Да възстанови Дунавската порода коне си е поставило като задача ръководството на държавния конезавод „Кабиюк". Броят на животните е намалял значително след затварянето на останалите държавни конезаводи.
Разположеният край Шумен конезавод "Кабиюк" е най-старият в България. Основан е през 1864 година от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Оттогава досега там се отглеждат едни от най-добрите животни в България.
Директорът на конезавода Пламен Петков обяснява, че разполагат с над 500 коня от 7 породи - Чистокръвна арабска порода, Арабска шагия, Чистокръвна английска порода, Източнобългарска порода, Плевенска, Хафлингер и Шетланд пони.
Голям дял имат Източнобългарската порода - около 160 животни, другата национална порода - плевенски коне е представена с 25 животни.
Петков обяснява, че преди няколко години са закупени кобили майки от тази порода, с единствената цел да бъде съхранена, за да има една малка, но качествена порода.
"За съжаление със закриването на конезавода „Климентина" край Плевен се загуби централизираното и държавно отглеждане на Плевенската и Дунавката породи", казва той и допълва, че това ще бъде и задачата им в следващите години - да съберат една представителна група на Дунавската порода.
По този начин в единствения държавен конезавод „Кабиюк" да могат да бъдат представени трите отечествени породи.
Основното предимство на българските породи коне е тяхната приспособеност към местната природа. През годините те обаче са изменили своя екстериор и изглеждат по различен начин.
Българските породи първо са били обект на кавалерията и впряга като основно превозно средство в селското стопанство. Били са по-приземен тип с по-бъчвообразен гръден кош, с по-дебели свърки, къси и замускулени шии, разказва директорът на "Кабиюк".
В по-ново време обаче се наблюдава известно олекотяване на типа. Налагат се елегантните животни с по-дълги шии и по-изявени задтилъци с по-елегантни движения.
Причина за тези изменения е промяната в предназначението на животните. От работни коне, те започват да се превръщат в състезателни.
Източнобългарският кон е залегнал в основата на българския спортен тип кон и е признат като член на Световната асоциация по конен спорт.
