Когато България влизаше в Европейския съюз, обикновените хора нямаха представа, че след по-малко от 10 години ще ги залее гей културата. Европа има християнски корени и не сме се присъединили към някаква дива общност, която толкова грубо изневерява на християнските ценности, смята варненският свещеник Василий Шаган. Според него гей културата е един от най-силните лостове за евроинтеграция и дава за пример родината си Молдова.
Василий Шаган е бесарабски българин. Роден е в Тараклия през 1971 г. Завършва Софийската духовна семинария и богословие във Великотърновския университет. Живее във Варна от 2000 г. В момента служи в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и ръководи Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил”.Член е на работната група към Светия Синод за въвеждане на предмета „вероучение” в училище. През 2013 г. беше един от варненските свещеници, които открито се обявиха срещу нарушенията при избора за митрополит.
Отец Шаган, задава се гей парад, който този път като че ли не предизвиква някакво сериозно обществено напрежение, няма реакции срещу него дори на църквата. Уморена ли е тя от тази съпротива?
Едва ли мога да кажа, че църквата се държи като в пословицата "всяко чудо за три дни", защото това чудо не е за три дни. Самaта настойчивост за това неистово парадиране на тези т. нар. „ценности“ явно има сериозна цел и ние виждаме, че гей културата се пропагандира все повече и повече. Гей парадът е едно от най-безобидните неща, които ние виждаме.
Кои са по-сериозните неща?
Най-сериозните неща са приемането на резолюции, на парламентрни решения, на закони в европейските държави, включително у нас.
Питам ви за реакция, защото сме свикнали други години Варненската и великопреславска митрополия да бъде по-активна, тя самостоятелно е излизала с позиция срещу провеждането на парада?
Тази активност продължава, но не трябва да се очаква, че позицията на църквата трябва да е фобска – че ние трябва да ги забраним, задължително трябва да си заплюем, да ги замеряме с камъни. Църквата проповядва любовта към човеците, затова в себе си не можем да носим омраза към когото и да е било. Самото понятие толерантност е тръгнало от медицински термин - означава отхвърляне от организма на чуждо тяло. Църквата винаги толерира родното за човека, не чуждото за човешката природа. Чуждото в даденият случай е грехът, независимо какъв е той - дали е хомосексуализъм, прелюбодейство, кражба, лъжа, страст или похот. Църквата определя греха като нещо, което разгражда човешката природа, отклонява човека от истинския път, пречупва вектора на човешкия живот в друга посока, което вече не води към правилния изход. Ако въобще можем да говорим в това студио за правилен изход, защото в днешно време имам чувството, че трябва да внимаваш за всяка дума – за правилно и неправилно, за нормално и ненормално. Можеш да бъдеш осъден за дискриминация, дори когато искаш свободно да изповядваш свободно своите религиозни и нравствени ценности.
Внимавате ли в момента?
За съжаление живея в държава, в която вече трябва да внимавам, особено след приемането на законите за дискриминация.
Едно от основните послания и искания на тазгодишния гей парад е за промени в образователната система, които да възпитават децата на толерантност към хората с различна сексуална ориентация. Организаторите на парада дават пример, че след като всички знаем още от училище за любовната история на Яворов и Лора, би трябвало да знаем и за любовните отношения на хомосексуални автори като Оскар Уайлд. Едно и също ли е?
Нашето училище е формирало своите учебни планове върху традицията и нравствената етика на народа. Това е отпечатано дълбоко върху литературата и народопсихологията. От време на време се прокрадват нетрадиционни разбирания, които по особен начин се опитваме да насадим върху своите деца. Когато има подобни искания от страна на т. нар. нетрадиционни подходи към секса и пола, трябва да се замислим дали имаме право да ощетяваме правото на информираност, на избор, на родителско възпитание. Моето дете се възпитава в моите ценности и неговите родители трябва да сме основният му авторитет и ориентир за най-основните неща. Представете си, че училището, в което аз съм пратил и в което според Конституция трябва да има свобода на съвестта, изведнъж идват емисари, подкрепени от какви ли не лобита, в това число и чужди дипломати. Тези емисари казват, че трябва да бъдете толерантни към нетрадиционните неща – няма как да не възникне бунт в съзнанието на детето, който ще се отрази на цялостното му духовно изграждане, както и на отношенията в семейството му. Въпросът е кой се грижи днес за духовното изграждане. Можем ли да говорим за такова или днес толеририраме всякакви виждания за различни въпроси, включително за секса и за пола, а след това оставяме едно дете, което още няма формирана представа за живота, само да се ориентира. Един слаб и млад човек може лесно да бъде съблазнен. Много често там се нарушава половата или сексуалната ориентация – когато първите представи за секса и за пола бъдат нарушени.
