До месец Административният съд в Стара Загора ще се произнесе по делото на Моника Михайлова срещу Националната здравноосигурителна каса. Жалбата е за мълчалив отказ на касата за лечение на старозагорката в чужбина. Младата жена се нуждаеше от спешна операция на гръбнака.
Само за два месеца в средата на миналата година чрез различни инициативи по дарителската сметка на Моника Михайлова от Стара Загора беше събрана сума, която позволи на младата жена да замине в Кипър, където американски специалисти да извършат сложна интервенция за отстраняване на тарлова киста на гръбнака, която се намира в гръбначно-мозъчния канал. „Започнахме кампания за набиране на средства. В нея се включиха толкова много хора, че аз самата не повярвах на това, което се случва. Благодарна съм на всички хора-българи и чужденци от САЩ, Англия, Финландия, Норвегия и др.Но, за България аз бях здрава. Все едно, че не съществувах, въпреки че през август подадох абсолютно всички необходими документи за лечение в чужбина до НЗОК. Очаквах, че до месец ще получа отговор. Дойде 25 септември, а само два дни по-късно трябваше да летя до Кипър. Все още нямах отговор от касата, нямах и пълната сума за интервенцията. Тогава получих отговор от болницата, че намаляват сумата на операцията и дори нещо повече-позволяват ми да изплатя вноските на разсрочено плащане. Благодарение на всички хора, които ми помогнаха безрезервно, аз заминах за Кипър, но с едно особено чувство, че хората в България имаме права, но те са само по документи. Искаш да живееш, но не можеш, защото трябва да стигнеш до съда, за да го получиш. Иска ми се всички тези институции, които се занимават с пациенти като мен, да обърнат внимание, че зад документите стоят хора с души, семейства, сърца, болки, безпомощност...", разказа Моника минути преди началото на делото.
Сложната операция преминала успешно на 30 септември, а Моника си спомня за първото нещо, което научила след като излязла от упойка. „Получих писмо от НЗОК. Първоначално се зарадвах, а после шокирах, защото в него имаше отказ за лечение в чужбина, който се тълкува като мълчалив. Нещо повече-в писмото ме канеха да отида в София, за да ме прегледат, за да се убедят, че аз се нуждая от подобна операция. Още тогава реших, че трябва да потърся правата си в съда".
Първоначално жалбата е подадена в Софийския административен съд. В деня на подаването на първата жалба на Моника получава и второто писмо от НЗОК. В него е посочено, че трябва да се направят допълнителни консултации с националните консултанти по неврология и неврохирургия. „Аз вече бях успешно оперирана и се възстановявах, а те все още не знаеха дали имам нужда от операция. Това беше причина и за втората ни жалба. Софийският Административен съд обаче реши да премести делото в Стара Загора и затова днес съм тук".
До месец ще стане ясно решението на съдиите по делото, а Моника споделя, че се чувства обидена, но и решена да продължи следващата битка. Този път за хората с нейното рядко заболяване. Младата жена има съдействието на Американския институт, на много български лекари."Тази битка я водя за хората в моето положение, хората, които получават унижение от различните институции. Обичам страната си, но мразя държавата".
От следващата седмица младата жена започва активна рехабилитация, за която също ще се нуждае от още средства. 967 евро пък са необходими, за да може Моника да се разплати напълно с болницата в Кипър, където беше успешно оперирана.
