На 1 септември православната църквата отбелязва Симеоновден - Църковната Нова година. В момента Сливенският митрополит Иоаникий отслужва литургия за празника в катедралния храм „Св. Димитър".
Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като "Симеон орач" и "Нова земеделска година", тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта. В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден когато започват есенната оран и сеитба. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел /за "курбан на св. Симеон"). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.
