Космическата драма между доброто и злото е факт още от Сътворението на света. Нашите предци са смятали, че двете са неразривно свързани. Във всички източни страни знака Ин-Ян е добре познат и донякъде обяснява кротката увереност и спокойствие, на всички които приемат този символ и като житейско верую. Какъв обаче е съвременният ни свят?
Оглеждам се наоколо и виждам - някои подтиснати, обезверени, други с прекалено самочувствие – ние хората сме отражение на времето, в което живеем. Едните с усещане за безвремие, другите-с чувство на невиновност. На този фон насилието, завладяло ни, е едно естествено продължение на нещата. Въведените в обръщение още в древността “финикийските знаци”, показват още един щрих, обрисуващ общата картинка. „Нямам пари”-често ще чуете. Да, няма..един няма за хляб, друг-за нов мерцедес. Е, като няма хляб да яде, банички!! А, то..и хляб има, и банички, да, малко по-скъпи, но има...Срам няма, срам! И виновни няма! Те, обещават- “другия път няма така”! Стискаме си ръцете – няма да се сърдим!
При законите в държавата “всички ще живеят в мир помежду си и няма опасност гражданите да въстанат едни срещу други”. Това е виждането за идеалната държава на Платон, още в 4-ти в. Пр. Не.е Платоновият модел на идеалната държава е оказал влияние върху всеки един по-късен опит за изграждане на утопична обществена структура. Съгласие не успяват да постигнат спартанците, не успяват и опитите на Маркс или Хитлер. Изправени пред реалността, в която никой занаятчия не е напълно доволен от положението си, нито земеделецът е склонен да изхранва управляващите, нито стражите са съгласни да живеят без комфорт и имущество, спаратаницте са принудени често да потушават бунтове. Борбата между съсловията и несъгласието им относно правата и задълженията им, съпътстват цялата човешка история. Днешните цивилизовани люде успяват да изразят емоциие си по много странни начини. И ако преди години се смеех, че футболен запалянко е кръстил първородната си дъщеря Славия, то днес си мисля защо днешните запалянковци не намерят някакъв подобен начин за изразяване на принадлежност към даден клуб?! Днес има и такива организации като фен-клубове, които обединяват еднаквомислещите, но като им продават фланелки, шалчета, значки, дали им изграждат и някакви ценности?! Или отново стигаме до “финикийските знаци”, с които може да се купи всичко. А докато трае зимната пауза във футболното първенсто, жълтите павета са една прекрасна, алтернативна арена. Така че, ха, наздраве! Да погледаме! Може би смирените ще кажат, че насилието в съвременния свят е начин за изкупуване на стари вини и ще се примирят и с убийствата, и с бомбите, и със свещения джихад, и с газовата и с икономическата кризи. Но какво да кажат тези, които просто искат да живеят спокойно в един по-хубав свят...
