Стара Загора е домакин на 28-та Международна конференция на Европейското дружество за астрономия в културата (SEAC), която ще се проведе до 10 септември в Астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин".
Форумът се провежда за първи път в България, но учредяването на Европейското дружество за астрономия в културата (SEAC) се е състояло през 1993 г. в Пампорово.
В четиридневната програма ще се включат изследователи от 19 държави в Европа и Северна и Южна Америка - Аржентина, Австрия, България, Естония, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Мексико, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ. По време на форума ще бъдат представени 60 доклада, част от които онлайн.
Над 42 хил. лв. събраха старозагорци за възстановяване на Планетариума (СНИМКИ)
Културната астрономия и древното наблюдение на небето е темата, която ще се разисква по време на конференцията.
Според директора на Обсерваторията д-р Алексей Стоев, културната астрономия - археоастрономията и етноастрономията - изучава възприятията и разбирането на човечеството за астрономическите явления в цялата човешка история и сред всички култури, и показва как астрономията е вплетена в ежедневието и духовния живот, разкривайки прозрения в представите на хората за пространството и времето.
Изследванията в областта на културната астрономия са интердисциплинарни и обединяват приноса на различни естествени, социални и формални науки като астрономия, антропология, история (също и история на изкуството, науката и религиите), археологията, архитектурата и математиката. Изследвания, които дават доказателства за астрономическите практики и вярвания на народите от древните епохи, свързват най-ранните наблюдатели на небето със съвременните астрономи и космолози.
Авторите се опитват да отразят най-важните етапи от развитието на човешкото разбиране и придобиване на знания, с практически и свещен смисъл, върху структурата на света около нас, въз основа на резултатите от наблюдението на небето от самото начало, от изучаването на древни паметници (астрономически обсерватории, светилища с погребения и олтари, петроглифи и картини, мегалитни паметници с цел създаване на календар), чрез средновековна и съвременна астрономия към методология, философия и преподаване в културната астрономия и астрофизика и дори кариери на съвременни учени.
Форумът се провежда за първи път в България, но учредяването на Европейското дружество за астрономия в културата (SEAC) се е състояло през 1993 г. в Пампорово.
В четиридневната програма ще се включат изследователи от 19 държави в Европа и Северна и Южна Америка - Аржентина, Австрия, България, Естония, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Мексико, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ. По време на форума ще бъдат представени 60 доклада, част от които онлайн.
Над 42 хил. лв. събраха старозагорци за възстановяване на Планетариума (СНИМКИ)
Културната астрономия и древното наблюдение на небето е темата, която ще се разисква по време на конференцията.
Според директора на Обсерваторията д-р Алексей Стоев, културната астрономия - археоастрономията и етноастрономията - изучава възприятията и разбирането на човечеството за астрономическите явления в цялата човешка история и сред всички култури, и показва как астрономията е вплетена в ежедневието и духовния живот, разкривайки прозрения в представите на хората за пространството и времето.
Изследванията в областта на културната астрономия са интердисциплинарни и обединяват приноса на различни естествени, социални и формални науки като астрономия, антропология, история (също и история на изкуството, науката и религиите), археологията, архитектурата и математиката. Изследвания, които дават доказателства за астрономическите практики и вярвания на народите от древните епохи, свързват най-ранните наблюдатели на небето със съвременните астрономи и космолози.
Авторите се опитват да отразят най-важните етапи от развитието на човешкото разбиране и придобиване на знания, с практически и свещен смисъл, върху структурата на света около нас, въз основа на резултатите от наблюдението на небето от самото начало, от изучаването на древни паметници (астрономически обсерватории, светилища с погребения и олтари, петроглифи и картини, мегалитни паметници с цел създаване на календар), чрез средновековна и съвременна астрономия към методология, философия и преподаване в културната астрономия и астрофизика и дори кариери на съвременни учени.
