Със самостоятелна изложба в галерия „Аспект“ е избрал да отбележи своята 60-годишнина големият пловдивски художник Недко Итинов. Повече от десет години той остава верен на галерията, където всяка негова изява се превръща в събитие за ценителите на изобразителното изкуство и в празник за културния живот на Пловдив. Така ще бъде и тази година, но сега празникът е двоен, защото освен прекрасните платна, творецът ще празнува и юбилея си.
За изложбата Недко Итинов е подготвил 26 работи – живописни платна и няколко рисунки, върху които е работил през последните месеци – в този смисъл изложбата е юбилейна, но не и ретроспективна. „Винаги съм казвала, че есента е сезонът на Недко Итинов и Недко Итинов е художникът на есента, затова и някак естествено в годините се наложи традицията да откриваме неговите изложби винаги през есента. Още повече, че е роден на 1 октомври”, споделя галеристката Олга Петрова.
Есенната гама доминира и настоящата изложба, съставена от характерните Недкови пейзажи със специфичен растер, определящ стила му на интуитивен художник. Това е може би най-точното определение за твореца, защото той не е нито хиперреалист, нито сюрреалист, а разчита на емоциите и на зрителната си памет да пренесе върху платното не толкова конкретното място (макар че повечето му картини пресъздават определени места), а да предаде настроението, емоцията, духа на града и на природата.
„В този аспект юбилейната изложба на Недко е своеобразно надграждане, добавяне на нови щрихи към физиономията на художника”, продължава Олга Петрова. Друг много типичен за Недко Итинов момент е силното му повлияване от конкретни места в конкретно време; в този период той творчески е обсебен от „вечния град” Рим и по-голямата част от платната и няколко рисунки са с римски сюжет – топлите бежово-кафяви багри, охра, преминаваща към оранж, – импонират чудесно на цветовите предпочитания на художника. Типични римски сгради надничат иззад стройните силуети на пиниите на фона на историческите римски хълмове.
В някои от рисунките Недко стига дори до конкретика, изобразявайки например Колизеума в доста детайлна графична техника. Тук е мястото да кажем и нещо повече за рисунките в изложбата – това е специфично Недково решение да работи с акрилни бои върху картон, смесвайки монотипия с чиста рисунка, няма принт, всяко произведение е уникално и е единствен оригинал. В няколко рисунки се появяват и друго място и тема – Амстердам със слепените къщи, колелета и канали. В изложбата намират място и пловдивски сюжети, но това се подразбира – пловдивският пейзаж винаги присъства в картините на Недко – силуетът на тепето, което вижда всеки ден от ателието си, покривите и есенните дървета дооформят звученето на експозицията.
