„Черно море, много е добре....” се пееше в една страхотна стара песен на незабравимия Тодор Колев. „Морето” наистина бе „много добре” след знаменитите победи над Левски и Лудогорец тази година, донесли купата и суперкупата на България. „Бургаски вечери” отекваше чак във Варна, полуделите от радост и вълнение фенове се скъсаха да си правят селфита с купите, футболистите бяха сравнявани с гладиатори, а треньорът Спасов повишен в Адмирал. Датите 30-и май и 12-и август остават паметни в историята на клуба и винаги ще са повод за гордост на привържениците му.
Да, но вече сме ноември, купите хванаха прах и пред прага на 15-ия кръг на първенството в А група вече „Черно море много (не) е добре”. Чувствата на феновете започнаха да стават смесени. Докато едни твърдо застават зад треньора, други вече свалят доверието си от него. Ако някои аплодираха тима след кошмарното 0-3 от Берое, други си позволиха да овикат и играчите и Спасов, изнервени от поредната вяла продукция.
А тя беше такава, няма какво да се лъжем. „Морето” здраво забуксува в първенството и надеждите за надграждане след спечелените трофеи по-рано рязко се изпариха. За 14 кръга варненци впечатлиха сериозно според мен едва в 2 мача и половина: победата над Славия като гост с 1-0, второто полувреме срещу Берое в Стара Загора и ремито срещу Лудогорец в Разград. А това е твърде малко.
Спечелването на два трофея, запазването на ядрото от футболисти, привличането на още 7 нови попълнения, сред които четирима чужденци, задължаваше, ако няма прогрес, поне да няма регрес. Черно море обаче дръпна ръчната и стана , както се пее в песента „...на морето дупка”. Дупка отпред (в атака), дупка в средата, а след последния мач вече и отзад-в защитата, там където варненци винаги са респектирали.
Причините ли? През моята призма, тази на обикновения спортен коментатор бих ви изтъкнал 4:
1. Липсата на ясно изградена стратегия за развитието на клуба в дългосрочен план. Работи се сезон за сезон, което не може да доведе до мечтаните от феновете резултати.
2.Пред тима за пореден път няма конкретна поставена цел от ръководството в началото на сезона. Целта винаги мотивира. Когато я няма, не очаквайте място по-нагоре от златната среда. Не сравнявайте турнира за купата на България с шампионата. В първия случай с цел, или без цел пътят до медалите е адски по-кратък (само няколко мача), а и жребият може да те погали. В шампионата е прекалено дълъг и трънлив, там трябва стил, почерк, постоянство. Може би в Черно море не разполагат с необходимия ресурс, за да изминат по-дългия път?! Едно е да изореш една бразда, друго е цяла нива. Може пък място в средата напълно да устройва собствениците...Ако е така, то тогава всякакви претенции на феновете към футболистите и треньора биха били неоснователни.
Получава се един парадокс. Хем няма поставена конкретна цел, хем в отбора бяха привлечени още чужденци, за да достигне бройката им 11! Ако не се гони нещо определено, не бе ли редно тогава да бъде даден път на поне трима-четирима юноши в титулярния състав, които да трупат опит и самочувствие, а и да се развиват!?
3. Хуан Вареа, Мехди Бурабия, Жиньо, Педро Еуженио, Андреас Васев, Траян Траянов, Богдан Атанасов... Това са новите попълнения в селекцията на Никола Спасов за този сезон. С изключение на Мехди Бурабия и донякъде на Андреас Васев, останалите почти не помирисват терен в шампионатните мачове. Защо бяха привлечени тогава? Тук Никола Спасов и щабът му имат пропуск. Дори при наличието на тези играчи на резервната скамейка, които са алтернатива за даден пост на контузен, или наказан титуляр, Спасов не разчиташе на тях и предпочиташе да преквалифицира футболисти за въпросните постове. Сигурно за определени мачове си е имал своите основания, но като цяло при условие, че не ги ползва в шампионатните мачове, значи не е доволен от тях.
4.Въпросното преквалифициране на играчи от една на друга позиция. Това може би пообърка и самите футболисти и доведе на моменти до липса на синхрон в отделните линии. Неполучилите доверие от страна на треньора, които играят на въпросната позиция, вероятно излязоха от игрови ритъм. При наличие на типични централни защитници в лицето на Жиньо и Траянов, много често се преквалифицираше в такъв Паланков. Срещу Левски десен бек игра Стенио, при условие че на разположение бяха двама типични такива-Стефан Станчев и Педро. Станчев обаче бе преквалифициран в централен и опцията за десен бек остана само Педро, който нямаше достатъчна игрова практика.
Сигурно за определени мачове, предвид състоянието на играчите, треньорът е имал своите основания за подобни решения. Ясна е идеята на Спасов. Иска да разполага в защитния вал с играчи, които умеят да изнасят топката, с което се получава в определени моменти и числен превес в халфовата линия, но това явно не носи през този сезон до желания от него резултат. Точно халфовата линия, като че ли е ахилесовата пета на тима. И това при условие, че там Спасов разполага с достатъчно играчи и то основно чужденци-Бурабия, Клок, Стенио, Марчин, дори Вареа, както и българите Тодор Паланков, Даниел Георгиев, Бекир Расим...
А сега за Никола Спасов! Сигурно е направил грешки, та кой не допуска такива!? Но свалянето на доверието към него на някои от феновете определено е прибързано. Хубавите мигове у нас много често бързо се забравят. Мислите ли, че Спасов е казал последната си дума? Аз не съм убеден. Това е треньорът на Черно море за 21-и век. Той запозна „Морето” с Европа. Той изведе отбора до бронзовите медали и до спечелването на Купата и Суперкупата. Той накара феновете да вярват, да се надяват, да мечтаят. Всичко това показва, че той може. Заради всичко това той заслужава кредит на доверие!
