Проф. Андонова
97678
Проф. Андонова
Инсултно болните у нас се лекуват консервативно и дори големи болници, през които преминават над 1000 пациенти годишно, не прилагат диференцирано лечение. Това заяви във варненския ефир на Дарик проф. д-р Силва Андонова – началник на Втора неврологична клиника в болница „Св. Марина” и национален консултант по интервенционална неврология.
Когато един пациент с исхемичен инсулт постъпи със симптоми на остро неврологично увреждане до 4 часа и половина след получаването им, невролозите трябва да направят интервенозна тромболиза. Макар че това е процедура, която се поема от Здравната каса, болниците не го правят, въпреки че имат капацитет, обясни професорът.
Докато у нас подобно лечение предлагат под 1% от здравните заведения, в Европа и света това се прави при 11-20 на сто от болните.
При тромболизираните пациенти се провежда лечение с медикаменти, което е с доказан ефект. Стига се до разтваряне на тромба и благодарение на това болните си отиват на крака, добави д-р Андонова.
За съжаление у нас няма обучени хора, които да провеждат подобен тип терапия, твърди тя. За да се сподели опит между специалистите, Медицинският университет организира Първата национална конференция по инсулт, която ще се проведе във Варна на 8 и 9 юни.
Новост за страната ни е поставянето на така наречения дивайс – устройство, което се слага на пациента подкожно за 3-годишен период. То записва ритъмните нарушения и ги предава от дистанция на неговия лекар, каза още проф. Андонова. Дивайсът все още не се поема от Здравната каса.
Инсултът е втората по честота причина за смърт. Особено важна е превенцията, за да се намали инвалидизацията и да се повиши качеството на живот на пациентите, подчерта специалистът.
Проучване от 90-те години на Медицинския университет показва, че жителите на Североизточна България са с по-висок риск от инсулти заради повишена консумация на сол и мазни храни.
Цялото интервю с проф. д-р Силва Андонова е в прикаченото аудио
Когато един пациент с исхемичен инсулт постъпи със симптоми на остро неврологично увреждане до 4 часа и половина след получаването им, невролозите трябва да направят интервенозна тромболиза. Макар че това е процедура, която се поема от Здравната каса, болниците не го правят, въпреки че имат капацитет, обясни професорът.
Докато у нас подобно лечение предлагат под 1% от здравните заведения, в Европа и света това се прави при 11-20 на сто от болните.
При тромболизираните пациенти се провежда лечение с медикаменти, което е с доказан ефект. Стига се до разтваряне на тромба и благодарение на това болните си отиват на крака, добави д-р Андонова.
За съжаление у нас няма обучени хора, които да провеждат подобен тип терапия, твърди тя. За да се сподели опит между специалистите, Медицинският университет организира Първата национална конференция по инсулт, която ще се проведе във Варна на 8 и 9 юни.
Новост за страната ни е поставянето на така наречения дивайс – устройство, което се слага на пациента подкожно за 3-годишен период. То записва ритъмните нарушения и ги предава от дистанция на неговия лекар, каза още проф. Андонова. Дивайсът все още не се поема от Здравната каса.
Инсултът е втората по честота причина за смърт. Особено важна е превенцията, за да се намали инвалидизацията и да се повиши качеството на живот на пациентите, подчерта специалистът.
Проучване от 90-те години на Медицинския университет показва, че жителите на Североизточна България са с по-висок риск от инсулти заради повишена консумация на сол и мазни храни.
Цялото интервю с проф. д-р Силва Андонова е в прикаченото аудио
