Стефко Бурджиев: Влагането на лев в превантивна работа връща на държавата поне 10 или 15 лева
Стефко Бурджиев: Влагането на лев в превантивна работа връща на държавата поне 10 или 15 лева / netinfo

Кандидатът за народен представител от ГЕРБ в 19-и МИР Стефко Бурджиев е инженер по професия. Бил е главен директор на националната служба "Гражданска защита" /2008 г./, зам.-директор на "Пожарна безопасност и защита на населението" в МВР /до 2011 година/. Г-н Бурджиев е областен управител на Област Русе в периода 2011 – 2013 година. Координатор е на Регионален академичен център - Русе.

-    Г-н Бурджиев, през последните няколко месеца природата постави на изпитание държавата и политиците. Видя се ,че трябва да има промяна. Вие, като специалист в областта на превенция и преодоляване щетите от бедствията, авариите и катастрофите, имате конкретни виждания. Къде бяха слабостите и какво трябва да се промени?

-    В последната година и половина липсва национална политика в превенцията на природните и технологичните рискове и на борбата с последствията от тях. Това ясно се видя във варненския квартал „Аспарухово“ и в останалите бедствия – наводненията в Област Монтана.
В условията на тази социалноикономическа криза, в която се намираме, трябва да бъдат формулирани ясно политиките за борба с бедствията, като се започне от превантивната работа във всяко едно отношение, превенция по отношение на природните и технологичните рискове. На практика това не се прави. В същото време, превантивната работа е много сложен комплекс от неща, свързани с анализа и оценката на рисковете от бедствия, картотекиране на рисковете, категоризирането на различните населени места според населението, което живее там, установяване на критичната инфраструктура. В Европа сега се говори много за обектите, които имат уязвимост и същевременно голямо значение за живота в дадените населени места. Особен акцент в превантивната работа е планиране на защитата при бедствия. Аз искам да подчертая, че точно това бе големия проблем във Варна и в Мизия. Органите за управление на тези бедствени ситуации не разполагаха с актуализирани планове за защита. Този план на практика е един жив организъм. Ако днес ние сме планирали да използваме определено количество техника или материални ресурси, утре те не са същите. Техниката може да е излязла от строя или фирмата, с която е договорена тази техника е фалирала.
Аз се сблъсках с изключително тежки проблеми в управлението на бедствената ситуация в кв. „Аспарухово“ и поуките, които си извадих, говорят тъкмо за това.
-    Трябва ли да има орган, който да отговаря в такива ситуации?
-    Това е най – важното нещо. Понеже управлението на една бедствена ситуация е от компетентността на много институции на национално, областно и общинско ниво трябва да има орган, който да координира взаимодействието между тези институции – нещо, което липсва в страната.
Аз няма да се уморя да повтарям, че надведомствено, на национално ниво, трябва да бъде създаден такъв орган за координация. Навремето това бе Държавна агенция „Гражданска защита“. Тя трябва да е пряко подчинена на министър – председателя и трябва да координира взаимодействието на национално ниво, а нейните териториални звена трябва да координират на областно и на общинско ниво. Ще Ви дам един пример. Външният авариен план на АЕЦ „Козлодуй“ се изпълнява от 11 министерства и ведомства. Може да си представите какво сериозно начинание би било една структура от МВР, както сега е ГД „Противопожарна безопасност и защита на населението“ да направи опит да направи тази координация. Затова аз апелирам на национално ниво да се изгради такъв орган, какъвто ние имахме, който да обхване тези министерства и ведомства и да гарантира вземането на правилни решения, както и доброто взаимодействие между институциите в екстремна ситуация.

-    Превенцията се прави с пари. Смятате ли, че за превенция трябва да има повече средства?
-    Убеден съм, че така трябва да бъде. Бях автора на първата национална програма за защита при бедствия за периода 2007 – 2013 година. Там бяхме разписали ясно дейностите, свързани с научните изследвания и борбата с бедствията, но и онези мерки, които трябва да се проведат – за борба с наводненията. Там бяхме предвидили много сериозен ресурс от около 540 млн. Дори през 2007 година се оказа трудно да се задели такъв ресурс планомерно, за да се изпълнят дейностите в програмата. Тази програма бе изготвена от големи експерти в различни области, като се покриваха общо 16 риска на територията на страната. Направени бяха задълбочени анализи и прогнози, които да намалят съществено ефекта от природни бедствия и аварии. За съжаление, този финансов ресурс през тези години не бе заделен. Правил съм сметки, дори за Русенска област, че влагането на лев в превантивна работа връща на държавата поне 10 или 15 лева.
Бъдещото управление трябва да оцени предимството на превантивната работа и да вложи повече средства в превенция, които в следващите 3 – 4 години ще се върнат. Пример е това, което прави кметът на София в борбата с наводненията. През 2005 – 2006 година река Лесновска бе потопила  Долни Богров. В момента река Лесновска е пример как трябва да бъдат поддържани коритата на тези реки, които понякога залпово ни наводняват. Влагайки средства за почистване, тя спести сега онези милиони, които се наложи през 2005 – 2006 година да се дадат на Община София.
-    Вие сте признат експерт за борбата с бедствия и аварии не само на регионално, но и на национално ниво. Може ли да разчитаме ,че като бъдещ народен представител ще работите за осъществяване на тази идея?
-    Разбира се, че може да се разчита. Аз се надявам, че заедно с народните представители от Русенска и съседните области да успея да наложа този модел на управление на политиката на държавата по отношение на природните и технологичните рискове. Защитата на населението при бедствия и аварии е един от четирите стълба на националната сигурност и затова заслужава повече внимание. При правилно и програмно бюджетиране ще направим това, което правят в Европа и света за превенцията, а не да „бягаме“ след събитията и да влагаме десетки и стотици милиони за преодоляване на последствията. Затова бих призовал гражданите на 5 октомври да подкрепят ГЕРБ с номер 9 в бюлетината!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Русе