Едно политико-икономическо „дежа-вю“ ви предлагаме сега. Предполагам сте чували израза „колелото на история“. То обаче не знайно защо за нас се върти на едно място – не ни отвежда напред към хоризонта, а само ни завърта като виенско колело нагоре-надолу и през определен период различни поколения се оказват на едно и също място със сходни проблеми и сходни решения. А ние, журналистите, също през определен период коментираме случващото се почти по-един и същи начин, използвайки, разбира се, изразните средства на своето време.
И ако напоследък някои коментаторите сравняват случващото се в момента в държавата с февруарските бунтове, други с 1996, а трети -с 89, то аз ще ви върна към 1926. Тогава, както изглежда, колегите, които списвали „Окръжен вестник – издание на врачанската окръжна постоянна комисия“ имали същите проблеми и с политиците, и с икономическото положение на страната.
Материали ни предостави гл.експерт към Държавен архив Враца Весела Пелова. И тогава, както и сега, хората били недоволни от политиците които се напъвали да ги управляват.
И тогава както и сега хората искали нови лица и нов морал.
И още едно сходство - „думите политик“ и „политическа партия“ и тогава както и сега ставали все по-неприятни и отблъскващи за хората понятия. А това довело до …забрана на политическите партии през 1934 година. Но това е една друга история…
Тук вече се надявам да няма сходство. Оценките за това което се е случило тогава са противоречиви, но е факт, че икономическото развитие на България за кратък период стига довоенното си ниво.
А дали ще се поучим от историята – не знам. Но знам, че ако не го направим – ще продължим да се возим на виенското й колело – нагоре – надолу, докато други отдавна ще са минали хоризонта!
