Българският е майчин език за близо 60 % от шуменци, участвали в проучване на Бюрото по статистика, касаещо майчиния език. Като брой това са около 99 хиляди и 500 души. По решение на ЮНЕСКО 21 февруари е обявен за Международен ден на майчиния език. Статистическа информация за разпределението на населението по този показател се получава на десет години, само от преброяванията на населението. Съгласно методологията на ПР 2011 майчин език е първият език, усвоен у дома, в най-ранно детство. Преброяваните лица го определят сами, а този на децата, се определя от родителите, по взаимно съгласие. Когато дадено лице ползва повече от един език, то посочва този, на който проговаря в детството си. Въпросът е сред доброволните в анкетната карта и по данни на Териториалното статистическо бюро в Шумен, на него отговарят 167 454 лица или 92.8 на сто от населението. Във всички общини от региона общо над 13 000 души се възползват от правото си да не посочат отговор, а за страната броят им надхвърля 722 хиляди.
Има и категория лица, които не избягват въпроса, а избират отговор „не се самоопределям", който е наличен в преброителната карта. В шуменско те са 1609 (2000 при ПР 2001), а в страната близо 47 хиляди и 600. В област Шумен делът на хората посочили тази опция е най-висок в общините Върбица, Никола Козлево и Каолиново, а най-нисък в Хитрино, Смядово, Нови пазар и Велики Преслав.
Според шуменската статистика, в нашия регион се наблюдава голямо разнообразие на посочения майчин език. Освен традиционните български, турски и ромски, в преброителните карти на шуменци са посочени и руски, влашки, румънски, арменски, украински, татарски, гръцки и други езици. Българският е майчин за близо 60 % от отговорилите лица. Като брой това са около 99 хиляди и 500 души. Интересна е съпоставката между етнос и език. Тя ни показва, че 1269 лица, представители на турския, ромския и арменския етнос, а също и евреи, власи, руснаци, гърци и др., определят за свой майчин език българския. Това се наблюдава най-често при лица от смесени бракове. И обратното. Около 1.7 % от самоопределилите се като етнически българи, заявяват, че първият език, който са усвоили е различен от българския: турски (при 598 лица), ромски (181), руски(93), румънски (49), а също и влашки, арменски, ромски и други. Не можем да определим този факт като феномен, защото той се констатира и при предишни преброявания на населението и касае и десетте наши общини.
В област Шумен вторият по честота майчин език е турският и той се признава за такъв от 32.6 на сто от лицата, отговорили на този въпрос. Оказва се, че не всички етнически турци проговарят в детството си на турски. За 247 от тях майчин е българският, за други 42 - ромският, а също и руски и други езици.
Община Шумен е с най-висок процент на хората, чийто най-ранен ползван език е българският (близо 79 %). Втори и трети са Каспичан и Велики Преслав. На челно място по отношение на турския е община Венец, следвана от Каолиново и Хитрино. Ромският е най-разпространен във върбишко.
По възрастов анализ на ТСБ-Шумен по разглежданата тема сочи, че с нарастването на възрастта, делът на хората с майчин език български нараства, а този на турскоезичните и проговорилите на ромски намалява. Дял на населението по основни възрастови групи и майчин език в област Шумен
За страната, най-старите данни по темата са от началото на миналия век. През 1900 г., при население от близо 3 милиона 750 хиляди души, за 77.1 % майчин език е българският, за 14.4 % - турският и за малко над 2 % - циганският. При ПР 2011 процентите са, както следва: български - 85.2; турски - 9,1; ромски - 4.2. Т.е. през изминалите десетилетия българският „печели" позиции, турският намалява, а ромският нараства като дял.
