Сватба в народни носии, десет години след предложението. Това е семейната приказка на семейството Милена и Румен от Варна.
Всички гости носят шевици, а по пътя на младоженците те са снимани не от личен фотограф, а от впечатлени минувачи. Сватба, която се оказала предизивикателство дори за оркестъра.
Милена и Румен се събират преди 10 години – а любовта им донася техните деца Пресиан и Христея. Още през 2009 е имало предложение за брак, но обмислянето продължило малко по-дълго.
Създадохме едно хубаво семейство и така след 10 години мъжът ми настоя да сключим брак, казва Милена.
За това той избира новогодишната нощ, когато са на гости у приятели в Плевен.
Искрата дойде от самите фойерверки, оттам – настроението, което придобихме и междувременно през тези години е имало предложение и сме отглагали заради семейното планиране. Новогодишните пламъци разбуниха огъня, който трае й до ден днешен, казва Румен
Милена допълва, че с това се надявали и да сложат края на една тежка 2018 година.
Решението е взето и Милена се заема с подготовката. Намира точния ресторант в етно стил и изпипва всеки детайл.
За три месеца всичко е готово и тогава дългогодишните приятели на семейството получават поканата да кумуват на сватбата.
От 10 години чакаме за сватба, много често сме го коментирали. Изненадата беше страхотна наистина и си казахме струва си чакането толкова години. Сватбата наистина беше страхотна – много емоционална, казва кумът Иван Иванов.
До близки и роднини са разпратени покани, в които е описана приказката на семейството. Всички поканени обаче трябва да бъдат в народни носии.
Румен разказва, че са искали с този ритуал да покажат на хората, че няма нищо лошо в тези българските традиции и корените не трябва да се забравят.
Булката и младоженецът не знаят каква е носията на другия. Както повелява традицията.
Взимането на булката също е ефектно – младоженците обикалят Варна с близо 50-годишна Волга. А по пътя си също срещат усмихнати лица.
Движейки се – всички махаха и аз като принцеса им махах, спомня си Милена.
След ритуалния дом, те сключват брак и в църквата, а на площада ги очакват варненци и гости на града, които искат да се снимат с младоженците.
Беше голяма чест – едно, две семейства дори искаха от нас автографи, защото това е една от отличителните ни черти – български – за да съхранят в себе си идването и да запомнят с българското, споделя Румен.
Народните носиите се оказва добър избор и по друга причина – подходящи са за танци. Каквито определено не липсват. А кумът се доказва като добър хороводец, тъй като се е занимавал дълги години с народни танци.
Децата също остават доволни – защото са сред малкото присъствали на сватбата на своите родители. А след този ритуал се оказва, че много от техните връстници настояват и родителите им да се оженят отново, за да изживеят подобен момент.
Всички гости носят шевици, а по пътя на младоженците те са снимани не от личен фотограф, а от впечатлени минувачи. Сватба, която се оказала предизивикателство дори за оркестъра.
Милена и Румен се събират преди 10 години – а любовта им донася техните деца Пресиан и Христея. Още през 2009 е имало предложение за брак, но обмислянето продължило малко по-дълго.
Сем. Димитрови/ Личен архив
За това той избира новогодишната нощ, когато са на гости у приятели в Плевен.
Искрата дойде от самите фойерверки, оттам – настроението, което придобихме и междувременно през тези години е имало предложение и сме отглагали заради семейното планиране. Новогодишните пламъци разбуниха огъня, който трае й до ден днешен, казва Румен
Милена допълва, че с това се надявали и да сложат края на една тежка 2018 година.
Решението е взето и Милена се заема с подготовката. Намира точния ресторант в етно стил и изпипва всеки детайл.
Сем. Димитрови/ Личен архив
За три месеца всичко е готово и тогава дългогодишните приятели на семейството получават поканата да кумуват на сватбата.
От 10 години чакаме за сватба, много често сме го коментирали. Изненадата беше страхотна наистина и си казахме струва си чакането толкова години. Сватбата наистина беше страхотна – много емоционална, казва кумът Иван Иванов.
До близки и роднини са разпратени покани, в които е описана приказката на семейството. Всички поканени обаче трябва да бъдат в народни носии.
Румен разказва, че са искали с този ритуал да покажат на хората, че няма нищо лошо в тези българските традиции и корените не трябва да се забравят.
Булката и младоженецът не знаят каква е носията на другия. Както повелява традицията.
Взимането на булката също е ефектно – младоженците обикалят Варна с близо 50-годишна Волга. А по пътя си също срещат усмихнати лица.
Сем. Димитрови/ Личен архив
Движейки се – всички махаха и аз като принцеса им махах, спомня си Милена.
След ритуалния дом, те сключват брак и в църквата, а на площада ги очакват варненци и гости на града, които искат да се снимат с младоженците.
Беше голяма чест – едно, две семейства дори искаха от нас автографи, защото това е една от отличителните ни черти – български – за да съхранят в себе си идването и да запомнят с българското, споделя Румен.
Народните носиите се оказва добър избор и по друга причина – подходящи са за танци. Каквито определено не липсват. А кумът се доказва като добър хороводец, тъй като се е занимавал дълги години с народни танци.
Децата също остават доволни – защото са сред малкото присъствали на сватбата на своите родители. А след този ритуал се оказва, че много от техните връстници настояват и родителите им да се оженят отново, за да изживеят подобен момент.