Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Имам една приятелка, на която Карбовски казва: ”Скъпа, ако не ти отворят вратата - ти ще се блъснеш в нея!”. Тя е от този тип жени, които са свикнали на повишен зрителски интерес целогодишно. Не само на 8-ми март. Смята, че не е нужно да припомняш на някой, че си жена само около празника. Казва го, заради моите леки подмятания към мъжа ми започващи от началото на март: ”Харесала съм си едно пръстенче в МОЛ-а...Ама, то се пада сега неделя…Ние с теб ще водим ли децата при майка ти, защото, ако ще ходим - да й купя подарък…Е, как защо? Нали е 8-ми март тогава! Е,нямало нужда…Жена е все пак...”.
А аз така си правя всяка година. А той вече е похарчил парите си, за да ми угоди на Свети Валентин. Въпреки, че до последно се кълнеше, че признава само Трифон Зарезан. Останали са му няколко лева. Тях си ги е приготвил за рози за колежките.
Цялата тази безумна ситуация, леко срамна за женското съсловие и силно показателна за мъжкото, искам тази година да си спестя. Вдъхнових се, признавам си, от нея. Която е дама всеки ден. Която не чака да и отворят вратата. Защото мъжете вече са се сбили за това. А аз чакам да ме заведат на почивка. Извън ходенето на село за уикенда. Пръстенчетата от МОЛ-а тя си купува сама. Със сигурност така си уцелва размера. А моите или ми падат или ми стават на кутрето.
И реших тази година да си мълча. И да съм дама. Първата вечер отнесох една врата. Никой не забеляза. На гардероба само аз си облякох палтото сама. Отново нулев интерес. На другия ден взех заплата и си купих пръстенчето. За сега не е забелязал. В неделя ще ходим при майка му. Не сме й купили крем “Нивея”. Може и да се обиди. Той обаче може и да не забележи.
Май идеята за фаталната жена всеки ден не върви пред всички мъже.”О, скъпа, възкликва приятелката, пред всички минава.Само не и пред собственият.”
Добре, че и тази година ще има банкет. Е, на 10-ти. На 8-ми нямаше свободни ресторанти. Все някой колега ще е купил някоя роза. Ще си потанцуваме. Ще се повеселим. Не, няма да плача…Просто навън заваля. Вече свърши хубавато време..
“И мъжете като Онасис…, въздъхва приятелката ми, нали знаеш, той е казал: “Ако жените не съществуваха, всички пари на целия свят щяха да изгубят значение...”
Ама и аз...Защо се правих цяла седмица на Кенеди?