Идеята на гей парада е да защитава човешките права и толерантността, гейовете искат да бъдат разбирани и уважавани, но уважават ли и разбират ли самите те родителите в едно традиционно семейство, ако тази формулировка вече не е станала политнекоректна?
Гейовете са хора с т.нар. нетрадиционна сексуална ориентация и мисля, че като човеци трябва да бъдат не само уважавани, но дори и обичани. Друг въпрос е тяхната сексуална ориентация – това е личен въпрос, който не би трябвало да касае моя живот или да стига само до периферията на моите виждания и моята традиция. Не бива да има агресия от страна на гей културата спрямо тези, които не я разбират. Това също е дискриминация, особено когато става с различни методи и дори с натиск – например дипломатическия натиск. Искането за промени в училищното образование е подписано от 18 посланици у нас. Когато влизахме в ЕС, тази култура не беше толкова пропагандирана. Обикновените хора не знаехме, че сме имали представа, че тя е толкова силна и след няма и 10 години ще ни залее. Това мен не ме застрашава, това не е опасно за човек, който е твърд и непоклатим в своя житейски избор. Но аз не искам да се опитват да ме притискат по някакъв начин, да промиват вижданията на подрастващите. Този подход е дискриминация спрямо моите традиционни виждания - те са защитени от Конституцията, според която православието е традиционна религия.
Казахте за посланиците, подкрепящи парада. Те са едната страна, а от страна имаме Русия, която се прочу със специален закон, забраняващ пропагандата сред деца на „нетрадиционни сексуални отношения сред децата”. В този смисъл спорът „за” и „против” гей парада превръща ли се в още по-голям спор – „за” и „против” Запада или Русия.
Бих искал да не политизираме разговора и да оставим Русия настрана, а на преден план да изведем ролята на нашите политици. Ако от една страна има 18 посланика – къде са нашите политици в този момент. Нашите политици трябва да защитават нашите ценности. Ние вярваме ли в своите традиции, култура и семейни ценности, или сме се оставили да бъде разтерзани между Запада и Русия, а откъдето има по-силен вятър – натам ще тръгнем. Русия в момента по един или друг начин устоява на тази много силна и лобистка гей култура, която се опитва да се внедри дори в училище.
Роден сте в Молдова, там гей културата на кой етап от развитието си е?
Молдова от скоро започва да се интегрира към ЕС и един от най-силните лостове за интеграция е приемането на гей културата. Защо точно там удрят в една традиционна християнска държава, в която над 80 процента от народа е вярващ и следователно стои на своите християнски ценности.
Защо?
Това е опит за омаломощаване на основната обществена ценност – семейството. Ако едно общество е изградено от здрави семейства, то ще има сериозна заявка за стабилност. Когато представата за семейството се разбива, всичко може да вирее и избуява и никой не знае кое е истинското.
Имаше ли вече гей парад в Молдова?
Буквално тези дни е имало опит за парад със 7 участници и 50 охраняващи полицаи.
Църквата как се държи там?
Преди няколко години излезе с категорична позиция по въпроса – че всеки депутат, който подпише документ за някакво признаване, ще бъде анатемосан. Не прокълнат и очернен в прекия смисъл на думата, а на него му се казва, че вече няма място в църквата, защото се е подал на вредните влияния.
Българската православна църква също има претенции към училището и иска в него да има вероучение. Кое Ви се струва по-вероятно да стане първо – това, което предлага църквата, или това, което предлагат гей активистите?
Все още мисля, че живеем в традиционна християнска държава, която е покръстена преди 1150 години от цар Борис, който е направил този цивилизационен избор
Но в същото време живеем и в ЕС?
За ЕС не знам кой е направил цивилизационния избор. Все пак Европа има християнски корени и следователно не се присъединили към някаква дива общност, която толкова грубо изневерява на християнските ценности. Нормално е да бъде въведено вероучението, но въпросът е, че няма воля да стане. Ако се случи другото, ще е тотално предателство и престъпление спрямо нацията, културата и традициите.
Цялото интервю с отец Шаган може да чуете в звуковия файл.
