Днес и утре Варна ще е домакин на национална конференция „България в световната история и цивилизации“. И тази година форумът дава възможност на варненската публика да се срещне с десетки български изследователи, да чуе резултатите от техните проучвания, да участва в дискусиите с тях и да получи отговор на своите въпроси.
Откриването ще е в събота от 9,30 часа в зала „Пленарна” на общината.
Тази година подтема на конференцията е „Знаци на паметта“. Включват се над 30 участници от Варна, София, Пловдив, Русе, Силистра и Разград. Те ще представят своите проучвания за събития, свързани с праисторията по нашите земи, формиране на българския етнос, духовния път на българите през вековете, с Възраждането и борбите за национално освобождение и др.
Съществено място в програмата на конференцията ще имат етноложките теми, като с тях е свързано и участието на най-младите ни изследователи – група ученици от Хуманитарната гимназия във Варна и две осмокласнички от Разград.
Етноложка тема ще представи д-р Юлия Боева от София, свързана със значението на древните изображения на свастиката и други въртящи символи, наследени в българската шевица.
Етнологът д-р Ирена Янчева от Пловдив включваме с темата „Тракийският Херос в контекста на културните влияния от Балканите към Египет (вяра, почитания, иконография). От пловдивските изследователи в програмата участват археологът Андрей Иванов – „Олтарни плочи с нотопис от Родопите“ и Константин Каменов – „Етнонимът БЪЛГАРИ в историята“. В етноложкия блок участва и потомственият дърворезбар от Трявна Уста Дарин Божков, който ще разкаже за енергийните хармонизатори в старата българска къща.
Най-добрият изследовател на тангризма като част от духовния път на българите – Спас Мавров от Казанлък, ще изнесе доклад на тема „Храмът на Тангра“.
Проф. д-р Христо Смоленов ще представи „Космометричният проект на Омуртаг и Симеон и неговите варненски корени“.
Доц. д-р Димитър Димитров прави обзор на зараждането и актуалните възгледи по хипотезата на проф. Петко Димитров за Потопа в Черно море преди около 7000 години. Праисторическата тема продължава да разработва Светлозар Попов от Варна, който търси „Втори център в генезата на Западнопонтийската праисторическа култура”.
С откриването на Варненския некропол преди 45 години и неговите артефакти е свързано изследването на екип от ТУ и археолози от музея, което ще бъде представено от инж. д-р Йордан Бояджиев „Златните изделия във Варненския некропол – състав, макроструктура и технологични особености”.
Ще бъде отбелязана 120-годишнината от създаването на Военноморската база във Варна с разказа на о.з. капитан-лейтенант Пламен Петров за важните моменти от нейната славна история.
Съвременен поглед към темата за диалога между културите и популяризирането на културно-историческото наследство ще даде д-р Даниела Тодорова от Шабла.
Историкът Петко Добрев от Силистра идва с тема-продължение – „История на българите в Европа (V – X век) през погледа на исторически извори от български произход” , второ допълнено издание на неговата едноименна книга.
В края на съботния ден известният етнолог Стоян Райчевски ще представи своето изключително интересно изследване в книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“.
В неделната програма ще чуем обзорното изследване на Тодор Ялъмов от Института за древни цивилизации „Медицинските и духовни знания в хилядолетната история на българите”.
Историкът Костадин Костадинов от години участва с темата за съдбата на българските общности в страните извън днешните граници на България, а това лято подготви изследване „Българските културно-исторически паметници в съседните балкански държави”. Предстои книгата му да излезе от печат, като той ще направи представяне в аванс в неделната програма.
„Храмът на Богинята майка Понтика в Балчик” е докладът на Екатерина Пейчева – един от организаторите на тази конференция през годините, която ще разкаже какво се случва с този археологически паметник след неговото откриване.
Варненската тема в програмата е представена от още четири интересни доклада. Изкуствоведът Румяна Иванова ще представи изследването си за Кирил Шиваров по повод 130 години от рождението му, с което приключва поредицата от събития, посветени на големия скулптор. Християн Облаков продължава да запознава с поредицата видни варненски архитекти – този път с книгата си за Стефан Венедикт Попов.
„Родовата памет – част от националната памет. Родово проучване с начало 1720 г.” ще представи Валентин Давидов от Варна. Ще бъде дадена възможност на две студентки магистратура в специалност „Туризъм“ да споделят мисли по темата, която ги вълнува – „Знаци на историческата памет в дестинация Варна и културният туризъм”.
