Православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 г. сл.Хр., в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Антоанета, Андон, Тончо, Донка. Справката в отдел „Гражданско състояние” показва, че на територията на Община Русе ще празнуват 314 мъже с името Антон; осем русенци са кръстени Андон; 20 са наречени Антоан. Антония се казват 216 жени; Антоанета са кръстени 330 дами; Антонина – 32 русенки. Името Тончо носят 44 русенци; Дончо се казват 90 мъже; Донка се наричат 380 жени и Дона се казват 56. 69 са жените с името Тонка;Тоня- 8; Тонко се наричат 3 мъже.
