за какъв PR може да става дума, щом не може да доведем гостите си в музея!? Или пък на директорът му е все едно, не го интересува – има конкурс за нов директор, за тези, които не знаят. Това прилича на:”След мен и потоп!”
Ако това е мениджмънтът на институцията, кой ще види ценностите на предците ни? Аз поне, не успях!