Събитието се организира от сдружение „България – дух и култура“ със съдействието на Община Варна. Пълната програма можете да откриете ТУК.
Откриването ще е в събота от 9,30 часа в зала „Пленарна” на общината.
Тази година подтема на конференцията е „Знаци на паметта“. Включват се над 30 участници от Варна, София, Пловдив, Русе, Силистра и Разград. Те ще представят своите проучвания за събития, свързани с праисторията по нашите земи, формиране на българския етнос, духовния път на българите през вековете, с Възраждането и борбите за национално освобождение и др.
Съществено място в програмата на конференцията ще имат етноложките теми, като с тях е свързано и участието на най-младите ни изследователи – група ученици от Хуманитарната гимназия във Варна и две осмокласнички от Разград.
Етноложка тема ще представи д-р Юлия Боева от София, свързана със значението на древните изображения на свастиката и други въртящи символи, наследени в българската шевица.
Етнологът д-р Ирена Янчева от Пловдив включваме с темата „Тракийският Херос в контекста на културните влияния от Балканите към Египет (вяра, почитания, иконография). От пловдивските изследователи в програмата участват археологът Андрей Иванов – „Олтарни плочи с нотопис от Родопите“ и Константин Каменов – „Етнонимът БЪЛГАРИ в историята“. В етноложкия блок участва и потомственият дърворезбар от Трявна Уста Дарин Божков, който ще разкаже за енергийните хармонизатори в старата българска къща.
Най-добрият изследовател на тангризма като част от духовния път на българите – Спас Мавров от Казанлък, ще изнесе доклад на тема „Храмът на Тангра“.
Проф. д-р Христо Смоленов ще представи „Космометричният проект на Омуртаг и Симеон и неговите варненски корени“.
Доц. д-р Димитър Димитров прави обзор на зараждането и актуалните възгледи по хипотезата на проф. Петко Димитров за Потопа в Черно море преди около 7000 години. Праисторическата тема продължава да разработва Светлозар Попов от Варна, който търси „Втори център в генезата на Западнопонтийската праисторическа култура”.
С откриването на Варненския некропол преди 45 години и неговите артефакти е свързано изследването на екип от ТУ и археолози от музея, което ще бъде представено от инж. д-р Йордан Бояджиев „Златните изделия във Варненския некропол – състав, макроструктура и технологични особености”.
Ще бъде отбелязана 120-годишнината от създаването на Военноморската база във Варна с разказа на о.з. капитан-лейтенант Пламен Петров за важните моменти от нейната славна история.
Съвременен поглед към темата за диалога между културите и популяризирането на културно-историческото наследство ще даде д-р Даниела Тодорова от Шабла.
Историкът Петко Добрев от Силистра идва с тема-продължение – „История на българите в Европа (V – X век) през погледа на исторически извори от български произход” , второ допълнено издание на неговата едноименна книга.
В края на съботния ден известният етнолог Стоян Райчевски ще представи своето изключително интересно изследване в книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“.
В неделната програма ще чуем обзорното изследване на Тодор Ялъмов от Института за древни цивилизации „Медицинските и духовни знания в хилядолетната история на българите”.
Историкът Костадин Костадинов от години участва с темата за съдбата на българските общности в страните извън днешните граници на България, а това лято подготви изследване „Българските културно-исторически паметници в съседните балкански държави”. Предстои книгата му да излезе от печат, като той ще направи представяне в аванс в неделната програма.
„Храмът на Богинята майка Понтика в Балчик” е докладът на Екатерина Пейчева – един от организаторите на тази конференция през годините, която ще разкаже какво се случва с този археологически паметник след неговото откриване.
Варненската тема в програмата е представена от още четири интересни доклада. Изкуствоведът Румяна Иванова ще представи изследването си за Кирил Шиваров по повод 130 години от рождението му, с което приключва поредицата от събития, посветени на големия скулптор. Християн Облаков продължава да запознава с поредицата видни варненски архитекти – този път с книгата си за Стефан Венедикт Попов.
„Родовата памет – част от националната памет. Родово проучване с начало 1720 г.” ще представи Валентин Давидов от Варна. Ще бъде дадена възможност на две студентки магистратура в специалност „Туризъм“ да споделят мисли по темата, която ги вълнува – „Знаци на историческата памет в дестинация Варна и културният туризъм”.
Събитието се организира от сдружение „България – дух и култура“ със съдействието на Община Варна. Пълната програма можете да откриете ТУК.
