На сградата на Драматичен театър „Гео Милев” в Стара Загора беше монтирана мемориална плоча на осъдените на смърт от Народния съд през 1945 г. за престъпления срещу участници в антифашистката съпротива в България.
От Българския антифашистки съюз и Общинския съвет на Българската социалистическа партия в Стара Загора протестират срещу това и разпространиха декларация до медиите. Документът е изпратен и до президента Румен Радев, министър-председателя Огнян Герджиков, главния прокурор Сотир Цацаров и други.
Публикуваме текста на декларацията без редакторска намеса:
"Протестираме срещу това деяние, защото не може да има давност и опрощение за убийства, злодеяния и изтезания на антифашисти от фашизирани военни и полицаи.
Протестираме, защото тази мемориална плоча е подмяна на решенията на Народния съд, а Народният съд през 1944 и 1945 година не е само воля на властта на Отечествения фронт и мнозинството от народа в онези години. Народният съд е ангажимент и отговорност на България и по силата на Парижкия мирен договор след войната и споразуменията между страните-победителки за съдене на виновниците за войната и изстъпленията срещу антифашистите.
Протестираме, защото и в овчедушна примиреност институции като Президентство, Народно събрание и съдебна власт, както и самите посолства в България на страните-победителки позволяват, дори със законодателни инициативи, да се подменя и обезсмисля на само фашистката присъда, но и моралната присъда на обществото над фашистките изстъпления през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Трябва ли отново да припомняме страшните думи на писателя Антон Страшимиров за фашистките злодеяния „Клаха народа си, както и турчин не го е клал”? Можем ли да подминем и народната памет, която и в своето творчество е възпяла герои от антифашистката съпротива, но песен за техните палачи няма – няма и как да има.
Протестираме, защото не може да се осквернява днес с подобни мемориални плочи сградата на която и да е институция на културата в която и да е страна на света. Още повече, че заседанията на Народния съд не са водени в сградата на театъра, а в салона „Златен лъв”. Кощунство е в същото време поставянето на тази плоча и спрямо патрона на Старозагорския театър Гео Милев – поета, преводача, интелектуалеца със световно признание, „изчезнал безследно” във фашистките мазета заради гражданската си и антифашистка позиция по волята на палачите.
Протестираме и срещу безсилието на общинските власти да защитят реда и правилата за подобни случаи – поставяне на мемориални плочи и други подобни знаци от когото и да било в Старозагорската община. Ние сме правова държава и правото трябва да решава проблеми като преоценка на деянията и на санкциите за тях на когото да било и когато и да е във времето.
Протестираме срещу поставената мемориална плоча върху фасадата на сградата на ДТ „Гео Милев” в Стара Загора на осъдените от Народния съд през март 1945 година. Тя с нищо не помага нито за справедливото възмездие за извършени фашистки престъпления, нито дори за почитане на човешка памет, а е само нова бразда в разделението на и без това разединеното ни по много причини общество у нас днес.
Не възразяваме за преразглеждане, макар и посмъртно, от съдебната система на тогавашните присъди, ако близките на осъдените желаят това. Но ще има ли съд и съвест, които да оневинят жестоките изтезания и умъртвявания на 20-годишните Иванка Терзиева, Гита и Георги Господинови и на още хиляди, дори и деца.
Време е помирението в българското общество да е в дневния ред на самото общество. Ровенето в историческата жар, което цели да подменя ценности, оценки и присъди над фашизма и истините за него, разчитайки на съвременна неосведоменост, само разделя и противопоставя не само старите, преживели всичко поколения, но и младите – то вече е лош знак и за бъдещето на България!"
От Българския антифашистки съюз и Общинския съвет на Българската социалистическа партия в Стара Загора протестират срещу това и разпространиха декларация до медиите. Документът е изпратен и до президента Румен Радев, министър-председателя Огнян Герджиков, главния прокурор Сотир Цацаров и други.
Публикуваме текста на декларацията без редакторска намеса:
"Протестираме срещу това деяние, защото не може да има давност и опрощение за убийства, злодеяния и изтезания на антифашисти от фашизирани военни и полицаи.
Протестираме, защото тази мемориална плоча е подмяна на решенията на Народния съд, а Народният съд през 1944 и 1945 година не е само воля на властта на Отечествения фронт и мнозинството от народа в онези години. Народният съд е ангажимент и отговорност на България и по силата на Парижкия мирен договор след войната и споразуменията между страните-победителки за съдене на виновниците за войната и изстъпленията срещу антифашистите.
Протестираме, защото и в овчедушна примиреност институции като Президентство, Народно събрание и съдебна власт, както и самите посолства в България на страните-победителки позволяват, дори със законодателни инициативи, да се подменя и обезсмисля на само фашистката присъда, но и моралната присъда на обществото над фашистките изстъпления през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Трябва ли отново да припомняме страшните думи на писателя Антон Страшимиров за фашистките злодеяния „Клаха народа си, както и турчин не го е клал”? Можем ли да подминем и народната памет, която и в своето творчество е възпяла герои от антифашистката съпротива, но песен за техните палачи няма – няма и как да има.
Протестираме, защото не може да се осквернява днес с подобни мемориални плочи сградата на която и да е институция на културата в която и да е страна на света. Още повече, че заседанията на Народния съд не са водени в сградата на театъра, а в салона „Златен лъв”. Кощунство е в същото време поставянето на тази плоча и спрямо патрона на Старозагорския театър Гео Милев – поета, преводача, интелектуалеца със световно признание, „изчезнал безследно” във фашистките мазета заради гражданската си и антифашистка позиция по волята на палачите.
Протестираме и срещу безсилието на общинските власти да защитят реда и правилата за подобни случаи – поставяне на мемориални плочи и други подобни знаци от когото и да било в Старозагорската община. Ние сме правова държава и правото трябва да решава проблеми като преоценка на деянията и на санкциите за тях на когото да било и когато и да е във времето.
Протестираме срещу поставената мемориална плоча върху фасадата на сградата на ДТ „Гео Милев” в Стара Загора на осъдените от Народния съд през март 1945 година. Тя с нищо не помага нито за справедливото възмездие за извършени фашистки престъпления, нито дори за почитане на човешка памет, а е само нова бразда в разделението на и без това разединеното ни по много причини общество у нас днес.
Не възразяваме за преразглеждане, макар и посмъртно, от съдебната система на тогавашните присъди, ако близките на осъдените желаят това. Но ще има ли съд и съвест, които да оневинят жестоките изтезания и умъртвявания на 20-годишните Иванка Терзиева, Гита и Георги Господинови и на още хиляди, дори и деца.
Време е помирението в българското общество да е в дневния ред на самото общество. Ровенето в историческата жар, което цели да подменя ценности, оценки и присъди над фашизма и истините за него, разчитайки на съвременна неосведоменост, само разделя и противопоставя не само старите, преживели всичко поколения, но и младите – то вече е лош знак и за бъдещето на България!"
