На 28 февруари от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои премиерата на балета „Фантастичното дюкянче“ по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги. Хореографията е на италианската примабалерина, хореограф и педагог Алба Буонанди, а сценографията и костюмите – на световно признатия италиански художник Салваторе Русо. Асистент-хореограф Силвия Томова. В спектакъла участват цялата балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, представители на хора на Държавна опера-Стара Загора и на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“.
„Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque ”/ е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин, по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.
Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет.
Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Мясин и Респиги. За стила и декорите на „ Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл и художникът Тулуз Лотрек, а Мясин описва характера на главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Мясин и Дерен в Париж, и двамата започват работа над либретото на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действието било пренесено от 1832 в 1860 год.
Според балетния историк Сирил Бомон, първото представление е било пред публика, състояща се от известни артисти, художници и ценители, които с нетърпение очаквали новия балет. Самият Пикасо е направил скица на Мясин и Лопукова /в главните роли/, в тяхната финална поза. Париж „вижда“ „ Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque”/ на Бъдни вечер през 1919 г. от балетната трупа на гениалния антрепреньор Сергей Дягилев. Въпреки напускането на Мясин на Руския балет в началото на януари 1921 г., балетът е поставен през м.май в Prince’s Theatre в Лондон и в Gaite-Lyrique в Париж през 1925 г., както и на турне в Европа през следващите години. Последното представление на трупата на Дягилев е във Виши на 4 август 1929 год., две седмици по-късно великият импресарио умира във Венеция.
Историята на балета според някои наподобява „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография – от друга.
„Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque ”/ е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин, по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.
Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет.
Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Мясин и Респиги. За стила и декорите на „ Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл и художникът Тулуз Лотрек, а Мясин описва характера на главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Мясин и Дерен в Париж, и двамата започват работа над либретото на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действието било пренесено от 1832 в 1860 год.
Според балетния историк Сирил Бомон, първото представление е било пред публика, състояща се от известни артисти, художници и ценители, които с нетърпение очаквали новия балет. Самият Пикасо е направил скица на Мясин и Лопукова /в главните роли/, в тяхната финална поза. Париж „вижда“ „ Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque”/ на Бъдни вечер през 1919 г. от балетната трупа на гениалния антрепреньор Сергей Дягилев. Въпреки напускането на Мясин на Руския балет в началото на януари 1921 г., балетът е поставен през м.май в Prince’s Theatre в Лондон и в Gaite-Lyrique в Париж през 1925 г., както и на турне в Европа през следващите години. Последното представление на трупата на Дягилев е във Виши на 4 август 1929 год., две седмици по-късно великият импресарио умира във Венеция.
Историята на балета според някои наподобява „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография – от друга.
