Че му е отреден необикновен живот, личи още от първия му житейски прощъпулник. Жени се година преди да влезе в казармата. В деня на войнишката му клетва се ражда първородният му син. Учи за пиротехник, но цял живот е пожарникар. Обущарски син, с умения за бръснар. С това изкарва и двете си години войнишка служба в Хасково.
Да стане пожарникар е мечтата му от детинство, която преследва докрай. От 1976 година е отдаден на професията. Започва в казанлъшката противопожарна служба, после 12 години е пожарникар в Мъглижкия завод на „Арсенал4, и оттогава досега е в пожарната команда на оръжейницата. Пенсионира се през 1998 година, но само година след това се връща отново на работа и така до днес.
В професионалния си път е видял всичко. Събирал е части от човешки тела при едни от големите взривове преди години в оръжейницата. Гасил е десетки пожари, участвал е в спасителни акции.
За кратко е изкушен и от политиката. Преди 8 години е кандидат-кмет от ГЕРБ в родното Черганово. Не го избират. Днес е убеден, че на здравата глава не й трябва превръзка, нищо, че съселяните му пак го кандърдисват.
60-годишният арсеналски пожарникар Рали Нейчев е честитит човек, със своите 3 минути слава.
18 години той е неизвестният спасител на дървения кръст и храмовата икона на Свети Николай Чудотворец от погълнатата при пожар малка дървена църквичка в бургаското село Черноморец.
За 42-годишния тогава мъж от казанлъшкото село Черганово 18 години черноморци не чуват нищо, но за сметка на това местната и църковна власт там упорито търсят информация и издирват неизвестния спасител, благодарение на който днес в превърналото се в китно градче бивше селце, гордо се кипри нова внушителна и красива черква. На мястото на изгорялата до основи стара черква при пожар, станал на празника на Вяра, Надежда и Любов - 17-ти септември 1995 година.
Историята е като на филм и доказателство, че в човешкия живот случайностите са само скрита форма на висша вселенска воля, намигане за избраните.
Преди 18 години, в късния преди обед на 17-ти септември, Рали и компания прекарват последния си плажен ден от почивката край Черноморец. Докато е в морето, Рали вижда пламъци и пушек откъм селото. Верен на професионалния си инстинкт, пожарникарят излиза от водата и, както е по бански, хуква към селото. Там гори малката местна дървена църква. Със зейналите огромни пламъци се борят само двама млади пожарникари, които в бързината да гасят огъня, не завинтили добре шланговете на маркучите и водата от водоноската изтича в големи реки по асфалта. Рали завинтва шланговете и се включва в помощ на колегите. Иска куртка от служебната кола и бос, по бански, става третият в неравната битка с огъня.
Пожарникарите бързо губят битката с пламъците, независимо от десетките сеирджии-курортисти. В един момент Рали чува възрастни жени от навалицата навън да викат: „Спаси иконата!".
Рали не чака повече. Влиза отново в горящата църква, за да търси храмовата икона на Свети Николай Чудотворец и дървения кръст, изхвърлени от морето преди много години светини за местните хора. И до днес в съзнанието му кънтят тези думи. Не помни как се е озовал в пламъците на рушащата се вече църква. Намира иконата и кръста, грабва ги, но не успява да излезе от горящата църква. Таванът, изграден от гредоред и камъни, се стоварва върху него.
Рали не помни кой и как го е изнесъл от пламъците. Свестява се на тревата край изгорялата църква, стискайки в ръце иконата на Свети Николай Чудотворец.
Не може да мръдне, заради множеството травми и стъкла, с които е нарязан.
Свестява се в нечовешки болки в болницата в Бургас. Там разбира, че е с 8 счупени ребра и 3 счупени прешлена на гръбначния стълб. И с множество побити по тялото му стъкла. Както и с прогнозата, че може никога повече да не се изправи на краката си.
„Неизвестният спасител" лежи 3 дни в едно легло, без дори да му почистят стъклата от раните. Захвърлен и забравен. На третия ден, след като се разчува за пожара и изгорялата църква в Черноморец, при арсеналския пожарникар идва тогавашният кмет на Бургас Продан Проданов, заедно с местния началник на Противопожарната служба в града. При вида на спасителя на иконата кметът Проданов буквално побеснява. Болничният персонал е вдигнат на крака, за да се погрижи за изгорелия и натрошен мъж.
