Идва ли ерата на празните молове?
Идва ли ерата на празните молове? / БГНЕС, архив

През април в столицата отвориха врати двата най-големи мола в България – първо беше Сердика център, а после – The Mall. С тях в София вече има над 200 000 кв. м. търговски площи, а общо за страната пространството надминава 500 000 кв. м.

Според едно проучване на GVA Sollers Solutions, осъществено в първите три месеца на годината, до края на 2010 г. трябваше врати да отворят още 18 нови търговски центрове в страната. Или на 1 000 души щяха да се падат без малко 100 кв. м. търговски площи в молове. Само че наводнението на пазара на търговски площи, предизвикано от комплексите гиганти, доведе до отлагане на някои от проектите. Вероятно голяма част от тях никога няма да бъдат завършени заради липсата на финансиране и най-вече – интерес от страна на наемодателите.

Според Тихомир Киферов от Forton, до края на годината ще бъдат пуснати в експлоатация още около 100 000 кв. м търговски площи, главно в по–големите градове на страната – Варна, Пловдив, Стара Загора и Русе. Той, обаче, не очаква сериозни сътресения на пазара, но прогнозира трудности при намирането на достатъчно наематели и задържането на старите във вече съществуващите молове.

Свободни търговски площи

Средно за страната празните магазини в моловете са 18%. Най-ниско е това ниво в София – 6 на сто, а най-високо в Пловдив - 47%. Във Варна свободните търговски площи са се увеличили до 28%, сочат данните от анализ на MBL. Именно Пловдив и Варна са градовете с отложен пусков срок за проекти, които водят люта борба за привличането на наематели.

Според Тихомир Киферов от Forton, обаче, в София процентът на свободните търговски площи е около 10, а извън столицата може да се стигне до около 30 на сто.

Очакването на експерти от бранша е до края на годината процентът свободни търговски площи в моловете да скочи заради оптимизацията на магазинната мрежа. Така че новите търговски центрове, които все пак ще отворят врати до края на годината, едва ли ще бъдат запълнени.

Новите клиенти на моловете

Оказва се, че много малка част от търговците са разширили пазарния си дял и са спечелили нови купувачи, стъпвайки в моловете, сочи анализът на MBL. Повечето търговци са разделили базата си от клиенти между съществуващите магазини, което се е отразило негативно на оборотите. В провинцията са отчетени спадове на оборотите и от 50 на сто на годишна база.

Според Forton, повечето търговци, които са открили магазини на новите локации, са запазили позицията и в старите търговски центрове. В момента се наблюдава и друга тенденция - към новите търговски центрове има интерес от страна на търговци, които досега са работили само на търговските улици, но не са имали магазини в старите молове. Водещият мотив в случая е по-големият поток от потенциални купувачи.

Потребителите

Откриването на толкова много големи търговски центрове определено разшири избора на потребителите, продължава Тихомир Киферов. Засилената конкуренция кара търговците да работят с по-атрактивни цени, освен че е довела до понижаването на наемните нива.

Търговците в моловете извън София, обаче, се сблъскват с доста сериозен проблем: по-ниската покупателна способност на населението в провинцията, отколкото в столицата. Затова и в големите търговски центрове извън столицата проблемите се чувстват доста по-осезателно.

Освен това, значително нарастват спестяванията в банките, което означава, че хората се страхуват да харчат парите си. Така че по–бързото възстановяване на страната от кризата ще повлияе по-добре на пазара на търговски площи.

Наемите

Киферов обяснява, че пазарът на търговски площи във Варна е най-силно затруднен поради наличието на прекалено много проекти, намиращи се в непосредствена близост.

Трудно е отдаването на площи и в Русе, като причината е основно в объркването на наемателите. Причината вероятно е, че там има 3 проекта, за да се спекулира по отношение на това кой от тях е най-напреднал.

Според MBL, много от инвеститорите не само че са свили наемите, но и са предоставили допълнителни стимули за наемателите. Сред тях са довършителни работи по магазините, плащане на наем, базиран на оборота, гратисни срокове и други.

Както става ясно, не само пренасищането на пазара води до опразване на големите търговски центрове, но и факторът криза. Той води до засилване на спестяванията и ограничаване на потреблението. До края на годината пазарът на търговски площи ще бъде труден. Остава единствено инвеститорите да чакат потребителския оптимизъм у нас отново да се върне на предкризисните нива, както и тенденциите за ръст на търговията в някои страни да се пренесат и в България.

И да не забравяме – имаме да догонваме Европа по брутна отдаваема търговска площ на глава от населението!

Последвайте ни

Варна