Почти в края на продължилите малко над 6 месеца спасителни археологически разкопки на късноримския град до Попово, известен като “Ковачевско кале”, поднесоха поредната си изненада. Тя бе и отскоро очаквана от екипа археолози, извършващи проучванията през този сезон.
При прокопаване на трасето за поставяне на кабели за ел. осветление и видеонаблюдение на обекта, в близост до кула 11 от Западната порта, работници попадат на зид, широк близо 1,50 м и дълъг около 3,30 м. Зидът, състоящ се от три добре обработени каменни блокове е конструктивно свързан с кулата и фундиран дълбоко в земята, поясни Владимир Стойков – един от ръководителите на обекта.
Спешното проучване на зида показа, че това са основите, запазени дълбоко под античния терен на първата врата, охраняваща Западната порта на крепостта – катаракта. Вратата, която се е вдигала и спускала отвесно, е служела за първо препятствие пред нежеланите “гости” и се е намирала на около 8 м пред друга двукрила порта.
Новото археологическо откритие ще промени в бъдеще и цялостната концепция в експонирането на техническото съоръжение, наречено “Западна порта”, състоящо се от две кули, една двукрила и една падаща врата.
Теренът, в който е открит зида, се е смятал за проучен още през периода 1990-2002 г. Електрически стълб, поставен в миналото на това място, е попречил на археолозите да извършат тогава цялостно и дълбочинно проучване и да открият липсващото съоръжение. Поради тази причина досега се считаше, че Западната порта е завършвала с надвратна кула, каквато обаче не бе установена през този археологически сезон.
Освен това откритие, преди няколко седмици отново в района на Западната порта на укрепения град, проучвателите разкриха руините на монументална колонада от 4 век, състояла се някога от 4 колони, стъпили върху отлично запазен и до днес каменен фундамент (стилобат).
Преди броени дни, почти в края на запазената днес Западната крепостна стена, археолозите проучиха частично западната и южната част, както и подовото отопление (хипокауст) на кокетна римска баня (терми). Двойният под на банята е бил монтиран върху иззидани правоъгълни и кръгли тухлени колонки. Освен подово, банята е имала и стенно отопление, като горещият въздух е преминавал в пода и стените през различни по големина и диаметър теракотени тръби. Бъдещите проучвания ще покажат в цялостна светлина римската баня, датирана от специалистите в 4 век.
Тазгодишните проучвания се ръководят от проф. д-р Иванка Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”- В. Търново и Владимир Стойков от община Попово. Само монетите, които ще обогатят колекциите на поповския музей, без останалите дребни находки, добити през тази кампания, вече надхвърлят 2100 броя.