Днес е Възкресение Христово - Великден, - най-големият празник за християните, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
„...И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма.
Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите.
Гръмва пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
- Христос воскресе!
- Воистину воскресе!
Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим..." - започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: „Денят на възкресението..."
(откъс от „Светлото Христово възкресение", прот. Александър Мен)
(източник: pravoslavieto.com)
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
По традиция Великден се празнува три дни - от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измоля
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.
„...И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма.
Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите.
Гръмва пасхалният тропар:
Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
- Христос воскресе!
- Воистину воскресе!
Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим..." - започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: „Денят на възкресението..."
(откъс от „Светлото Христово възкресение", прот. Александър Мен)
(източник: pravoslavieto.com)
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
По традиция Великден се празнува три дни - от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Молят се смирено, за да измоля
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.