За да е по-близо до близките си, пожарникарят моли да бъде преместен в Стара Загора или в Казанлък. Болките са нечовешки, „виех от тях като дете", спомня си за кошмарните месеци в гипс Рали.
Прекарва близо 2 месеца с гипсов корсаж, следват поредица от операции и лоша прогноза. Рискът 42- годишният баща, тогава баща на две деца, да не проходи никога, е голям. Рали, обаче, не иска да се примири с това. След болницата в Казанлък е преместен в Стара Загора. С „рачешката" си упоритост черганецът прави и първите си крачки, в големи мъки, упорито решен, че няма да прекара живота си в инвалидна количка. Минават месеци, докато се възстанови напълно и стъпи на краката си.
За геройството си през лятото на 1996 година, година по-късно, Рали Нейчев е награден с икона от тогавашния кмет на село Черноморец. И го забравят.
До лятото на 2013 година. Когато случайността среща сливенския свещеник Стелиян с дъщерята на Рали, омъжена в Поморие. От дума на дума свещеникът разбира, че именно бащата на неговата домакиня е „неизвестният спасител", който черковните власти в Бургаско издирват вече 18 години.
Свещеническо поклонение на отци от България до Света гора в Атон среща пък свещеник Стелиян от Сливенско с неговия събрат и съименник , престоятелят на новопостроения храм „Свети Николай Чудотворец" в Черноморец.
За това, че е открит „неизвестният спасител", научава и местната общинска управа в морското градче.
Рали е поканен лично от кмета на Черноморец Добри Добрев да гостува за празника на града, на морето и на храма през декември.
Там го очакват с най-високите почести, като скъп гост на града. Още същия ден е поканен на обяд лично от адмирала на Военноморските сили, който го посреща като много уважаван гост. За благодарност за стореното спасителят на иконата получава морска разходка с адмирала, при това на най-новата фрегата на родния ни флот. Вечерта Рали е награден с голяма икона на Света Богородица и почетен знак лично от кмета на Черноморец на тържествено градско събрание, на което присъстват целият местен елит, бизнесмени от Черноморието, политици, гости на града, ВИП-персони.
Незабравим за огнебореца от Черганово ще остане датата 6-ти декември 2013 година. Тогава на Рали се пада честта да изнесе за първи път след 18 години от храма спасената лично от него икона на Свети Николай Чудотворец. Иконата трябва да умилостиви морето за следващата година.
Рали завинаги ще запомни вълнението, с което преминава 500 метра в шпалир, специално направен от матроси и военни, стискайки иконата в ръце, без право да я предоставя на друг или изоставя. С нея се качва на кораб, с който ВИП-делегация пътува до скали в морето, край които са намерени преди много години иконата и дървеният кръст, за да изпълнят ритуал „заключване на морето".
Днес, от разстоянието на почти две десетилетия, Рали е категоричен: случилото се променя него и живота му.
„Преди пожара в църквата някак не вярвах в чудесата на иконите, в приказките за чудеса. Но това, което ми се случи, оцеляването ми, прохождането ми отново, както и този незабравим декември, обърнаха много неща в мен, разсъждава днес 60-годишният ветеран.
За който животът продължава да тече в обичайния си ритъм: работа, дом, малки човешки радости. Героизмът и почестите не са и няма да го променят. Единственото, което иска за себе си и близките си „неизвестният спасител" от Черганово, е здраве и сговор. Другото било излишна човешка суета. „Като големите къщи, които строим за децата си и в които те никога не живеят, защото имат свой път, по който се разтичват".
Днес спасителят на иконата на Свети Николай и съпругата му прекарват зимните си вечери в кухнята или в домашната механа с приятели на по чаша вино и ведра приказка. Голямата, с 10 стаи, къща стои празна. Оживява по празници, когато се събира семейството заедно с внучките - щерки на сина на Рали - също пожарникар в ТЕЦ-"Марица-Изток".
Когато не е на дежурство, пожарникарят пълни време с грижи по голямото си домашно стопанство.
Отвъд това мечтае да има още време. Не за геройства, а за обикновени човешки радости от живота.
Другото е суета и е преходно, убеден е спасителят на икони Рали Нейчев.
