Църквата отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден, а в народните обичаи този ден се смята за началото на есента. На Кръстовден празнуват именниците Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кръстилена, Кръстена, Кръстил, Кръстила.
Празникът се нарича още Гроздоберник, тъй като започва брането на грозде. Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето започва да се приближава към зимата. Вярващите спазват строг пост, а традиционните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.
За празника се раздават пресни пити, за да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и плодородие. Освен именниците, на този ден празнуват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крайници.
По традиция на Кръстовден се открива новата учебна година в Софийската духовна семинария.
